Прабългари в Гоцеделчевското поле
-
- януари 25, 2019
Преди няколко години, при оглед на местност над гърменското село Дъбница, е открит мраморен блок с неизвестно за района предназначение и принадлежност. Това проучване се извършва в рамките на опит да се състави карта на неизвестните и оцелели некрополи, с цел тяхното по-добро опазване от набезите на иманяри. Находката е открита от Тодор Узунов – председател на клуб SATO, който ни запознава с повече подробности за историята и важността на този артефакт.
Г-н Узунов, разкажете ни повече за тази находка. Как се стигна до нея?
Като въведение искам да отбележа, че аз съм роден в този район и още като дете тази огромна могила над Дъбница ми е правила впечатление – все не успявах да се примиря с идеята, че това е обикновена, географска особеност на терена. Мястото е достъпно и изкачването не коства големи усили. На самия връх има сводеста, вкопана постройка, която местните наричат „Св. Арангел“ и припознават като манастир. Не оспорвам това, но впоследствие бе направена констатация, че вероятно това е цистерна за съхраняване на вода, приспособена за новата цел в османския период.
И в действителност, вътре в него има извор, за който местните от Дъбница казват, че е с най-добри качества от всички околни. В близост до него има видима крепида от суха зидария, обикаляща огромна по размери гробница – тракийски тип. Засега, неясно защо, целият могилен хълм е опасан и от късноантични подпорни стени. Когато се изкачих на върха му, видях основи на две полуразрушени помещения, в едно от които открих мраморния блок, за който става въпрос. Той има трапецовидна форма, като върху горната му, гладка страна са вкопани улеи в квадрат, водещи до корито в предния край.
Нямах идея какво е това, но със сигурност подобен предмет не бях виждал. Впоследствие разбрах, че съществуват намерени такива още от времето на Карел Шкорпил и описани като „жертвеници от преносим тип“. Всички те обаче се отнасят към Североизточна Добруджа и свързвани според някои историци с ритуални практики на прабългари.
Какво е редно да се направи в такъв случай?
Сезирахме за това Инспектората към Министерството на културата с цел да се направи протокол, което е обичайна практика в такива случаи. Авторът му Васил Мутафов – тогавашен инспектор за района, осигури пренасянето на артефакта в постоянната експозиция към Никополис Ад Нестум, като направи предположение, че преди да бъде превърнат в жертвеник, първоначално предметът е бил надкапителен елемент – импост, от раннохристиянска базилика. Протоколът съдържа и подробна информация за историческите етапи, представени чрез архитектура и керамика от обекта. По негови сведения, още един такъв е открит в рамките на древния град Филипи.
Има ли някакви данни за идването на прабългари в тези времена?
Като дете знаех за некропол, открит в с. Туховища, в който имало гробове на прабългари. Съселяните ни мюсюлмани се отнасяха скептично към това, защото го смятаха за опит да се доказва тяхната принадлежност към българи и славяни. Открити са над 146 гроба, като известен дял от тях имат белези на ритуална практика, която е сходна с тази от района на Плиска. Това дава основание да се предположи, че част от тях са на прабългари – най-вероятно Куберови.
В по-късен етап е направено генетично изследване на костите, които безпристрастно показват митохондриална група H, характерна за Европа и J, T, T2 – характерни за Западна Евразия. Нито една от тях не е характерна за Източна Евразия. Некрополът сам по себе си остава задълго самотен, като каприз на случая, но ето, че днес откриваме още една картинка от пъзели в лицето на този „жертвеник“.
Разкажете ни повече за тази история! Това вероятно ще е интересно за хората от този край, защото все пак става въпрос за тяхната пряка история.
Всяка история се нуждае от своята добра аргументация, за което ще направя отделна, чисто историческа, научна статия, което се нуждае от време и малко повече проучване, особено по отношение на това какво е истинското предназначение на артефакта и какви негови паралели се откриват в страната и извън нея.
Исторически погледнато, това е история от времето на хан Пресиян и неговия поход в подкрепа на бунта на смоленските славяни, защото началото на некропола в Туховища се датира към първата половина на IX век. Аз предпочитам да я наричам повече „Историята на кавхан Исбул“. Това е вторият в държавата след хана, но по една ирония на него съдбата му оказва честта да бъде регент при трима малолетни владетели. Той изпълнява тези функции още при Крумовия син, Омуртаг.
Проблемите в държавата били динамични и нови, защото за пръв път управлението било изправено пред проблема за все повече християнизиращите се аристократи, под прякото влияние на близостта си с Византия. Ханът сключва 30-годишен мир с тогавашния император Лъв V. Той устройвал и двете страни, защото Омуртаг имал повече вътрешни страхове, а императорът – проблеми на южната си граница с арабите. Наставникът Исбул споделял напълно антихристиянската политика на хана, а те имало и за какво да отмъщават на византийците поради преждевременната смърт на Крум, над когото те направили неуспешен опит за покушение при провеждане на мирните преговори пред стените на Константинопол.
В отговор на това последния депортирал около 30 000 души от Одринска Тракия – тогава Македония, на североизток като защита на границата с хазарите. Въпреки това Омуртаг остава лоялен към договора, защо при бунта в Анатолия на Тома Славянина, който стига стените на Константинопол, ханът без покана се притичал на помощ, като успял да го плени и жестоко екикутира! Това поражда вълна от ненавист към него в славянския свят, който се компенсира мъчително и трудно в двете последващи управления.
След смъртта на Омуртаг на престола се изкачва третият му син Маламир. Първията му грижа била да извика първия си брат Енравота и да го помоли да се откаже от християнската вяра, заради която не бил предпочетен за хан. Той отказва и бива екзикутиран. Въпреки „мирния договор“ византийците, подозирайки слабост от възкачването на малолетен престолонаследник, предприемат поход, който кавхан Исбул не само отблъсква, но и превзема всички земи до северните склонове на Родопите.
Маламир оставя престола без наследство и в 836 г. на трона се изкачва чичовият му син Пресиян. Отново малолетен и отново кавхан Исбул е регент! Византийците без никаква дипломатическа нота успяват да върнат с кораби онези депортирани свои поданници от крумово мреме, а Пресиян и Исбул решават да подкрепят поредния бунт на славяните от Смоленската тема.
Походът от 387 г. се предвождал от самия кавхан в компанията на висши чиновници! Дали славяните го посрещнали като спасител или в неволя, не можем да знаем. Но в тези бунтове със сигурност участвали онези Куберови прабългари, които в 867 г. се настаняват в Керамийско-Битолско поле и основават своя България.
Вероятно това е причината Пресиян в своя надпис от Филипи, близо до днешния гр. Драма, да употреби израза „многото българи“ : „…От бога владетелят на многото българи Персиан изпрати кавхан Исбул, като му даде войски и ичиргу боила и кана боила коловър и кавханът (….отиде) при смоляните…“ Свитата, която е упомената, е внушителна! Ичиргу боилът е ранг на главен съдия и първи министър, а кана боила коловър – висшият духовник в държавата, който съвместявал и функцията на началник на Гвардията.
Това говори от какво огромно значение била тази военна кампания за България. А мирът – той все още се смятал за валиден. Дори от втория надпис ханът звучи малко обиден: „…Ако някой говори истината – Бог вижда. И ако някой лъже – Бог вижда. Българите сториха много добрини за християните, но християните забравиха. Ала Бог вижда!“ Пресиян умира в 852 г., разширил пределите на държавата до Адриатика, макар и с малък излаз, което очертава и края на кариерата на кавхан Исбул.
На престола идва хан Борис I – Михаил, известен ни като „Покръстителя“. И той ще започне с насилие над собствения си син Расате, но… вече в името на Новата вяра. Кавхан Исбул бил уморен за промените и вероятно против. Участва в заговора на боилите срещу християнизацията, което ще послужи за повод да бъде отстранен и съсечен. В най-общи линии, това е история за борбата на България и Византия за славянското племе.
С какво е важна тази находка за българската история?
Тя е много важна за нас поради няколко причини! На първо място това е историческият момент, в който тези земи за пръв път се присъединяват за продължителен период от време към пределите на българската държава. Откриването на този артефакт, каквото и име да използваме за него, е важен с прабългарската си принадлежност. Той определя северната граница на Смоленската тема – нещо, за което досега се правеха само догадки. Освен това, откриването му не другаде, а в цитадела на върха на могилата говори за трайно упражнявана военна и административна власт над този район.
Некрополът от Туховища вероятно не е единствен и съществуват още, други, неизвестни засега на българсктата археология. За първи път можем със сигурност, освен тракийски и славянски, да наредим още един сегмент в етногенезиса на нашето население – прабългарския. В заключение искам да кажа, че този обект е от особена важност за българската история и наука, защото със своята непрекъсната представеност на културни пластове от праисторията до ранното средновековие той ще ни даде пълната картина на историята на Неврокопския край, а в частност и на събитията от 837 г.
Силвия Стоянова
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
