Георги Витанов, живата легенда на киното в Югозапада: Преди цялата интелигенция се изсипваше в киносалона, а сега… Чак ми е болно! (ВИДЕО)
– Скъпи зрители на Топ Преса, ние виртуално ви караме на доста места, този път ще ви закараме на кино, намираме се в киносалона на град Гоце Делчев, ще ви запознаем с един истински кино ветеран, кино механик Георги Витанов. Тук е и нашият поет известен за цял Гоце Делчев за региона защо не и за страната Ангел Каравчев, благодарение на който се случи тази среща. Ангеле, идеята беше твоя!
Искам да поздравя нашите съграждани и да представя този човек Георги Витанов, защото това е човекът, който 48 години работи в киното и се е превърнал в една истинска жива легенда, хора от селата от града и от цялата околия са минали през него когато им е късал билетчетата или им е пускал филмите но най добре нека го оставим сам да говори за професията си която практикува още от средата на миналия век, за мен е чест да изслушам и да ви представя Георги Витанов.
– За нас също е чест, господин Витанов, благодаря, че приехте нашата покана, нека да разчупим нашия разговор и да започнем… Ангел Каравчев спомена една цифра, която мен ме респектира – 48 години отдаден на киното.
– Започнал съм от 68 година да работя в киното, най напред бях в Ковачевица, Горно Дряново, започнах тези кинопрожекции с 16-милиметрови киномашини, пренасяхме ги от едно село в друго връщахме ги и пак и пак някъде 68 – 69 година много гледаха филмите Бродяга, Господин 420, Двете ваксаджийчета, ей такива. После пускахме и много съветски филми, имаше един много хубав – Застава в планината, хората ги гледаха с интерес, там изкарах една година, после дойдох в Гоце Делчев, започнах работа на 11 март, после ме изпратиха в Брезница, Корница, 10 години бях там.
– Тогава държавно предприятие ли си е имало?
– Имаше си държавно предприятие Кинефикация, имаше и ДП Разпространение на филми, ние държавна кинефикация Благоевград плащахме наем за разпространение на филми, 10% се плащаше наем на селата, 20% процента на градовете. Завърших една година училище в София, после ме взеха войник, там също прожектирах в отделението в Самоков
– С една дума от малък обичаш да се занимаваш с прожектиране на кино!
– После вече, като се уволних, веднага ме викнаха тук, управител беше Гавалюгов, тогава дойдох, започнах работа и досега не съм прекъсвал
– По колко човека идваха на прожекция по онова време, какво беше киното за хората?
– Залите се пълнеха, толкова много хора имаше, че работеха по двама касиери, единия продаваше билети за днес, а другия за утре, когато пускахме Време разделно, залата се пълнеше, събира около 400 човека, имаше и около 100 правостоящи, на балкона не ни даваха да пускаме, за да не се събори, помня на тоя филм вътре 400 човека, вънка имаше още около 400 чакаха да влезнат на ден влизаха по 1500 човека, а на лятното кино пускахме над 500 човека, където нямаше киносалони като Дебрен, Ореше, носехме си едно платно слагахме го на една стена и пускахме. Освен киното нямаше друго развлечение за хората.
– Ти спомена за един куриозен случай, когато е заваляло дъжд на лятното кино…
– Отидохме да пуснем кино, беше пълно с народ, имаше над 40 пейки и като завали дъжд, всички от там бягат тук да дойдат, за да продължим прожекцията, ние механиците взимаме филма в едни дисаги, взимахме лентите, 35-милиметрова филмова лента, слагаме на рамото, носим тук, хората вече са влезнали, чакат тук, те бързат да си вземат местата, много пъти се случваше така заради дъжда.
– Чувал съм, че тук много хора са започнали своите семейства, карали са на времето гаджетата тук, било е много модерно!
– Така беше, цялата интелигенция на града идваше на кино, доктори, попове, учители, докато сега никой не идва, а преди това беше всеки ден, филмът започваше от единия понеделник чак до другия и винаги имаше хора
– Колко струваше билетът?
– Билетът беше тук на първите редове 15 ст., по средата 20 ст и най-отзад 25, балкона също беше 25 ст.
– Какво представлява излъчването на една прожекция?
– Аз идвах да подготвя филма, той идваше с пощата от София, тук имаше помощен персонал и започвам, накачвам го, залепвам частите една за друга, навивам го на ролката на ръка и после подготвям другите части, те бяха по 200 300 метра, частите ги лепех една за друга с специално лепило и после пак ги разкачвах, събирах ги в кутиите и заминаваха някъде за друг град. Първоначално машините бяха с волтова дъга, коксове и ако не стоиш до машината, изгасва и хората започват да викат, като не доближиш коксовете, единия е плюс, другия минус, отзад има шпигел, който отразява светлинния поток на екрана, светлината минава през кадровото прозорче на екрана, с времето тия коксове отпаднаха, започнаха да внасят лампи от Германия и вече лампата беше по-стабилна
– А по селата хората как ви посрещаха?
– Аз още като се покажех, всички започваха да викат „ура, ще има кино“, ходех с мотора и с мен карах филма. В Брезница имаше стационарни машини Балкан 1 , Балкан 2, те се произвеждаха в София, после започнаха да внасят от Чехия, Германия…
– А в селата, които нямаше стационарна машина?
– После вече ми дадоха джип и ходех с него, товарях машините и тръгвах до 90-та година беше така и после всичко се развали, после Георги Димитров докара едни руски киномашини, пуснахме киното тогава в културния дом и вече съм 20 години при него
– А как е в частния сектор?
– Сега върви слабо, в началото идваха хора, обаче малко по малко започнаха да намаляват, като излезна видеото, намаляха, после ДВД като излезна, намаляха още, после кабелните телевизии сега и тоя интернет, много ми е болно, аз искам да е пълна залата, но вече не е така, няма хора.
– Гоце Делчев е малък град, фактът, че имаме такова кино, е някак си жалко, а Георги Витанов има ли любим филм?
– Хубавите филми ги гледам всичките ей сега тоя Рапсодията вече три пъти съм го гледал такива филми ги гледам много, после имаше един Закрилника, гледал съм много филми, 10 години бях ръководител на киното в Брезница, Корница, Лъжница, в ония времена, когато им сменяха имената, киното го пълнеха всяка вечер и там салоните са 400 места.
– Какво бихте казали на хората, как според вас можем да ги върнем към киното?
– Всички са се затворили по къщите и не излизат.
– Имаш ли любим актьор?
– Харесвам всички български актьори.
– На времето как се приемаше киното?
– Хората гледаха с интерес филми като Хитър Петър, Опасен чар и сега идват български филми , ама няма кой да ги гледа, хората започнаха да гледат повече фантастика, те пълнят повече салоните.
– Сега нека видим с каква машина се прожектира киното…
– Всички филми влизат в сървъра и се записват, а на компютъра има ключ, който не ни ли го дадат от София, не можем да го пуснем, филмът е записан, обаче машината е свързана с интернет и трябва от там да ни пуснат паролата да я вкараме в компютъра, като изтече времето на филма за колко дни е пуснат и филмът автоматично се заключва, вътре в машината има ксенонова лампа, но всичко се командва от компютъра, има и вентилатор, понеже самата лампа излъчва много озон, а той е вреден и трябва да се изкара по някакъв начин навън. Техниката много бързо се развива в киноиндустрията, преди звукът не беше качествен, докато сега е много чист и приятен за ухото.
– Дано с този репортаж накараме хората да се върнат към киното, защото според мен е престъпление да не посещаваме киното в нашия град…
– Кино има само в Благоевград и тук никъде другаде.
– Време е да се събудим и да започнем да идваме на кино, много ти благодарим, че ни направи част от твоя живот, от твоята работа, дано всички се обединим и да се върнем към киното в Гоце Делчев.
Be the first to leave a review.