Благоевград – епопеята на градежа
-
- декември 19, 2018
През двадесети век Горна Джумая, по-късно Благоевград, е градче, което по-скоро прилича на село отколкото на град. То не излиза от дрямката си до октомври 1985 г., когато започва т.нар. от всички строителна епопея с първата копка на Партийния дом. Странно защо тази сграда в последните години не бе съборена като комунистически символ. Нещо повече – в нея се настани не какво да е, а Американският университет. Та, през 1985-а центърът е изтърбушен до основи, десетки къщи са съборени, улиците са разкопани, започва се строителство на нови обществени сгради и основен ремонт на стари.
Задачата е свръх амбициозна – за година и седем месеца всичко трябва да е готово за посещението през май 1987 г. на дипломатическия корпус.
Мащабите наистина са поразителни. Над сто хиляди строители от целия Благоевградски окръг работят на три смени по седем дни в седмицата. Който ръководител прояви съмнение, че срокът не може да се спази, още същия ден е освобождаван от поста си. Проектите се подготвят, често „на коляно“, от големите български архитекти Александър Баров и Атанас Агура, които със своите екипи и местни архитекти правят и невъзможното, за да получат строителите фронт за действие. Положени са 20 920 кв.м бетонова настилка и 4500 кв.м трайна настилка по пешеходната зона, измазани са 356 сгради, засадени са 28 000 броя храсти. Да не говорим за новопостроените сгради на Партийния дом, Окръжния народен съвет, Съдебната палата и др. Принципът е простичък – всичко, което го има в София, трябва да го има и в Благоевград.
И чудото се случва – строителството секва броени часове преди крайния срок, улиците са измиват, забележете – с шампоан, на балконите се поставят сандъчета с цветя, прането изчезва от тях и на 25 и 26 юни 1987 г. удивените дипломати от цял свят първи разглеждат новия център на града на Дядо Благоев. Хиляда и петстотин архитекти, строители, инженери и специалисти са наградени с високи държавни отличия. Това е то „лошият“ социализъм, който днешните властници хулят по три пъти на ден.
Целият този грандиозен проект се ръководи от първия секретар на Окръжния комитет на БКП Лазар Причкапов, който нито за миг не допуска съмнение, че мисията е невъзможна. Неговите мемоари повдигат завесата пред неизвестни или забравени събития от онова време на градеж, не на грабеж и рушене. И когато сега пак отиваме на Бузлуджа, нека помним, че уникалният паметник там е символ и на волята и труда на хората, които самоотвержено строиха страната с идеята за достоен живот.
Из книгата на Лазар ПРИЧКАПОВ „Интервю със себе си“, РИК „Ирин Пирин“, 2015 г.
Ние построихме Благоевград не за Дипломатическия корпус, а заради самия Благоевград и за Благоевградски окръг. Спомням си, че на Хттт конгрес на партията през 1984 г. в качеството си на първи секретар на Окръжния комитет на БКП, трябваше да направя изказване. За кратко време бяхме отишли много напред – модерна, съвременна промишленост, силно селско стопанство, добре обезпечено кадрово здравеопазване с оптимално изградена лечебна база, никаква безработица, широко разгърната образователна мрежа, съобразена с подготовката на специалисти и работници за окръжната икономика и обществения живот, максимално развита мрежа от културни институции и творчески съюзи.
Известно е, че Благоевградски окръг години наред беше затворен окръг. Проблемите започваха и завършваха с т.нар. македонски въпрос. Той в различните си измерения дърпаше назад развитието на региона. Исторически обусловен от несправедливите пристрастия на Великите сили, записани в Берлинския договор след Освобождението от турското робство, от катастрофалните резултати от Балканските войни и от решенията на Ньойския договор след Първата световна война, той продължаваше да влияе и на политическата, и административна стабилност в окръга. Апетитите на Сърбия, доминираща национална и административна структура в Югославската федерация, след Втората световна война се бяха увеличили. Като страна, участник в победилата антифашистка коалиция, тя имаше безспорни предимства пред България, участвала в световния конфликт на страната на Германия. Авторитетът на Йосип Броз Тито, председател на федерацията, пред Йосиф Висарионович Сталин беше голям. В условията на „интернационализма“ това създаваше сериозни предпоставки за исторически и национални манипулации.
Нашето население чувстваше стъписването на държавата в лицето на нейните институции. Развитието на окръга беше вяло, на парче, без перспектива. Това влияеше не само на жизнения стандарт, но и на самочувствието ни като граждани на Народна република България.
Не случайно в изказването си (това, което не ми беше позволено да направя) пред Хттт конгрес на БКП бях фиксирал 1962 г. като край на колебливото отношение към окръга и край на застоя. Тогава, при откриването на текстилната фабрика в Благоевград, Тодор Живков заявява: „Тук, в Благоевград, в този край живее чистокръвно българско население“. Толкоз. Дългоочакван ден и час, който дава начало на бурно промишлено, икономическо и духовно развитие на Пиринския край. В следващите години тук показахме силата и организираната мощ на окръжната партийна организация, на държавните и стопанските органи и институции, на младежта, на обществените организации. Бяха инвестирани милиарди левове. В експлоатация бяха пуснати десетки предприятия от различните отрасли. Ускорено се изграждаше енергийната, пътната и социалната инфраструктура, строяха се болници, училища, пощенски станции, детски градини и ясли. Първата текстилна фабрика прерасна в комбинат. Появиха се крупни индустриални единици в машиностроенето, в тютюнопреработката, текстилната промишленост. Селското стопанство след окрупняването пое по пътя на научните разработки за увеличаване на реколтата и подобряване на качеството, без да се нарушава екологията. В планините, наред с масовото залесяване с бор, дъб и бук, се появиха и нови дървесни видове като корковия дъб, даващ нови перспективи в дървопреработването. Окръжната промишленост уверено вървеше по пътя на националната икономика, която излизаше от състоянието си на предимно суровинен производител и стъпваше на релсите на преработваща суровините си до краен продукт индустрия. В много отношения изпреварихме някои традиционно развити райони. Тютюневият комбинат стана водещ в страната в системата на Булгартабак. Промишлено-аграрният комплекс в Петрич, под умелото ръководство на уникалния Димитър Мазнейков, изпреварваше по авангардно мислене и прилагане на новостите всички останали комплекси в страната.
Този подем създаде условията през 1984 г. да концентрираме натрупаната енергия в един фокус, който да превърне Благоевград в модерен европейски административен и духовен център. Идеята беше обвързана формално с протоколно събитие – традиционната среща на държавния глава Тодор Живков с дипломатите, акредитирани у нас, обединени под условното наименование „дипломатически корпус“. Тази среща беше само поводът за започнем изграждането на окръжния център. В началото идеята не предполагаше да се захващаме с мащабни дела, а и проекти нямаше. С решение на Бюрото на Министерския съвет за тази цел ни се даваха едва 6 милиона лева. С тези пари можеше само да освежим по-големите улици и някои обекти и нищо повече. Накрая, когато приключихме през 1987 г., милионите бяха тридесет пъти повече, а свършеното респектираше с мащабите си. Да, цял град! Проектирахме едва ли не върху горещия асфалт. На темпото с вещина и професионализъм импонираха великолепните архитекти Александър Баров и Атанас Агура с техните творчески колективи. Те работеха в пълен синхрон с благоевградските архитекти, които с изграждането на града изграждаха и своите професионални биографии. В тази строителна епопея участваше целият окръг.
Естествено, когато тръгнахме като ново ръководство и екип да изпълняваме голямата задача и се видяха първите резултати и че „няма лабаво“, се появиха и обвиненията за авторитаризъм. Знаеше се откъде идват и накъде са насочени. Те замърсяваха с интриги и словоблудство всяка успешна крачка. Към финала на огромното строителство в Благоевград в ежедневните справки, които получавахме, започна да битува и се оформя слух, че Дипломатическият корпус няма да дойде в Благоевград през юни 1987 г., а на 11 и 12 септември.
Веднага позвъних на Продан Стоянов, завеждащ отдел „Деловодство“ на ЦК, да изясни ситуацията. Той потвърди, че в разговор с Петър Младенов датата е определена за средата на юни, но решение няма… В средата на април 1987 г. беше насрочена среща в ЦК. Бях поканен и аз. Два дена преди това заседание Петър Младенов беше в Благоевград. Почти цял ден обикаляхме града, посетихме всички обекти и накрая се очерта становище, че е свършена огромна работа и не може да има притеснение, че ще се представим на ниво. Петър Младенов, полушеговито, но достатъчно сериозно ми каза: „Лазаре, нали знаеш, че ако не сме готови както трябва, друг министър на външните работи и друг първи секретар на Окръжния комитет ще посрещнат корпуса в Благоевград“. За министъра на външните работи не зная, но за първия секретар бях сигурен, че ще бъде друг. Разделихме се с Младенов по живо по здраво, нямаше забележки и каза, че сме готови и така ще докладва.
На срещата Тодор Живков даде думата на Петър Младенов. Не очаквах друга позиция от Младенов, освен споделената в Благоевград. Той каза, че е свършена огромна работа, хвалебствия, приповдигнат тон, малко алабалистика и накрая спомена за някакви нерешени проблеми, без никаква конкретност. И, за да не се отрази на авторитета на Тодор Живков като държавен глава на България, предлага да се отстранят посочените слабости, а Дипломатическият корпус да посети Благоевград на 11 и 12 септември 1987 г. Бях изумен от това предложение. Но ми стана ясно, че има задействани сили, които целят да компрометират усилията ни. Най-напред обвинения в авторитаризъм, след това успокояващо доброжелателство и след това – нож в гърба.
След предложението на Петър Младенов, Продан Стоянов съобщи, че има писмо на Андрей Луканов до Политбюро. Тодор Живков му каза да прочете писмото. Изненадата продължи, когато чухме – при вече уточнена програма, втория ден дипломатите да посетят Банско, вместо Сандански и Петрич. Аргументът на Луканов беше, че в Банско посрещат много добре… Тодор Живков даде думата накрая и на мен. Благодарих на Политбюро за подкрепата, казах, че не подкрепям доводите на Петър Младенов, като посочих, че преди два дена в Благоевград е имал друга позиция. Като крайно неприемливо определих и предложението на Андрей Луканов. Обърнах се към Живков и казах, че ако Политбюро вземе решение дипломатите да посетят Благоевград на 11 и 12 септември, то моля Политбюро да ме освободи от отговорност за мероприятието, защото отлагането значи пълна демобилизация и провал.
Тодор Живков се обърна към Продан Стоянов и го попита какви свободни от ангажименти дати има през юни. Прие се 25 и 26 юни и Живков ме отпрати с пожелание за успех. Аз се обърнах към него и благодарих за решението, но казах, че от заседанието трябва да изляза с писмен документ. Той поръча на Продан Стоянов да се изготви решението писмено.
Благоевград беше изграждан от целия окръг и с помощта на институции извън окръга. Имаше и морални строители, като възрожденецът Илия Куков, който даряваше безвъзмездно своята пенсия.
Дипломатическият корпус беше вече в Благоевград. Започна химнът, проехтяха 21 залпа на нациите и това беше финалът на невероятният трудов подвиг, на строителната епопея, извършена за една година и седем месеца.
От 1962 г., откриването на първата текстилна фабрика, до този връх през 1987-ма бяха изминали само 25 години. Толкова, колкото продължава мимикрията, наречена преход. Ако приемем, че тя е един лош сън и се събудим отново в държавата на реалния социализъм, при темпото, което имахме, според икономически експерти сега вероятно брутният национален продукт щеше да бъде три пъти по-голям от онзи през 1989-та, жизненото равнище на българите щеше да бъде два пъти и половина по-високо. Това означава, че средногодишният доход на човек щеше да бъде около 18 хиляди евро. Реалните приходи обаче щяха да бъдат много по-високи, защото свободното време и времето за лично усъвършенстване щеше да е много повече. Днес даже най-заклетите лобисти на т.нар. евроатлантически ценности признават, че за 25 години либерално икономическо развитие или пазарен фундаментализъм страната не може да стигне равнището от периода 1987-1989 г., наречен от тях кризисен.
Христо Георгиев
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
