Футболистка №1 Евдокия Попадинова: По-лесно е да вкарвам голове, вместо да се гримирам
-
- януари 14, 2019
От малкото градче Хаджидимово стигнах до Америка, казва нападателката
Коя е тя
България има своята звезда в женския футбол. Това е 22-годишната нападателка Евдокия Попадинова. На головия й нюх биха завидели дори повечето мъже футболисти. Евдокия не спира да бележи по американските терени за отбора на „Флорида Гълф Коуст Юнивърсити“. Неслучайно за трета поредна година печели наградата за Футболистка №1 на България. Ева говори специално за читателите на „България Днес“.
– Честито, Ева! За трета поредна година си №1 в женския футбол. Докъде стигат мечтите ти?
– Тази награда означава много за мен. Наистина я оценявам и осъзнавам каква отговорност ми носи. Дай Боже тези отличия да бъдат все повече! Няма да спра да давам всичко от себе си и се надявам да продължавам да жъна успехи. Разбира се, че мечтая един ден да взема и световната „Златна топка“ за футболистка №1 на планетата.
– Твоят идол Кристиано Роналдо има пет „Златни топки“. Ще го изпревариш ли по индивидуални трофеи?
– Роналдо е уникален! Искрено му се радвам. Гледам да му подражавам по отношение на труда, който влага всеки ден. Индивидуалните награди идват след това.
– Подражаваш му и в отпразнуването на головете. Радвате се по един и същ начин, нали?
– Да! (Смее се.) В Америка доста често хората ми казват, че нямат търпение да вкарам гол, за да видят как отпразнувам попадението. Наистина е хубав начин за изразяване на такава голяма емоция. Това ми донесе доста позитиви и не спирах да вкарвам гол след гол през целия сезон. Въпреки всичко бих го променила малко през новата година. Смятам да добавя и нещо от себе си.
– Хипотетично, ако се озовеш на вечеря с Роналдо – какъв въпрос би му задала?
– Ще го попитам как и колко пъти на ден тренира. Бих искала да знам какво прави, за да бъде на такова извънземно ниво дори и на 33-годишна възраст.
– От малък град си като Хаджидимово, звезда ли си там?
– Хората в Хаджидимово много добре приемат успехите ми и ми се радват искрено. Може да се каже, че ме определят и като звезда, но при мен нещата не са се променили. Винаги бих поздравила всеки. Все пак те ми се радваха и преди, когато си тичах по улиците и стадионите. Тогава никой не знаеше, че дори ще изляза от това малко градче и ще стигна до страната на неограничените възможности, каквато е Америка.
– Нямаш ли усещането, че в България все още се гледа пренебрежително на женския футбол?
– Не бих казала, че ме е яд на това. По-скоро е проблем на тези, които не са достатъчно информирани за женския футбол като цяло. Надявам се хората да не ми се обидят, но затова и обичам толкова Америка. Там съм чужденка и ме приемат с отворени обятия и се радват на успехите ми. Американците имат най-добрите атлети в почти всеки един спорт. Не разбирам защо в България на женския футбол трябва да се гледа с насмешка. По-скоро трябва да се чудим как да го популяризираме, за да се запалят повече момичета, които един ден могат да прославят нашата страна.
– Как се вкарват 14 гола в 19 мача? Че и 7 асистенции…
– О, доста трудно, имайки предвид, че повечето мачове побеждавахме с по 1-2 вкарани гола. Който си мисли, че е лесно да се вкарва всеки мач, много се е объркал. Постоянството изисква усилена работа. Силното ми оръжие като цяло е моята бързина. Почти никога не се задоволявам с направеното. Напротив, старая се да постигам все повече и повече
– Страхуват ли се другите защитнички от теб?
– След първите ми 5 мача всички останали отбори ме познаваха доста добре. Слагаха повече защитнички около мен. Съперничките ме ритаха и бутаха с цел да ме ядосат и да ми изкарат картон, надявайки се това да ми повлияе и да не отбележа гол. За мое щастие все пак продължих да вкарвам почти всеки мач. Понякога има случаи на женски бой на терена или хващане за косите между момичетата.
– Съотборничките ти знаят ли нещо за България?
– И да не са знаели, вече знаят. Със сигурност някои от момичетата ще дойдат да ме посетят в България един ден.
– Мнозина възприемат футболистките като мъжкарани. Такива ли сте всъщност?
– Типично женски занимания още от малка не съм имала много-много. На този етап животът ми се върти около футбола и университета. Ако правя нещо по-женствено, то е да се грижа най-вече за кожата, косата, ноктите и зъбите си.
– Кое ти се отдава повече – да се гримираш или да вкарваш голове?
– Със сигурност да вкарвам голове! (Смее се.) За грима се грижи майка ми обикновено, а когато нея я няма, тогава настъпва голямо предизвикателство за мен.
– Опиши най-красивия гол, който някога си вкарвала.
– Тази година отбелязах попадение от фаул и това определено е един от най-ефектните ми голове. На тренировка съм вкарвала и със задна ножица. Може би това е перфектното попадение.
– С какво се храниш?
– Храня се здравословно. В Америка това е много трудно, тъй като храната не е от най-диетичните. Все пак се старая да внимавам. Много обичам броколи, пилешки пържоли, макарони, ориз, риба.
– Успяваш ли да се издържаш само с футбол?
– За живота, който искам, футболът може и да не бъде напълно достатъчен. Поради тази причина имам по-високи амбиции и искам да завърша висшето си образование тук.
– Кой беше твоят фаворит за футболист на годината – Десподов, Петков, Неделев?
– Поздравих се с повечето футболисти, но не сме разговаряли. Нямам възможност да следя изкъсо българското първенство, така че нямаше как да имам фаворит. Поздравления за Десподов, той е доста млад и талантлив.
– Христо Стоичков е водещ в американска телевизия. Очакваш ли да те покани в студиото?
– Много бих се радвала, ако това се случи. Стоичков е легенда.
Бележи за университет във Флорида
„Играя за „Флорида Гълф Коуст Юнивърсити“. Като цяло отборът ми е доста добър, а шампионатът – изключително оспорван. Отборът ми се намира в NCAA Division 1, което е най-високата лига при университетите в Америка. В цялото първенство се състезават над 300 отбора“, разказва Ева.
„Понеже Америка е голяма държава, първенството е разделено на няколко конференции. Победителите от всяка конференция се изправят един срещу друг в националния шампионат. Отборът ми е печелил конференцията доста години наред. Надявам се с моята помощ да имаме повече успехи и в националния шампионат. Там играем срещу много и различни университети, някои от които са много престижни. Университети, от които са излезли звезди като Алекс Морган, Карли Лойд, Аби Уамбак. Отборът ми започна да пише история миналия сезон и моята цел, докато съм там, е това да продължи“, казва Футболистка №1.
Учи се от Дяков и Манолев
Няколко родни футболисти са давали уроци и съвети на Евдокия Попадинова. Сред тях са капитанът на „Лудогорец“ Светослав Дяков и футболистът на ЦСКА-София Станислав Манолев, които са от Благоевград. Познава се от години и с Даниел Златков, по-популярен като Българския Роналдо.
„Даниел Златков е най-красивият български футболист“, призна преди време голмайсторката.
Тя е научила много и от изпълненията на седемкратния носител на титлата Футболист на България Димитър Бербатов.
Be the first to leave a review.
