Син на пастир от Банско разказва за ужасите, които е изживял в Белене

„Мрачна, тъмна килия. Прозоре­цът на високо, почти до тавана, ма­лък с желязна решетка. През него може да зърнеш само къс от небе­то. Студено. Никакво отопление, за да сгрееш вкочанясалите крака и зачервените от мраз ръце. Лягам както съм облечен на дървения под… На стената отсреща виждам нещо изписано, по право издълбано с твърд предмет. Приближавам се и чета: „В тази килия стоях 185 дни”. Да прекараш в подобна обстановка 185 дни! Видя ми се невъзможно. И на ум не ми идваше, че ще живея в подобни следствени килии не 185 дни, а 500 дни и нощи. И да остана жив! Но човек не знае колко сили и издръжливост крие в себе си”.

Думите са от дневника на Не­офит Цанков, запазен и издаден от неговата дъщеря Весела Цако­ва-Цанова през 2015 г. под загла­вието „Силата на слабия” – това не е роман.

Тя представлява преживяното от Неофит Цанков в комунистиче­ските затвори и концлагера „Беле­не”. Роден през 1898 г. в Хасково Неофит Цаков е първородното дете в семейство на пастири от Протестантската църква в Бълга­рия. Неговият баща е пастир Иван Цаков от Банско, който през 1917 г. става редактор на най-стария български седмичник – вестник „Зорница”.

Неофит Цаков е пра­внук на народния учител и книжовник Неофит Рил­ски, на когото е кръстен. Завършва Роберт колеж в Цариград, а през 1922 г. се включва в издаването на седмичника „Зорница”, а след смъртта на баща му през 1925 г. Българското евангелско дружество, чийто орган е вестник „Зо­рница”, му поверява редак­торския пост, на който е до 1943 г.

До 1947 г. се занимава с издателска дейност. През 1948 г. семейството му е изселено. През февруари 1949 г. е арестуван в Пир­доп за „малка справка”.

Тази малка справка про­дължава 2 години, през които близките му не знаят дали е жив и какво се е случило с него.

В кратката анотация към спо­мените на Неофит Цаков пастор Христо Куличев, кой­то става свидетел на монтираните полити­чески процеси срещу протестантските пас­тори през 1949 г., по­сочва, че Цаков е съ­ден в самостоятелен процес с обвинение в шпионаж.

Делото се гледа през 1951 г. след две години следствие и Неофит Цаков е осъден на смърт, присъда, замене­на с доживотен за­твор. Затворникът преминава през Со­фийския централен затвор, затвора в Шумен, след това е в „Белене”, а оттам в затворите в Пазарджик и Стара Загора.

След 13 години, прекарани в комунистическите затвори и в „Белене” през 1961 г. излиза на свобода.

„Неофит Цаков с пълно право трябва да бъде причислен към тези, които са не само мъченици, но които от мъченици станаха герои и „от слаби станаха силни”, както четем в Послание на Евре­ите 11:34”, пише пастор Христо Куличев.

Всеки, който желае да се убе­ди в силата на слабия може да разгърне тези близо 90 страници от бележките на Неофит Цаков, които описват престоя му в след­ствието на Държавна сигурност, а след това и Голготата му в кому­нистическите затвори и „Белене”.

Дарен със слово като дългого­дишен редактор осъденият на смърт и „помилван” на доживотен затвор” описва килиите, арестите, следствието, „кошмарните разпи­ти” с пестеливи накъсани изре­чения, които обаче не спестяват усещането да си там – играчка в ръцете на комунистическото пра­восъдие.

Текстът те поглъща:

„Ново преселение. Прехвърлят ме в Отделението на смъртните. Сам в килия. Колко е тихо тук! Гробно мълчание. Едва чувам меките стъпки на платнените ми­лиционерски ботуши. Сутрин рано и късно вечер зловещо дрънчат веригите на осъдените на смърт.

Ами и ако на мен окачат утре тия тежки вериги? Необходими са нерви от въжета, за да се издържи на тази обстановка. Дръж се, бра­тко – сам се успокоявам.”

Със силата на слабия Неофит Цаков пише, след като чува, че е осъден на смърт, а след това при­съдата е променена на доживотен затвор:

„Всякога има надежда. Вина­ги има изход. С твърда воля, със здрави нерви, с упоритост и тър­пение и адската бездна, с всички­те ѝ дявали, може да бъде преодо­ляна…”

Неофит Цаков е оставил 25 страници, посветени на лагера „Белене”, където прекарва три години между 1953 и 1956 г. на Втори обект. Разделя се с лагера с думите:

„Трите години бяха достатъчни да те опозная, Персин. Изпитах твоята безгранична омраза и животинска ярост към нас, за­творниците… Усилията ти да ни унищожиш морално и физически отидоха напразно. Ние още сме живи, запазвайки чисти душите и сърцата си… Ще те помним до­като сърцата ни туптят и гърдите дишат!”

След това 3 години в Пазар­джишкия затвор – 6 души в малка килия по 20 часа затворени в нея. Следва Старозагорския затвор и описанието на един затворник:

„Легионер по убеждение. Краен в своите политически разбирания. Упорит противник на режима. Не признава никакви събрания. Не желае да присъства на марксист­ки курсове, нито да слуша тенден­циозни информации. След всеки отказ да отиде на събрание, го от­карваха в карцера за 15 дни…

Какво не правеше управата, за да сломи духа му, но нищо не помогна. Винаги уединен, сам в килия. По едно време замазаха с блажна боя стъклата на про­зорчето, та да не вижда и небе­то. Лишаваха го от писма, ко­лети и свиждане, но инженерът остана верен на разбиранията си. Името му е инженер-химик Илия Минев.”

„Малката справка”, започнала на 13 февруари 1949 г. в Пирдоп­ската милиция, приключва за Неофит Цаков на 30 юни 1961 г., когато излиза на свобода от Ста­розагорския затвор. Това не е роман, а съдбата на една от хиля­дите жертви на комунизма в Бъл­гария.