Асим Адемов: Няма религия, която да толерира подобни безумия като атентата в Страсбург!
-
- декември 17, 2018
– Господин Адемов, благодаря ви, че приехте поканата ни за това интервю. Краят на годината е, време за равносметка. Каква беше според вас изминаващата 2018 год., имайки предвид вашата дейност като евродепутат?
– Аз също много ви благодаря, че ми давате отново възможност да споделя вижданията си пред вашата медия. За мен е чест да се възползвам от тази възможност. Не забравям, че първото ми интервю като кандидат за член на Европейския парламент преди изборите през май 2014 год. бе именно във вашата медия.
– Каква беше изминаващата 2018 от гледната точка като на член на Европейския Парламент?
– Последната една година беше динамична и емоционална. Работата на евродепутатите е разпределена в три държави – Белгия, Брюксел, където заседаваме в комисии, Франция- Страсбург, където се събираме на пленарна сесия и гласуваме договореното в комисии и разбира се България, където развивам няколко мои инициативи, главно в сферата на образованието. Динамична беше, защото се научих да се възползвам от всяка свободна секунда – чакайки на опашка за самолет, или в задръстване на път за работа, за да подредя деня си и задачите, които ме очакват. Тъй като Европейския Парламент е работно място на минимум 28 националности, работата е изключително концентрирана и не робува на стандартите за 8-часов работен ден, така че да позволи на политиците да развиват успешно дейността си и в държавите, в които са избрани. И наистина, 7 дни понякога едва стигат.
Емоционална беше, защото каузите, с които съм се захванал са много различни и разнообразни. Да вземем например последното досие, по което бях докладчик, касаещо визовата либерализация за Косово. Едно такова досие не изисква само седене зад бюро. За да успееш да докараш нещата до край трябва да приемеш каузата като своя, да се запознаеш в детайли със ситуацията, тоест да се срещнеш с много хора, в този случай представители на властта и гражданското общество, да отидеш на място и да събереш всички доводи, нужни за защита на каузата. Аз бях в Косово и имах възможността да се запозная с млади динамични хора, които искат да пътуват, да се развиват и да се връщат в държавата си със свежи сили и знания. Усетих належащата нужда да се подаде ръка на това младо общество, особено имайки предвид, че тази ръка е била обещана от Европейските институции след покриването на определени стандарти. Косово се показа добър ученик, примерен и изпълнителен. Време е ЕС да изпълни обещанието си и да либерализира визовия режим за страната.
Друга кауза, с която всички българи в ЕП се борим е влизането ни в Шенген. На кратко – годината беше забързана, плодотворна и резултатна. Силно се надявам да продължа в същия дух до края и на другата година!
– Обявихте че ще работите за повдигане авторитета на българския учител? Какво направихте за българския учител? Успяхте ли да върнете родителите в училище, както гласеше една от вашите инициатива тази година?
– Българското общество продължава да е длъжник по отношение на авторитета на учителя. Трябва продължим да работим в тази посока всички, ангажирани с проблемите на образователната ни система – родители, учители, управляващи, профсъюзи, родителски организации. Аз съм изключително удовлетворен от факта, че един от основните приоритети на правителството на ГЕРБ и ОП е именно образованието. Осезателното увеличаване на учителските заплати неминуемо ще доведе до по-голямо самочувствие на българския учител и ще възобнови интереса на младите хора към тази трудна професия. Но авторитета към учителя няма да го възстановим в желаните граници само със повишаването на заплатите или със заповеди. Това е процес, в който активно участие трябва да вземат и самите учители. А за да дам и своята подкрепа към това, започнах моята национална кампания „Да върнем родителите в училище“. Тази кампания има за цел да подпомогне възстановяването на нарушената комуникация между учителите и родителите. През последните години се създаде една пропаст между учителите и родителите, изчезна доверието между тях. А това нямаше как да не създаде проблем, нямаше как да не окаже влияние върху целия учебно-възпитателен процес. За целта преди старта на кампанията поръчах едно национално изследване по темата „Степента на отчужденост на родителите от училищния живот на своите деца“, за да бъде всичко добре подплатено. В това изследване излязоха интересни резултати, които потвърдиха моята оценка, че между родителите и учителите има недоверие и нарушена комуникация. Кампанията ми се провежда с подкрепата на МОН, за което много благодаря на министерството. Досега съм провел три срещи в страната – в София, Бургас и Благоевград, където участваха директори, учители, родители, профсъюзи, училищни психолози не само от споменатите области, но и от съседните им. Предстоят такива срещи и в други областни центрове на страната. От проведените срещи аз съм изключително доволен от атмосферата, от духа, от споделените мнения от всички заинтересовани страни. Оформи се във всички срещи, че училището има нужда от родителите, от тяхната по-голяма ангажираност, защото това е в интерес най-вече на децата ни.
– Още в началото на вашия мандат заявихте, че темата за етническата и религиозната толерантност ще бъде основна за вас. До къде стигна работата ви в тази посока?
– Толерантността е ключово условие за мира, сигурността и просперитета на едно общество. Пример за това е самият ЕС, който е най-големият мирен проект в света. Откакто е създаден Съюза, той генерира мир, сигурност и стабилност вече почти 70 години. А да си припомним от историята какво са си причинявали една друга страните, които са в основата на Съюза – Германия, Франция, Англия и останалите. Но в един момент са стигнали до извода, че с война и проливане на кръв, няма да си решат проблемите. Затова са загърбили желанието си да се доказват колко са велики всяка за себе си, а са прозрели, че заедно и обединени ще са много по-силни, по-сигурни и по-благоденстващи. За нас като страна е чест и гордост да сме част от този мирен проект и да сме също толкова толерантни. Но виждаме, че темата за толерантността е от особено значение за страните от Западните Балкани и засега се очертава като основна пречка пред тяхната европейска интеграция. Разпадането на бивша република Югославия не стана за съжаление по мирен начин, а различните страни си причиниха много злини една на друга и не са готови засега да загърбят миналото. Но ако не го направят, пътят им към пълноправното членство ще е много труден и дълъг. За да дадем и нашия принос и да им помогнем по този проблем, по моя идея заедно с колегата ми от ГЕРБ Андрей Ковачев организирахме един форум през месец май в София. Темата на форума бе „Толерантността в Западните Балкани: ключ към Европа“. Поканихме представители на гражданския сектор, на държавния сектор и представители на различни вероизповедания от шестте страни от ЗБ – Сърбия, Черна гора, Македония, Косово, Албания и Босна и Херцеговина. Получи се много откровена и полезна дискусия, в която представителите споделиха своето виждане и се убедиха, че могат да седнат на една маса и да си говорят.
– Моля ви, споделете пред нашите читатели, по кои други теми работите още в европейския парламент?
– Освен темата за Западните Балкани, за мен е важна и темата за Шенген, или по-скоро недопускането на България до Шенгенското пространство. Преди няколко дни в Европейския парламент имаше дебат по доклада на Сергей Станишев, в който доклад се призовава Съветът на ЕС незабавно да ни приеме в Шенген. Това е много болезнен въпрос за нашата страна, защото България фактически преди 7 год. е изпълнила критериите за влизането ни в Шенген, но 7 години това не се случва! Някои страни-членки се противопоставят на приемането ни като изтъкват доводи и критерии, които ги няма в предварително написаните от тях. Тук е парадоксът, че тези страни нарушават правилата, които самите те са приели и гласували! Заявих в пленарната зала на парламента, че това е изключително лош и драстичен пример за прилагането на двойни стандарти, че това отношение към България е недемократично и неевропейско. Когато една страна изпълни критериите, тя трябва да бъде приета незабавно в Шенген, такива са правилата и те трябва да се спазват!
– Като евродепутат, участвахте и в няколко мисии на ЕП. Разкажете ни повече за тях, каква беше целта им?
– Една от мисиите ми бе в Кипър, която бе свързана с работата на Комисията по издирване на безследно изчезнали кипърски гърци и кипърски турци вследствие на етническия конфликт в Кипър за периода 1963-1974 год. Това е една голяма трагедия с незатворена страница в историята на острова. Много е трудно да се говори за тази трагедия, за това което видях и чух там. Става въпрос за безследно изчезнали кипърски гърци и турци от сблъсъците между двете общности. Това са войници, цивилни мъже и жени, деца, старци. Разстреляни са били цели семейства, цели автобуси с мъже, които са се връщали от работа са били отвлечени и разстрелвани. Имало е масови екзекуции на жени и деца в селата. Жертвите са били захвърляни в масови гробове, канавки, кладенци. Това са престъпления, които са били извършвани и от двете страни в острова. И до ден днешен още се издирват тези гробове, за да може близките им да ги погребат…Видях и чух покъртителни неща…
– Как коментирате заплашителните приказки за края на Европейския съюз след Брекзит, например? На къде отива Европа?
– По мое мнение ЕС се намира в най-сложния и труден период от създаването си до сега. Защо? Защото пред ЕС стоят няколко сериозни предизвикателства и едно от тях безспорно е напускането на Великобритания. Това е сериозен тест за бъдещето на Съюза. Виждаме каква драма предизвиква този процес в самата Англия. Според мен от това напускане никой не печели. Но Брекзит доведе до по-голямо сплотяване на редиците в ЕС, страните-членки осъзнават, че заедно ще са по-силни и по-добре ще се справят с предизвикателствата.
Другият изключително тежък проблем е мигрантската криза, която има сериозно отражение върху процесите в Съюза. След като бе овладяна бежанската криза, най-вече с бежанците от Сирия, на дневен ред е проблема с мигрантската криза, най-вече напиращите мигранти от Африка. Свидетели сме на сериозен мигрантски поток от Африка през Гърция и Италия. Това, разбира се, създава напрежение между страните-членки, защото не всички имат еднакво отношение и еднакво решение на този проблем.
Но в едно са на едно мнение страните, че мигрантската криза трябва да е контролирана, ЕС да инвестира в Африка, за да им помогнем да се подобри икономическата ситуация и африканците да си останат в страните си. Но в едно съм сигурен, че този проблем ще има огромно отражение върху предстоящите избори за европейски парламент и ще доведе до размествания в политическото представителство в новия парламент.
– В локален план, вие сте от Гърменско, от нашия край. Родом от Дъбница. Имаше ли кауза в дейността ви на евродепутат, свързана с родния край?
– Родният край си ми е най-мил и скъп. Където и да се намирам, където и да ходя, с най-голямо удоволствие се завръщам тук. Въпреки че все пак аз съм евродепутат, който е избран да представлява България, при всички случаи не съм обърнал гръб на нашия край. Винаги когато ми е във възможностите, аз съдействам с каквото мога. Все пак моята слабост е образователната система и се чувствам удовлетворен, че успях да помогна доста училища да подобрят съществено материално-техническата си база и да се създадат по-приятни условия за работа на учителите и още по-важното за по-хубава среда за учениците.
– Какво е усещането да имаш допир до водещи европейски политици, да общуваш с тях?
– Съставът на Европейския парламент е изпъстрен с водещи политици, които имат огромен опит и влияние върху европейската политика. Лично за мен времето прекарано в ЕП е като времето, прекарано в престижен европейски университет. От такива авторитети човек винаги има какво да научи и да разшири знанията си и мирогледа си. Отделно от това ЕП от известно време има традиция на всяка пленарна сесия в Страсбург да кани държавни ръководители на страните-членки, които да споделят своите виждания в каква посока да се развива Европа. Имахме възможността на живо да изслушаме Ангела Меркел, Еманюел Макрон, Алексис Ципрас, Марк Рюте, премиер на Холандия, Антонио Коста, премиер на Португалия, Андрей Пленкович, премиер на Хърватска, Клаус Йоханис, президент на Румъния, премиерите на Белгия, Полша, Люксембург, Естония, Дания. Наистина това са авторитетни политици, които задават посока, в която да се движи Европа и е истинско удоволствие човек да се учи от тях.
– Бихте ли поискал още един кредит на доверие то избирателите на ГЕРБ за нов мандат за евродепутат!
– Вижте, аз винаги съм казвал, че съм екипен играч. Аз съм част от отбора на ГЕРБ от самота създаване на партията. Бил съм общински съветник, след това заместник-областен управител, сега съм член на европейския парламент. Но винаги заемането на тези постове се е случвало след партийно решение и одобрение. И на всичките тези постове съм се стремял да си върша работата по най-добър начин, съвестно и качествено.
А дали това се случва и дали се справям добре, оставям на моята партия да прецени. Ако се прецени, че съм се справил, ще вземат подобно решение. А ако не съм в листата, това няма да е края на света и няма да е драма в моя жив
– Определено не ми се искаше да задам този въпрос в края на това интервю, но вие се оказахте в епицентъра на атентата в Страсбург! Моля, споделете какво видяхте, какво изживяхте в ужаса на терора:
– Първо искам да поднеса моите най-искрени съболезнования на семействата на загиналите. Потресен съм от този и подобни атентати. Извършителят е някакво същество, но не и човешко, защото явно е, че човешкото отдавна го е напуснало. Безкрайно съм възмутен, че подобни същества нанасят жестоки беди на хората и петнят името и на религията, която аз изповядвам, а именно исляма. но според мен подобни същества въобще не бива да се отъждествяват с която и да е религия. Няма религия, която да толерира и подтиква да се извършват подобни безумия.
Иначе вечерта на 10 декември, когато се извърши атентата в Страсбург, с мои колеги евродепутати от ГЕРБ, по една случайност бяхме доста близо до Коледния базар, където се извърши този атентат. Видяхме суматохата, появиха се полицаи, войници, линейки. Веднага ни се обадиха от Отдела за сигурност към ЕП и ни предупредиха, че има стрелба в района на Коледния базар и да не стоим на открито. По-късно когато за малко се поуспокои ситуацията, се прибрахме в ЕП, където стояхме до 3 през нощта и след това организираха извозването ни да хотелите, в които сме настанени. Но и до днес има много полицаи и войници по улиците, но това е обяснимо и необходимо си мисля, защото все още не е арестуван извършителят на атентата.
– Вашите пожелания към нашите читатели…
– Пожелавам на всички Ваши читатели на първо място здраве, късмет и щастие през новата 2019 г. Да не забравяме, че празниците, независимо на коя религия принадлежат, са повод да се съберем с приятели, със семействата си, да усетим топлината и любовта и да починем след натоварената работа. Нека да сме по-добри, по-смирени, по-състрадателни, към тези, които имат нужда от помощ. Все си мисля, че когато сме по-добри един към друг, и Господ ще бъде добър към нас!
Весело посрещане на Коледните и Новогодишните празници!
Be the first to leave a review.
