Бивш зам.-кмет на Благоевград представя предпремиерно книгата си „Църна месечина“
-
- октомври 16, 2018
Дами и господа днес ви срещам с една много интересна личност. Неговото име е Кирил Пецев, бивш зам. кмет на Благоевград по хуманитарните дейности от екипа на Лазар Причкапов. Основател на първото частно радио в Благоевград – Радио Стримон, от януари 1993г. първоначално излъчва само по кабелна мрежа, а от 1995 г. и в ефир, чрез предавател, в град Симитли на 91.90 MHz. След няколко месеца предавателят е преместен в Благоевград и излъчва на 92.60 MHz музика и информация. В следващите години радиото открива регионални студия в Петрич и Сандански През април 2002 г. и трите радиостанции спират. Срещам се с Кирил Пецев, за да си поговорим за новата му книга „Църна месечина“.
Г-н Пецев, разкажете ни за новата си книга…
– Идеята възникна спонтанно в приятелски разговор в Петрич. Там е пълно с хора с подчертано родолюбиво поведение. Те са родственици на стари войводи. На една среща на кафе със съученик той спомена за един възрастен човек преди години носи пакет на внука на Васил Постоянов, който е касиер на петрички окръг на ВМРО и е много близък на Алеко Паша – Александър Василев. Той е пък войводата на петрички окръг на ВМРО. Този снаряд го дал на внука на Васил Попстоянов и му казал, че дядо му му е дал този снаряд да го пази. Но бил към края и затова го връщал на него. Той го взел. Сложил го настрани. Обикновен снаряд с някакви символи. След няколко дни решил да отиде да попита този човек какви са по-точно тези символи като разгледал снаряда. Отишъл да го търси в едно петричко село, но на вратата вижда некролог. Човекът починал. Това става преди десетина години. Аз сега го разбирам. И така той пита близките и те му казват, че са си говорили, че това са символи, които показват къде е златото на ВМРО. И така започнах. Не съм търсил злато. С приятели и автентични документи и с една малко проучвателна дейност. Използвам съм и изследванията на Димитър Тюлеков за ВМРО. Стана една книга. Нарекох я „Църна месечина“. Вътре в нея е преплетена легендата за Лилит – черната луна. В легендите това е първата жена на Адам изгонена от Рая. Поради това, че тя е искала да бъде приравнена към мъжката сила, към мъжките божества на Адам. Да бъде и тя равна и равно поставена с Адам. Поради тази причина е изгонена от Рая. Затова и нарекох книгата „Църна месечина“ на Лилит. Според легендата тя започва да ражда демони. Става нещо съвсем друго в книгата. Тази легенда преплетена с исторически данни и факти за богомилството в нашият регион. Аз открих с изненада, че поп Богомил е действал в нашия регион. Тук му е било седалището в планината Бабуна. Хората последователи на поп Богомил се наричали бабуни. Много силно. Може би по-силно от официалното християнство. Това е времето на Охридската архиепископия. От там започва историята. От там тръгват едни символи и реликви. Те минават през годините. От биографията на един войвода Георги Пържелков, който е раждан в Спанчево. В нея излязоха доста интересни неща свързани с Рилския манастир и със Стаян Карастоилов. Той е главен войвода на кресненското въстание. Покрай тези личности, покрай митологията и преследването на реликвите през времето се роди един художествен сюжет, който има свое съвременно мултиплициране в търсенето на златото на ВМРО. Това търсене приключва в исторически план в приключването на една легенда за Лилит и за нейното влияние върху сегашните взаимоотношения на Балканите.
Интересен ли беше този период на събиране на документите и фактите?
– В интерес на истината книгата стана бързо. Имаше едно натрупване на фактология особено в митичната част. Допълнителните данни, които дойдоха се преплитаха бързо. Сюжета беше почти готов. Това, което дойде ново помогна да се формира крайната концепция. Не беше точно така запланувано. Стана като една криминална история. Търсим скрито злато, но стана по-дълбоко, по-съдържателно и по-мистично. Разглеждаме действията за освобождението на Македония не като битка, революция а като един духовен процес. Духовен процес, който се преплита в историята, във времето. Естествено чрез битки, братоубийства. Това време си е било жестоко, но книгата не дава оценка на един или друг…
Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
