Владимир Москов: Необходима е революция в доходите на хората
-
- декември 3, 2018
Владимир Москов е кмет на община Гоце Делчев от 1995 г. – шест поредни мандата. Той е член на Изпълнителното бюро на БСП. Магистър е по педагогика. Член е на Европейския комитет на регионите, както и на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България. Семеен е, с две дъщери. Сред най-успешните управници не само в Пиринския край, но и в страната. И сред най-опитните, тъй като вече 23 години управлява община Гоце Делчев. Москов е заместник-председател на НС на БСП. С кмета на Гоце Делчев разговаряме за проектите и проблемите на общината, за БСП, за протестите и надеждите на българина
– Господин Москов, скоро в Гоце Делчев бяха китайски инвеститори. Какви са техните намерения?
– Има сериозен интерес от представители на бизнеса в Шанхай, които се занимават с преработка на пластмаси. Наскоро проведохме среща, запознаха се с работата на предприятието за преработка на пластмаса в Гоце Делчев – „Пиринпласт”. В момента обсъждаме къде точно може да се реализира тази инвестиция. Идеята е да се преработва мека и твърда пластмаса, отпадъчна пластмаса, от която при преработката да се произвеждат пластмасови гранули. След това вторично могат да се използват за различни пластмасови изделия. Инвеститорите са хора, които работят в Шанхай в тази сфера, за втори път се срещаме с тях. Ако нещата се реализират, голяма част от това, което правим като разделно събиране на територията на нашата община и на региона, ще се преработва и ще се получава допълнителн продукт. Той ще се използва за промишлеността. Производството е екологично, не е свързано със замърсяване на околната среда По предварителни разчети около 150 човека ще могат да започнат работа, като ще могат да работят и хора с ниска квалификация, и хора с ценз – инженери, които ще управляват технологията и производството. На този етап изглеждат сериозни намеренията на представителите на китаския бизнес. Въпросът е да уточним детайлите, какви количества ток, вода ще бъдат необходими за това производство, какъв ще е съгласувателният режим от страна на държавните институции. Ще направим всичко възможно тази инвестиция да се случи на територията на нашата община, при положение, че има сериозно отношение и от тяхна страна. Ще направим консултации с представители на компетентните държавни институции. Те искат да направят голямо предприятие. За първи път обаче ще пробват бизнес у нас, все още не познават в детайли пазара в България. Искат да стартират с по-малко производство, търсят помещение под наем. Щом бизнесът им потръгне, ще изградят голямо предприятие за производство на пластмасови гранули. Нещото, което ги кара да дойдат в Гоце Делчев, е добрият икономически климат и близостта до Солунското пристанище и границата с Гърция.
– Има ли и други нови инвеститори, които искат да вложат средства в община Гоце Делчев?
– Нови инвеститори в града няма, знаете каква е ситуацията като цяло в страната, особено по отношение на чуждите инвестиции. Важното за нас е, че работят стабилно тези, които от години развиват дейност тук. И външните инвеститори, и тези, които са от Гоце Делчев и региона. Всички работят добре, справят се. Единственият проблем е в най-голямата шивашка фирма в Югозападна България – „Пирин-текс”. Той идва от това, че собственикът свива производството. Това, което знам е, че това се прави не заради липсата на достатъчно поръчки и работа, а заради това, че има голямо текучество на работна сила. Много от работниците ползват тази преференция – да излязат известно време да се трудят в чужбина, а след това да отидат на борсата. Ползват се от тази възможност в законодателството. В това производство, в шивашката индустрия, наруши ли се ритъмът, където всяка операция се изпълнява от подготвени хора, това нарушава и качеството на работа. Това знам от собствениците на „Пирин-текс”. Няма достатъчно работна ръка, която да попълни празнината от тези, които отиват зад граница. Всички останали фирми работят стабилно – и в промишлеността, и в сферата на услугите, и в областта на хранително-вкусовата промишленост. Напоследък силно се развива сезонният туризъм, СПА туризмът върви силно и в нашата община, и в съседната Гърмен. Това води много туристи в Гоце Делчев. Развива се добре уикенд туризмът, посещават се културните забележителности. При нас върви и търговският туризъм.
– Води ли туристи в региона най-новото село Попови ливади и готвите ли проекти за инфраструктурата там?
– По инициатива на общината курортната местнаст бе обявена за село през 2015 година. Целта ни бе точно тази – да може да осъществим европейски
проекти в населеното място, тъй като преди това бе невъзможно. Лека-полека се отваря за туризъм Попови ливади не само за българските, но и за чуждите туристи. Това лято за първи път и англичани, студенти от Манчестър, две големи групи, бяха за една седмица на отдих в Попови ливади. Те се настаниха в частни вили и останаха удивени от красотата на природата. Имаме много хубава визия за развитието на това курортно селище, но нямаме необходимите средства. Всичко е въпрос на финанси, за да реализираме тази наша стратегия. Имаме готови проекти, но все още не можем да ги развием, защото сериозните проекти, свързани с инфраструктурата, още не се случват. Въпреки че имаме готови работни проекти. Кандидатствали сме няколко пъти по трансграничните програми. Очакваме сега резултатите по програмата Трансгранично сътрудничество България-Македония, там сме предложили ученическия лагер в Попови ливади за цялостно реновиране. Ще се оформи като център, в който ще могат да се провеждат различни събития, свързани с младите хора. Разбира се, че ще се ползва за отдих и спорт, ще бъде спортно-възстановителен център. Много хубав е проектът, чакаме резултатите през декември тази година. Първата стъпка обаче е направена, тя е за опазване на природата и животинския свят в Попови ливади. Заедно с гръцката община Просочани, те са водеща община по проекта по ТГС България-Гърция. Той е за защита на пиринските орли тук и на дивите коне там. Предвижда се наблюдение на тези птици, не е случайно, че в Пирин планина има връх Ореляк, името му е заради многото орли в района. С този проект ще се създадат условия за опазване на пиринския орел и на другия животински свят. Ще се изградят пунктове за наблюдение, ще се извършат природозащитни действия, ще има и посетителски център в Попови ливади.
– Реализирате ли инфраструктурни проекти в другите населени места?
– Приключихме големия проект за ремонт на улици, тротоари, водопроводи в Западния квартал за над 7 милиона лева, още не сме го открили официално. Смятам, че почти няма забележки по изпълнението и хората, които живеят в този квартал, посрещат всичко направено с адмирации и изразяват уважението и благодарността си за това, което е направено. Имахме много проблеми там, появиха се и допълнителни изисквания от гражданите, но успяхме почти на 90% да изпълним желанията на хората, въпреки че някои от исканията не бяха заложени в проекта. Отделно от това, хората проявиха голямо разбиране и на много места направиха отстъпки със своя собственост, за да се изпълни проектът. За да се оформят тротоари, зеленина, на много места се наложи да влизаме в частни имоти. Но хората отстъпиха, за да се изпълни всичко, както трябва. В същото време ние, където хората поставиха допълнителни изисквания за ВиК-мрежата, за допълнително осветление, за укрепване на мостовете, за отводняването на квартала, реогирахме и го направихме. При внезапни и силни валежи в квартала се пълнят улиците с вода. Това нещо ние го предвидихме и на две улици, които са събирателни на дъждовни води, направихме допълнителни колектори, с които да отвеждаме водата. Много добро и качествено изпълнение от страна и на фирмата по проекта, много добре работихме с експертите от МРРБ. В момента ни предстои стартиране на втори етап от Програмата „Региони в растеж” за цялостно обновяване на Второ основно училище, на две детски градини в кварталите „Комсала” и „Средна”, пред завършване сме на детската градина в село Лъжница, на разширението на детската градина в село Корница. Приключваме с нашата програма за асфалтиране на улици в Мосомище, Борово, Лъжница и Господинци. Следващата година предстоят процедури с наши средства да продължим асфалтирането на улици в селата. Стартираме проекта за създаването на общинско социално предприятие „Цветен град”, ще се построи оранжерия за цветя, с които ще се засаждат населените места.
– Как успявате да задържите голяма част от младите хора не само в града, но и в някои от селата?
– Нещото, което смятам, че е плюс за града ни е, че след 1990 година почти нямаше крайни залитания. Защото имаше един период, в който всичко се отричаше – икономика, култура…Тук, с разума на хората и на местните политици, се защитиха тезите да се върви напред, да се използват даденостите, да се доразвиват. Не мина и без грешки. Давам пример – според мен заводът за УКВ радиостанции не трябваше да се закрива. Имаше възможности да се прегрупира и да има друго решение за него. Да се привлекат нови технологии в производството. За съжаление заводът не случи на ръководители, които да поемат отговорност, други пък, които поеха отговорност, бяха възпрепятствани от конюнктурата и политическите партии. В крайна сметка основното е, че голяма част от старата икономика намери развитие в новите условия, макар и в намалени обороти. Много инициативни хора успяха да влязат в новата система – икономическа и пазарна, създадоха нови производства, откриха се и съвсем нови сектори. При нас сериозно дръпнаха средният и малкият бизнес. Това, за което непрекъснато говорим, че е гръбнакът на цялата икономика у нас. Имаме много инициативни хора, през годините нещата, които са зависели от мен и общината, гледали сме винаги да помагаме, а не да пречим на изпълнението на различни инициативи. Същото е било и в областта на образованието, културата. Има някои общи проблеми за страната, които не можем и ние да избегнем. И тук има млади хора, които предпочетоха чужбина. Доста хора пък работят в София – особено тези с инженерни специалности, лекари.
– Споменахте за лекарите. Стабилно ли е състоянието на МБАЛ „Иван Скендеров”?
– Болницата продължаваме да я спасяваме и в момента. Още много неща трябва да се направят. Като база и условия е добре, но като кадри предстои да извървим още много дълъг път. Сега работим по програма, за която даваме около 250 000 лева за издръжка на специализанти. Целта ни е в рамките на 4-5 години във всички отделения да имаме млади специалисти. Това се изпълнява, отделно от това преговаряме с действащи лекари от други градове, които да работят и при нас. Преди дни имахме много сериозна среща с ръководството на УМБАЛ „Света Екатерина”-София. Искаме да работим съвместно, да помогнем на хората, особено за тези болести, които са характерни за нашия регион. Говорихме с целия екип, надяваме се това също да помогне за кадровото стабилизиране на местната болница. Ще помолим за подкрепа и колегите от съседните общини – Гърмен, Хаджидимово и Сатовча, които в момента са наблюдатели, а болницата е общинска. Трябва да се намесят, защото всички първо опират до нашата болница, след това отиват в Благоевград и София. Много ще разчитаме и на финансово участие от тяхна страна, дори ще им дадем възможност да участват в управлението на болницата във всяко едно отношение.
– Общината добре ли е финансово в края на тази година?
– Не мога да кажа, че сме добре финансово, тъй като много паднаха собствените приходи, но успяваме да си вършим работата. Докато няма допълнителни приходи в общините, няма да можем да се справим с всичко. Жива община означава и много разходи, всичко се поддържа с пари – и за инфраструктура, и за болница, и за образование, и за култура, и за спорт. Ограничили сме до минимум разходите. Но има много необходими разходи, които не можем да избегнем. Най-големият проблем във финансовото осигуряване е асфалтирането на улиците в селата, това в момента е най-големият ни проблем, а хората очакват най-после той да се реши. Ако влезете в Брезница, Мосомище, Борово, Лъжница, Корница, ще видите улици, които нямат асфалт. Трябва част от големите данъци – част от данъка върху доходите на физически лица или от ДДС да се връща в общините. Не само да говорим за самостоятелност на общините и за тяхната децентрализация, а да им се даде сериозен финансов ресурс. Много често ни въвлича централната власт да вдигаме данъци, прехвърлят се държавни отговорности на общините, но без финансова обезпеченост. Необходимо е в диалог парламент, правителство и Националното сдружение на общините да намерим заедно решение, но без да се правят политически шумотевици ида се извличат дивиденти от цялата тази работа. Не се очакват сериозни приходи от вдигането на данъка на старите коли. Тези дни чух коментар, че е по-добре да се намали данъкът на хората, които купуват екологични коли, отколкото да се натоварват хората, които са със стари коли. Основният акцент тук беше екологията, но този проблем може да се решава и по други начини, не със забранителни режими, а да се стимулират тези, които купуват екологични автомобили. Може би това е по-правилната формула.
– Коментарът Ви за искането на кметове на малки населени места да имат свой бюджет?
– Този проблем не е масов. Явно това го има в общини, където има някакви неразбории между общинския кмет и останалите кметове. Аз изхождам от нашата позиция. Не че сме изчистили всички проблеми на населените места, но никой общински кмет не е заинтересован да не върви работата в определено населено място. Защото там жителите гласуват и за общински кмет, и за селски кмет. Не бива да има някакво политическо противопоставяне, това е загубено време. Предполагам, че оттам идва проблемът. Не виждам да е масов този проблем, колегите като цяло си изпълняват ангажиментите.
– В страната цари сериозно напрежение, хората негодуват от ниски доходи, от несправедливо отношение на държавата към тях. Справедлив ли е гневът им?
– Има натрупани проблеми. В повечето случаи някой от управляващите в София решава нещо и то става факт. Нарушен е диалогът с хората, с обществените организации. Малко повече започнахме да говорим за Европа, за европейските проблеми и забравихме нашите задачи, които трябва да се решават. Смятам, че оттам тръгна този проблем и като се наруши диалогът с обществото, то няма как да не избие. Всеки иска да е по-евтино, да има по-високи доходи, да
живее спокойно и в сигурност. И вие, и аз, и всички го искаме. Въпросът е да се намери балансът. Мога да кажа, че ако не се направи революция в доходите, колкото и смело да звучи, ще загубим още потенциал в България. Говоря за хора, които могат да работят за страната ни, а не да работят за чужди икономики. Тук става въпрос и за интелектуалната сфера. Ще ви кажа с какво се сблъсках преди време като член на Европейския комитет на регионите. Имахме заседание на икономическата комисия – участвахме с кмета на Монтана в Букурещ, показаха ни иновации, модерни технологии в ядрен център до румънската столица, създаден с европейски средства. Този ядрен център е трябвало да бъде изграден в София, там работят специалисти от България, запознах се с трима инженери, които са работили на други места зад граница, но са български учени. Те с болка споделиха, че предложението е било този ядрен център да се изгради до София – модерни технологии да се развиват и да се ползват в различни сфери на живота. Точно в този период министър на финансите бил Симеон Дянков. Спомняте си, че по негово време имаше атака срещу БАН. Точно в този времеви отрязък се е предвиждало да се направи този ядрен център у нас. Част от причината да не стане е тази атака срещу БАН. А в този ядрен център край Букурещ работят учени от цяла Европа.
– Очаквате ли някакъв реален резултат от протестите?
– Смятам, че протестите ще доведат до по-добро управление. Хората искат спокойствие, сигурност, по-високи доходи. Сега колкото и да се оправдаваме, че няма пари, че такава е икономиката, то как се справят в Гърция, в Румъния, въпреки че и там има протести, но за друго. Знаем, че там доходите не са проблем в момента. У нас основният проблем е да има диалог с хората, а вторият голям проблем са доходите, тъй като много хора мизерстват. Колкото и да говорим, че много българи пътуват към Гърция, към чужбина, пътуват от зор повечето. Колко хора пътуват за Гърция? От 7 милиона души някъде към 300 000 души, това ли е цялото население на държавата? Побратимени сме с италиански град, бяхме на посещение да обсъдим проекти, по които искаме да кандидатстваме. Пътувахме с нискотарифна линия. С нас пътува и цветът на нацията, млади хора, които отиват да работят в Италия, Испания, Португалия. Ние бяхме най-възрастните в самолета. Това ми направи впечатление. Същото е и като пътувам в други посоки, в самолетите е пълно с българи, които отиват да работят в чужбина. Затова трябва да има революция в доходите, тук да има работа, може някои от нещата тук да се правят. Бизнесът малко трябва да се бръкне, държавата да подпомогне бизнеса. Да се види какви регулации да се въведат, за да се вдигнат доходите. Не съм голям експерт, но от опита, който имам, без вдигане на доходите ще продължим да се мъчим. Много хора получават много ниски заплати за труда, който полагат. Има и такива, които получават високи заплати и могат да пътуват до Гърция и могат да си позволят една седмица почивка там. Но и това не е кой знае какъв лукс. Но веднага се говори колко много българи ходят на почивка. Има големи резерви в държавата, които могат да се изполват разумно при едно преструктуриране на средства и в един реален диалог с бизнеса. Могат да се намерят решения. Да се дадат стимули за бизнеса, който да вдигне доходите. Има все още и много сива икономика. Сега се появяват тези проблеми и в нашата община. Знаете преди години колко много гръцки фирми бяха тук, хората тогава получаваха високи заплати, но на ниско осигуряване. И в момента получават ниски пенсии.
– БСП в кондиция ли е на фона на тази обстановка в страната?
– БСП, ако стои зад лидера си и не се занимава с вътрешни проблеми, мисля, че ще успее и БСП, ще успее и държавата. Да не продължаваме да се занимаваме само със себе си, с вътрешните проблеми, които са под мотото „нас ни няма в ръководството”. Това обезсилва БСП. Има много хора в партията, които винаги смятат, че те трябва да определят правилата, да бъдат питани за всичко. И не искат да отстъпят от светлината на прожекторите. Като цяло обаче партията ни стои зад своя председател. Не бива да забравяме, че и БСП създаде проблеми като участник в управлението, хората нямат доверие и в нас. За да се върне това доверие, трябва да се покаже нова политика и да влязат и други хора в ръководството на партията. Но не говорим само заради постовете, а да свършат много работа за хората. За да има спокойствие за всички, трябват нови решения. Защото и сега има закони, но не се спазват.
Вяра Илиева
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
