Отец Георги Паликарски: Валери Симеонов ще изстрада казаното

Отец Георги Паликарски е архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия. Молебен за децата с увреждания се проведе вчера в много храмове в страната. Решението бе взето на заседание на Светия синод. С него 24 октомври се вписва в календара на православната ни църква като Ден за молитва за децата с увреждания. По този начин духовенството ни заявява своята подкрепа към страдащите и техните семейства. Какво мисли за скандала с Валери Симеонов и протестите на майките, четете в следващите редове в разговора с Божия служител.

Борислав РАДОСЛАВОВ

– Отче, направихте вчера молебен за болните дечица. Имате ли близки деца с увреждания, които имат нужда от подкрепа?

– Да, направи се молебен във всички големи храмове за здраве и благополучие на всички болни дечица. Сложихме иконата на Света Богородица. Търсим упование в Божията майка. Ние сме едно духовно паство и познаваме почти всяко семейство. Съпричастни и състрадателни сме към страданията на тези семейства, които се предават и към обществото. На всяка една света литургия ги поменуваме. За всички отрудени и обременени се молим. Някои така са се родили. При други знаем как една ваксина може да повреди както душата, така и тялото на човек.

Напоследък много нашумя това, че системата ни убива. Ако се погледне реално, така е в почти всяко нещо. Пенсия от 200 лв. за хора, работили над 30 години, е просто обидно. Затова се молим за всички обременени люде.

– На този фон как ви звучат думите на Валери Симеонов за „уж“ болните деца?

– На Валери Симеонов не му подхожда на годините. Виждам в него един бизнесмен. Но остави другото, най-важното е, че той е вицепремиер, едно от лицата на държавата. Но вече му знаем хапливия език. Виждаме го доста време вече по медиите. Но съм сигурен, че не го е казал с умисъл. Той мисли, че майките са по партийна линия там. Така го усещам. Защото няма човек, роден от майка, да каже тези думи. Не мисля, че има в неговите думи омраза към майките и децата.

Валери Симеонов

– Искрено ли беше извинението му?

– Не съм го слушал и гледал, честно казано. Той е роден от българка и съм сигурен, че ще изстрада този момент.

– Заслужава ли да подаде оставка, за каквато майките настояват?

– Аз съм аполитичен и нямам право да казвам подобно нещо. Всеки си има глава на раменете, съвест и морал. Аз нямам право да осъждам никого.

Протестът на майките е всяка вечер пред Министерския съвет

– Споменахте, че деца се разболяват и вследствие на ваксини. Има ли подобни случаи в Дупнишко?

– В Дупница имаме три случая. Ваксината не повлиява добре на нервната система и уврежда тялото. В село Мламолово едно момче беше физически здраво и активно спортуваше. Но една ваксина го повали на болнично легло. Майка му го гледа сега. Знае ли човек в кой момент и на кого може да се отключи някаква болест?

– Виновни откриват ли се в повечето случаи?

– Не мога и нямам право да обвинявам нито лекарите, нито тези, които са произвели ваксината. Възможно е ваксината да е злокачествена или да е сложена по-голяма доза. Но в XXI век медицината е на такова ниво, че всичко трябва да е ясно и точно какво трябва да се направи. Както на всички деца сега, така и на нас са ни слагали ваксини. Още ми стоят три белега на ръката.

– Какво е впечатлението ви, хората отдалечиха ли се от храмовете и религията?

– Всеки пали свещичка за здраве и най-накрая за пари. Но, изглежда, в този интензивен живот повече се набляга на парите и капитала. Никой не гледа към духовното извисяване на личността и това дразни много от вярващите хора. Иначе храмовете се пълнят с миряни, особено неделно време. Има много млади хора. Майки водят децата си и се причестяват. Поколението се сменя. Трябва обезателно вероучението да се изучава в училищата. Не да има неделно училище, както казват някои, а да се учи религията. Както е било едно време и нашите родители са учили религия. По-друго беше тяхното самосъзнание, морал и отговорност. Отговорност пред Бог, род и родина. Човек трябва да покаже пред децата си какво трябва да бъде той, какво трябва да представлява в обществото и как нашата държава трябва да тръгне напред.

– От години говорим по темата. Защо все не се получава?

– Оправдаваха се, че нямаме подготвени учители. Напротив, имаме хора с вярата и морала и патриотизма. Дай Боже, България да бъде в онова време, когато етиката е била на пиедестал.

Погледнете една Гърция. Там още в детската градина учат децата как да се кръстят. Там се набляга именно на тази отговорност към род и родина. Защо нашите политици бавят този момент, не знам. Когато има морал и етика в нашите депутати, тогава ще има и в обществото и ще бъдем на висота.