Тенорът Любо Самарджиев купи Кадилака на легендарния американски блус китарист, композитор и певец Би Би Кинг!
-
- януари 28, 2019
Дами и господа, за мен е чест да ви срещна с тенорът Любо Самарджиев, с който преди 18 години записахме песента “Panis Angelicus”. Тогава смесихме рап и опера и се получи много добре. Направихме нещо, което е рядко в света.
– Да. И аз не се сещам за друга подобна компилация… Може би само “Prince Igor” на Warren G и Sissel Kyrkjebø. Но за разлика от тяхната песен, нашата “Panis Angelicus” има смислен текст. В “Prince Igor” Warren G казва: “Get off my dick”… В твоята рап част на “Panis Angelicus” ти говориш за силата на любовта…
Миналата седмица подшушнах на читателите на Топ Преса, че ще ги запозная с човекът купил последният Cadillac DeVille, който е карал приживе легендарният американски блус китарист, композитор и певец Би Би Кинг. Време е да кажем, че това си ти…
– Факт с които се гордея. Колата я купих от един друг брилянтен музикант – българин, при това благоевградчанин. Повече не мога да издавам, няма и да кажа името му защото съвсем скоро ще стане достояние на читателите на Топ Преса и те ще имат уникалният шанс да се докоснат до този човек и да разберат доста неща за него. В момента такава личност като него тук в Източна Европа няма. Работил е с едни от най-големите звезди в света. Последните години е работил с Би Би Кинг. Купува колата лично от него. Това е една от последните коли на Би Би Кинг. Така Кадилакът попада в България. Чрез него. Аз я купувам от него, тъй като ние се познаваме от деца. Израснали сме в един квартал, в една махала. Ще бъде много интересно на читателите да разберат много повече за този човек, защото наистина е уникален. Не само като музикант, но и като човек. Много интересна личност. Много широко скроен човек. Не е затворен само в рамките на музиката. Ще разберете интересни неща съвсем скоро.
Какво е чувството да седиш зад волана на такава кола?
– Преди да се кача в колата не съм спал цяла нощ. От дете съм влюбен в американските автомобили. Но тогава само ги колекционирах като детски играчки и картинки. Не съм имал възможността да се повозя и въобще да се докосна до такъв автомобил. Чувството е неописуемо. Не мога да намеря точните думи защото наистина не съм спал цяла нощ. Радвал съм се като малко дете. С нетърпение изчаках да настъпи сутринта, за да отида да я видя, да се докосна до нея, да вляза вътре, да видя какъв е салона и да разгледам двигателя. Радвах се като дете в магазин за играчки. За това и веднага ти се обадих на теб, защото сме приятели от много време и знам, че и ти харесваш американски автомобили…
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
