Оставя трайна диря в просветното дело (110 години от рождението на Пандо Мих. Воденов)
-
- ноември 1, 2018
Учителят Пандо Мих. Воденов наистина оставя трайна диря в образователното дело в с. Либяхово /дн. Илинден/, Неврокопско. В първите години от учителствуването му редовно използва цигулката в часовете по пеене и това доставя радост и голямо удоволствие на учениците му.
Роден на 25. 10. 1908 г., Воденов по предание е потомък на корави, родолюбиви българи от Воденския край на Македония, преселили се в Либяхово вероятно през втората половина на 18-ти или в началото на 19-ти век.
След учението си в родното село при учителя Димитър Бекяров и прогимназия след това в гр. Неврокоп. Пандо Воденов завършва и Неврокопското смесено педагогическо училище. Като ученик в прогимназията се запознава с Никола Вапцаров, за когото след това разказва като за близък нему приятел.
На 16. 09. 1929 г. той постъпва като учител в родното си село. Още в началото заема длъжността главен учител и е такъв до 1938 г. С възрожденски дух и с младежки ентусиазъм той допринася значително за културното издигане на местното население. Под негово ръководство и с усилията на целия учителски колектив, в периода 1929- 1939 г. чувствително е намалена неграмотността сред населението.
За него ученикът му Борис Сим. Гърнев /р. 1922 г. /казва; ‘’Той бе учител с ‘’умерени макаренковски методи’’, слаботелесен, но с подчертан естетичевски вкус и с безспорна духовност. Говореше кротко и тихо, понякога бе загадъчен. Заставаше пред класа като антена, слабичък, с бяла яка, с вратовръзка, черна прическа, с бяла везена кърпичка в малкото джобче на лицевата страна на сакото. Записваше на черната дъска заглавието на песента, която ще изучим. После се обръщаше с лице към нас, с цигулката до брадата и с лъка в ръката. Изсвирваше мелодията, а след това и ние по него, плахо и неуверено в началото, постепенно я разучавахме. Още помня 2-3 песнички от него, макар че са минали оттогава повече от 80 години’’.
Учителят Воденов се откроява и с чудесен краснопис. Няколко години той е и председател на основаното през 1928 г. читалище ‘’Петър Сарафов’’. По негова инициатива през 1936 г. се основава Дружество за закрила на децата, а предната година, през коледните празници, организира томбола, която донася приход 500 лв.
Те са използвани за безплатна храна на бедните ученици.
Като главен учител Пандо Воденов е един от основните инициатори за построяване на нова голяма училищна сграда през 1938-1939 г. За целта, заедно с председателя на училищното настоятелство Илия Полянов отиват в София у Сарафови – по-точно при инж. Никола П. Сарафов и д-р Злата П. Сарафова /тя имала познати в Министерството на образованието/ да ги помолят за съдействие за получаване на разрешение за строеж на училището, както и за финансови средства.
Мисията им е изпълнена изцяло и в следващите години местните майстори-зидари, начело с главния майстор Петко В. Сургов и с помощта на цялото население, построяват новото училище. Строителството се извършва на стопански начала и със средства от държавата, от фонд ‘’Построики на училища по кооперативен начин’’.
За известно време Пандо Воденов е начело на кредитно-потребителската и производствена кооперация в селото, като негов учител в тази област е дългогодишният кооперативен деятел Илия Полянов.
След политическите промени през 1944 г. Воденов участва активно в обществено-политическия и културен живот в родното си село. При тържествена обстановка, в гр. Гоце Делчев през 1954 г. му е връчен медал от Министерството на просветата, заради дългогодишната му културно-просветна дейност.
Излиза в пенсия през 1963 г. и се занимава с тютюнопроизводство и пчеларство.
Жизненият му път завършва на 1 януари 1982 г.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
