Днес е Мишкин ден! Спазват се строги забрани, а едно нестандартно име черпи за имен ден!
На 27 октомври църквата почита Свети Нестор, а народните обичаи следват повелите на Мишкин или Мишин ден. В иконите Св. Нестор обичайно се изобразява като млад мъж с пика в ръка. На този ден се препоръчва да не се работи, за да не нападат мишки брашното и житото; да не се бърка в брашно и не се дава заем – за предпазване от мишки.
Жените не трябва да използват остри предмети и сечива.
Не режат с нож и ножици, не секат дърва, не плетат с куки, не шият с игли, „за да не косят мишките посевите с острите си зъби“. Ако на 27 октомври вали сняг, добре е за пчелите и меда.
Житие на св. мъченик Нестор
Св. мъченик Нестор е момъкът християнин, за когото се говори в житието на св. Димитрий Мироточиви.
Преди да излезе на борба с великана Лий, императорът пожалил неговата младост и го запитал:
– Как смееш да отидеш срещу тоя борец, който е прославен в цял свят?
Нестор отговорил:
– Велика и непобедима е силата на моя Христос!
Като чул името Христово, императорът се разгневил и му заповядал да отиде на борба с Лий.
Момъкът се прекръстил, впуснал се в борба с Лий и го победил. От високия подиум го хвърлил върху копията долу, както той по-рано хвърлял другите и особено невинните християни.
Разярил се императорът. Веднага издал заповед: Нестор да бъде обезглавен. Изложени били две основания: Нестор е християнин. Нестор е убил Лий, любимеца на императора.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Както и в много други, житието на светията е преплетено с български традиции и обичаи.
27 октомври в много краища на България се нарича Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене).
Според една от легендите точно когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишки. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия сатана, когато влязъл в черква и помирисал тамян. В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове и българина всеки път се опитва чрез ритуали да ги умилостиви или излъже за да не пакостят.
По обичай на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?“. „Мажа очите и устата на мишките“, отговаряла тя три пъти, както при всяка магия. На Мишкин ден жените не бивало да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби“. Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат.
Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка“ не се произнасяла, за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки. В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишкит.
Още преди да бъде изпечена, я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората. На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „ Мишкина сватба ”.
В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка, накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в „сватбената процесия“ ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците.
Пускали ги в реката или гората „да се женят надалече“, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – така както повелява една сватба. В южнобългарските земи на Тракия, Странджа и частично Пирин, Мишин ден се чества на 24 ноември в деня на Света Катерина .
Be the first to leave a review.