Киргизстан – Якоруда: Филоложка от ЮЗУ доказа, че българският език е сила, а не бреме
-
- октомври 15, 2018
Киргизстан е на 5889 км от България, но мисълта на човек и възможностите му нямат граници. Това доказа една студентка от ЮЗУ, чийто живот вече е свързан със страната ни и езика. Тя не просто говори на български, тя е филолог.
Тази година е последната за Алевтина Минчева като студент в направлението „Българска филология“. Тя трябва да бъде доказателство за всеки студент, който казва, че е трудно, защото пише, чете и говори по-добре български отколкото един средностатистически българин. Алевтина е красива по душа и лице. И прочетете това интервю, за да ви стане хубаво, да бъдете позитивни, да сте смели.
Все пак от Киргизстан до България са 5889 милиметра, но трудът и отплатата му са до живот!
От къде си и как „попадна“ в България?
Аз съм родом от Киргизстан от град Бишкек, повече известен със своето старо (Съветско) название Фрунзе. През 2004 г. веднага след абитуриентската си кандидатствах през посолството на България в Казахстан (понеже в Киргизстан няма българското представителство) по ПМС № 103 от 31.05.1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина, кандидатствах по този член понеже имам български корени.
Омъжена си за якорудчанин. Якоруда е град, в който се съчетават две религии, в който сякаш времето е поспряло. Как се чувстваш ти в Якоруда и какви бяха първите ти впечатления?
Аз живея в Якоруда от 2007 година и все още за месните съм „бяла врана“ , но аз не искам да променя това, така се отличавам от общата сивата маса на града. Междурелигиозните дразги в повече случаи са предизвикани от определи хора (които целят да разделят обществото на 2 маси, за да бъдат по лесно управляеми, за съжаление понякога успяват), но това никак не влияе на моето общуване с хората от друга религия.
Само големите празници обединяват хората. Първо впечатление, естествено, е положително, природата която заобикаля това градче е неописуемо красива, но както казват: „ Едно място го правят хората…“.
След като съм живяла в София якорудският говор ми се стори като чужд език, но и това се научава и свикваш. Има какво да се желае за този град, но трябва да го искат не само една шепа хора, които видели със своите очи „друг живот“, а всички хора да са единни в това желание. И тогава времето ще тръгне напред, но за сега времето там наистина е спряло. Всички европроекти ни заобикалят като водата камъка.
С какво се различава българския нрав от руския? – Който е живял или бил някога в Русия знае, колко те са приветливи, колко са отворени и как посрещат гостите у дома, дори ако не ги познават добре. Българите са по предпазливи в това отношение, не винаги ще помогнат или обърнат внимание, дори ако разбират езика на какъвто се говори до тях. Имам чувство, все едно се срамуват да кажат: „Аз съм българин“.
Какво, така да се каже – те учудва у българите?
Повече неща ме учудват от бита и ежедневието на българите: големи семейни празници (рождените и именните, кръщавката дете или венчавката) се празнуват без танци, музика и забавленията, както е прието в руските общности само гайди, зурни, тъпани и хора. Учудва всеки един руснак (и други чужденци) наличието на некролозите по всички сгради, градежи, дървета и в един момент имаш чувство, че те са повече на брой от живи хора.
Сега преминавам към дебрите на филологията. Как един чужденец успява да научи български и не само да го научи, а и да следва специалността „Българска филология“?
За младия чужденец (студент, ученик), който решил да избере България за втората си родина, научаването на езика не създава голяма сложност. По-сложно да накараш по-възрастен човек да научи български език и да го вкара в употреба, след като цял живот говорил на друг. Следването във филологическата специалност не е лесно за българите, камо ли за чужденци. Български език не много сложен за руското подсъзнание и живото общуване с носителите на езика, дава своите резултати. Устната комуникацията винаги е била по-лесна от писмената. И искам да благодаря на всички от преподавателския състав на ЮЗУ за търпението, което проявяват когато работят с чужденци, не зависимо отколко време те живеят в България.
Защо реши, че това е твоето поприще?
Реших да се запиша специалността „Педагогика на обучението по български и руски език“, защото искам да споделя своите езикови знания с българите, защото по-възрастното поколение няма никакъв проблем в разбирането на руски език за сметката на по-младите хора. Аз съм на принцип, че колкото повече езика владееш, толкова повече имаш възможности за реализацията в живота си. „Един нов език това е една нова отворена врата.“
В тази специалност се изучава историята на езика, особеностите му в различни насоки, литературата. Кое те влече повече – българистиката или литературознанието?
И българистиката и литературознание са много интересни направления, но на мен по ми харесва българистиката, защото все още „се боря“ с нея, аз пък обичам предизвикателствата и дори да са с по-труден път.
Сега си 4. курс, каква равносметка можеш да направиш сама за себе си за изминалите академични години? През какво мина? Какво научи?
Мога да каже, че следването не беше лесно, все пак не съм средно статистическият студент. Да имаш семейство и дете, с които се виждаш само през почивните и празнични дни, е трудно психологически. Сложно да прекроиш мисленето си за да успееш в учебния план. Доста правила от българската граматика не ми се побира в главата. Трудно да си намериш съмишленици сред колегите, защото погледите при тях все още не обременени и нямат достатъчно сериозен подход към академичните ни задания, те изживяват свои „щури студентски години“, когато при мен съзнанието е напълно ангажирано със семейството ми и следването. Затова съм благодарна, че намерих приятели сред преподавателският състав и не само в филологически факултет.
През учебните си години научих, че ако искаш да постигнеш нещо и да те забележат, трябва да полагаш повече усилия от колкото ти се иска. „Учение и труд всё перетрут.“ (тази поговорка има дълбоко значение: работата без търпение е загуба на усилия, но и търпението без усилия е просто загуба на време. )
Какво се стремиш да постигнеш в бъдеще?
Както всеки студент, който почти на края на своя академичен път, искам да се реализирам по своята професия, най-вече с руски език. Всеки млад педагог има своя поглед на начина на преподаване, който мисли, че е по-ефективен от утвърдения. Надявам се че аз ще намеря място, където ще докажа това.
На какъв език мислиш, улавяш ли се, че мислиш и сънуваш на български вместо на руски?
Не мисля, че има много хора билингвисти, които могат да кажат, че мислят или сънуват само на определен език. Винаги мислите са толкова разбъркани в главата ми, че дори не забелязвам това. Когато върви диалог изобщо не се замисляш на какъв език общуваш, най-важно човек отсреща да отговори. Ако ме попиташ в момента мисля на български, но като видя снимката на родителите ми веднага „превключвам“ на руски.
В зависимост с кой се общувам на този език и мисля (поне при мене е така). Сънищата пряко зависят от това колко е бил наситен предният ден и на какъв език си получил най-силните емоции през изминалия ден.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
