Яне Сандански имал половин милион лева,11 тона ракия и 36 тона вино, когато загинал

Златото на Яне Сандански, имане от времето на Деспот Слав от XII-XIII в. или има­нярски карти с указания за скрито богатство са търсили нападателите на Роженския манастир?

Все още остава загадка кое е довело шестимата мла­дежи, въоръжени с кирки, в светата обител на 18септем­ври вечерта. Не е ясно и кой ги е изпратил. Вързали архи­мандрит Теофил, който бил сам в манастир, а и успели да разкъртят няколко камъка от зазидан неизвестно кога прозорец на черквата. Търси­ли са конкретно нещо, това е сигурно.

Не са обичайните крадци на касичка с дарения или пък на икони. Дори и най-ценната – чудотворната на св. Богоро­дица, си е на мястото.

Насочили се точно към високия около 2 метра про­зорец и са свалили няколко камъка. Загадка е какво е имало под тях. Дали са на­мерили нещо, или пък са се отказали да продължат по друга причина, тепърва ще се изяснява, но след около по­ловин час са си тръгнали.

Легендите за съкровища, скрити в манастира, обика­ляха Санданско-Петричкия край преди двайсетина годи­ни, а след това се замълча.

Една от интересните леген­ди е за златото на войводата Яне Сандански и тя е най-раз­пространената. За имане, закопано там от времето на Деспот Слав, голям дарител на манастира, е трудно да се говори, защото през XVII век светата обител е била опожа­рена и след това възстановя­вана. Малко вероятно е, ако е имало нещо преди това, то да е останало незабелязано.

За Яне Сандански след про­мените през 1989 г. започ­наха да излизат непознати архивни документи, които хвърлят сянка на съмнение около градения му преди това ореол на безкористен борец за свободата на насе­лението в Македония.

“Царот на Пирина” е дейст­вал точно в Санданско-Мел­нишкия район и се знае, че четите му често са се криели в манастира като най-сигур­ното място. Дори се твърди, че през 1910 г. той трайно се настанил в светата обител. Убит е 3 г. по-късно точно на път от Роженския манастир към Неврокоп. През втората половина на XIX в. Роженски­ят манастир е убежище на ре­волюционните дейци, прию­тявал е войводите на ВМРО.

На около 200 метра от ма­настира е и гробът му, до черквата “Св. св. Кирил и Ме­тодий”, построена под негово ръководство.

Архивен документ от юли 1915 г. го описва като реке­тьор и сребролюбец. “Истин­ският лик на Яне Сандански – убиецът на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Михаил Даев” е книгата, която пред­ставлява изложение от роди­телите на убитите Гарванов, Сарафов и Даев до българ­ското правителство за анке­тиране дейността на Яне Сан­дански.

“Тези, които са слушали само добро за него от уста на уста от заинтересованите му другари, ще се почудат, като узнаят, че този тъмен герой, който беше тъмничар в Дуп­ница, а след това стана вой­вода в Мелнишкия район, по­дир смъртта си остави около половин милион лева богат­ство”, се казва в автентична­та книга, преиздадена преди двайсетина години.

В нея се твърди, че е “из­вестно на всички в Мелнишко и Неврокопско, че Сандански бе напоследък крупен търго­вец на тютюн и че в тази тър­говия е вложил един капитал от 200-300 хил. лв.”

Други документи пък сочат, че войводата е yмpял като притежател на 30 xиляди оки вино и на 9 xиляди оки paкия.

Според наследниците на тримата убити – Петър Сара­фов (баща на Борис), Станка Гарванова (майка на Иван) и Тодор Даев (баща на Ми­хаил), Сандански е натрупал богатството си от злоупо­треби с пари на населението в Мелнишко и Серски рево­люционен окръг. Ocвен това полyчил от младотурското правителство право на екс­плоатация на Марикостин­ските минерални бани. Прис­воил земи на Роженския манастир – 30-40 дка, които селяните били принудени да обработват безплатно. Ко­гато пък турците решили да построят черкви на нацио­налните малцинства в някои села, Сандански получил 2000 турски лири за напра­вата на Роженската черква. Твърди се, че тя е построена, но парите са изразходвани само за керемиди, надница на дюлгерите и иконописец. Ocтаналите матеpиали били доставени безплатно и голя­ма част от парите останали у Сандански. Говори се, че е водил живот на богаташ, а в кръчмите оставял по 50-100 лв.

Противниците му го обви­няват, че дори вземал ме­сечна заплата от 50 златни турски лири, но през 1910 г., разочарован от младотурци­те и изплашен от атентатите, се оттегля в Роженския мана­стир.

Един от най-интересните случаи на отвличане и откуп в онези години също е свър­зан със Сандански. На 21 ав­густ 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая чета­та му отвлича американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната при­дружителка Катерина Цилка. Целта на отвличането е наби­ране на средства за закупу­ване на оръжие за ВМОРО.

Яне Сандански получава откуп от 104 кг злато – 14 500 златни турски лири. Още тогава витаят съмнения, че част от откупа не е използва­на по предназначение. И съм­ненията отново падат вър­ху Сандански. По време на войната през 1912 г., когато турците опразнили Мелник, пак се прокрадва сянката на Сандански.

Истории разказват, че той ограбил доста от къщите, а плячкосаното скрил във Фу­дулбейовата къща, след това скъпите вещи били пренесе­ни незнайно къде.

Логично легендите свърз­ват манастира с мястото, къ­дето войводата би скрил бо­гатството си.

Местните в Рожен разказ­ват и предания, че при изна­сянето на Мелнишка епар­хия сандъци с утвар и ценни документи за земи, дарения, приходи и др. били пренесе­ни в Демир Хисар. Говори се дори, че в Гърция се знаело точно мястото, където се съх­раняват.

Това е така, защото през 1761 г. Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на све­тогорския Иверски манастир. След 1912 г. възниква спор между България и Гърция за собствеността на Роженския манастир.

През 1921 г. Арбитражни­ят съд в Хага се произнася в полза на България.

Възрастни хора от селото си спомнят, че като деца са низали тютюн в двора на ма­настира и са открили в долап стара пушка, вероятно също останала от войводските го­дини на Сандански.

Дали в разкъртената сте­на на светата обител обаче е имало нещо, дали са тър­сени ценни документи или злато, остава пълна загадка. Надеждите са заловените петима досега да разкажат повече подробности и да при­знаят с каква мисия са били изпратени.

Налага се и друга версия, че е възможно на това мяс­то да има нещо зазидано от по-ново време, а не чак отпреди повече от век. По­следните реставрационни дейности са правени от 60-те до 90-те години и е логично да се приеме, че ако е има­ло нещо ценно, то тогава би било открито.

Тони Маскръчка