ЕДНА КУЛИНАРНА ИСТОРИЯ ПО РАДИО БЛАГОЕВГРАД Един юлски ден
-
- ноември 14, 2018
Един слънчев юлски ден. Събуждам се рано от самосебе си, отпочинала и пълна с енергия за предстоящия кулинарен ден. Споменавам от самосебе си, защото за разлика от предишната сутрин, когато сънувах, че умирам и се събудих като че ли преродена, сега денят започваше по съвсем обикновен и обичаен начин. Докато се разбудя напълно, отпивайки големи глътки топло кафе все още не осъзнавах, какво ми предстоеше. А то бе – пълна програма. Все пак аз за никъде не бързах и реших, че спокойно мога да си изпия кафето, докато проверявам пощата си.
Малко по-късно погледнах какво се случва със закваската за чабатата, която бях приготвила от предната вечер. Ау, съвсем се беше надигнало това тесто и нещо в мен ми подсказваше, че този път ще успея да приготвя истинска италианска чабата. Чабатата ми трябваше за брускети, които бях решила да приготвя за вечерното парти с приятелки. Този път без франзели и измислени хлебчета, този път с домашно приготвена чабата.
И понеже тестото за чабата си иска яко втасване, то аз вместо да се шляя чакайки го, реших да оползотворя свободното време в приготвяне на десерт. Един приятел тук ми пусна мухата за негов любим немски десерт с името Bienenstich, а пък аз нали съм все още на тема немска кухня (да, де баварска, по-скоро), та реших да го проверя. Прочетох рецепта – хареса ми. И забърках набързо сладкиша.
Междувременно, моите две хубавици – чабатите се скъсаха да правят балончета и най-накрая опекох и тях. Еее, е това вече е чабата. Нямах търпение да направя брускетите с нея. За целта избрах класически вариант с домати и песто и още един с печени тиквички и патладжани, богато подправени с чесън и зехтин, риган, прясна мента и босилек.
Това, за което всъщност щяхме да се събираме беше швейцарско фондю със сирена. О, да. Вече можех да приготвя класическо фондю, защото разполагах с кирш. Освен това си набавих и швейцарски грюер и ементал. Все още усещам вкусът им по небцето си и няма да ти разправям каква вкусотия е това фондю.
Връщам се в реално време – чабатите опечени, сладкиша готов, зеленчуците подготвени. Свалих съда за фюндю, който беше прашасал, стоейки най-отгоре на шкафа и чакайки заветния момент да си намеря кирш. Виното се охлажда в хладилника. Разопаковах новите кристални чаши за бяло вино и напълних една с божествената напитка.
Една кратка вълна премина през стомаха ми, като че ли ме удари слаб ток. В този момент погледнах къде е телефона, взех го и го включих в зарядното. Очаквах обаждане. Не от Вальо или маминка, не от баща ми или от работа, а от Благоевград. Телефона звънна и този път вълната, която мина през стомаха ми беше по силна. Вълнението, което ме бе обсебило се задържа доста дълго време от очакваното. Вдигнах телефона, а отсреща Людмила Прангова с приятен, леко дрезгав глас и характерна интонация на радио водещ ми каза: „Йоана, здравей. Готова ли си?“ Да – отговорих аз, отпивайки глътка от виното и в този момент си помислих: В какво пак се забърках, не мога да удържа този адреналин.
Не знам при теб как се случват нещата, но при мен винаги са твърде емоционални. Радио предаването с жива връзка продължи на тема кулинария, моят блог, българската кухня. В паузата за песен получавам съобщение от Вальо: „Браво, много добре се справяш“. Вальо ме слушаше по радио Благоевград! Колко мило, какво облекчение, каква съпричастност. Почуствах се по-сигурна и вече уверено, продължих да си говоря по темите с радио водещата.
Още едно съобщение от Вальо: „Чуват се някакви кучета“. Погледнах какво се случва във вътрешния двор, точно под балкона ми. Възрастна жена разхожда глутница кучета, които изглеждаха да са като подивели. Не можех сега да обръщам внимание на това. Затворих вратата на балкона. Предаването завърши много добре, аз бях доволна и още повече стимулирана да ти говоря и разказвам за всички неща, които преживявам емоционално и които улавям с вкусовите си рецептори.
Последва кратка почивка. Да се осъзная какво се случи, да отшуми горещата вълна оцветила страните ми, да поема дълбоко въздух. Вече трябваше да се залавям с подготовката за вечерното парти.
Не ми оставаше много време. Сглобих брускетите, подготвих продуктите за фондюто и си взех един топъл душ. Може би в този момент трябваше душа да е студен, но като че ли неосъзнато исках да задържа емоцията и горещата вълна изпълнила цялото ми тяло.
Докато чаках гостите, долях чашата с вино и седнах да пиша.
И така. Женското парти премина типично по женски, с дълбоки размисли и споделяне на преживени емоции, съпроводени от вкусна храна и хубави вина. Хубаво ми е. Не искам да свършва. Но утре отново трябва да ставам рано, този път събуждайки се от алармата на часовника.
Йоана Петрова
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
