Туризъм в съседна Гърция: На гости в Драмската котловина

Пещерата Маарà, наречена още Ангѝти, е една от най-интересните в Гърция и на Балканския полуостров. Нейният вход се намира в самото подножие на планината Боздаг (дн. Фалакрò, гръц. Φαλακρό), в северозападния край на Драмската котловина, при селата Рамèнци (дн. Пигè, гръц. Πηγαί), Койнàрете или Нòв Калапòт (дн. Ангѝтис, гръц. Αγγίτης) и Грамèнци (дн. Грамèни, гръц. Γραμμένη). Бежанците от Беломорието я наричат Мааръта (ударението пада на буквата „ъ“), название, което се използва от тамошното население и днес, успоредно с новото такова – Агѝти. По тази причина в източниците тя фигурира като Спилèо Маарà (гръц. Σπηλαίου Μαρρά) и Спилèо Ангѝти (гръц. Σπηλαίου Αγγίτη).

Пещерата е много близо до българо-гръцката граница. Отстои на 63 км от гр. Гоце Делчев, а най-близкият по-голям гръцки град е Драма – на 25 км. Ако се идва от България (през ПКПП „Илинден“), след като се навлезе в Драмската котловина, основното шосе (към гр. Драма) се изоставя и се поема по това за с. Кобàлища (дн. Кокинòгия, гръц. Κοκκινόγεια). Минава през северните покрайнини на последното, след това през с. Раменци (Пиге), на около 2 км, от което асфалтираният път свършва при голям паркинг. Тук превозното средство се оставя, а до пещерата се продължава пеш по добре поддържани алеи.

Но с какво Мааръта привлича посетителите? Преди всичко с това, че през нея минава подземна река, която тук излиза на повърхността (мястото е познато като Пàнежкия извор) и дава началото на пълноводната р. Пàнега (дн. Ангѝтис, гръц. Αγγίτης). Пътят на водата до извора е много интересен.

На няколко километра (по въздушна линия) на север, оградена от склоновете на планините Боздаг, Църна гора (дн. Мàвро Вунò, гръц. Μαύρο Βουνό) и Стъргàч, се намира Зърневската котловина. Водите на течащите през нея реки се събират в южния ѝ край – в местността Елешки дупки, където изчезват под земята, в намиращите се там няколко карстови отвора – губилища. Тези води си пробиват път през мраморната снага на Боздаг, за да излязат отново на повърхността при споменатия Панежки извор.

Сред местните хора дълго време, дори и днес, битуват легенди, че големите пирински езера (Попово езеро, Джангалските /Кременски/ езера и др.) са свързани с Егейско море и карстовите извори (включително и Панежкия), които бликат в подножията на планините на юг от Пирин. Известният български географ Жеко Радев, в началото на миналия век (през 1920 г.), пише следното за тези вярвания: „Пиринските пастири разправят разни легенди по тоя въпрос. У тях има поверие, че пиринските езера са свързани с морето и от там те черпят своята вода. От друга страна, за да изтъкнат голямото водно количество и постоянния режим на някои езера, те свързват с тях големите околни карстови извори. А южните разклонения на Пирин имат множество и изобилни карстови извори. Последните са рожба на варовитите материали, от каквито се състоят Алиботуш, Сенгеловска планина, Драмски Боздаг. Силно се отбелязват тези от карстовите извори, които излизат в сухи области, поради което тяхното водно богатство има голямо стопанско значение. Такъв е големият Панежки извор при с. Чалъбаши Юрукляр, на пътя от Калапот за Драма, в горния край на Драмското поле. Той излиза из голяма сводеста пещера. Пиринските овчари разправят легенда, по която водите на този карстов извор идели от Папаз гьол“ (Радев 1920: 26).

Другото, с което Мааръта впечатлява посетителите, са пещерните образувания. Това са най-вече сталактити – красиви калцитни игли с най-различни размери и форми, които се провесват от тавана на пещерата и на места буквално докосват течащата под тях вода. По обясними причини сталагмитите и сталактоните тук са рядкост.

Пещерната фауна на Мааръта е представена от 37 вида (6 от тях стават известни за науката именно тук) – прилепи, риби, ракообразни и др. В близост е открито и проучено палеонтологично находище. Намерените останки от отдавна изчезнали животни (прародители на съвременните коне, слонове, зайци, елени, вълци и др.) могат да се видят в Архелогическия музей в гр. Драма. В и около пещерата са открити и следи от живот оставени от първобитни хора, а високо над нейния вход има и останки от крепостни стени.

Проучванията на Мааръта започват едва през 1978 г., когато в нея проникват френски и гръцки спелеолози. До момента е проучен участък от около 10 км. Достъпна и пригодена за посетители обаче е само малка част от нея (с дължина от около 500 м) – две зали и една галерия. Върху подземната река, минаваща през галерията, е построен мост. Случва се, по време на пълноводие, водата да го залее. Тогава минаването през него е невъзможно.

Температурата на въздуха в пещерата е постоянна – 17 градуса. Влизането в нея става през изкуствено прокопан вход, който въвежда в по-голямата от залите. От нея посетителите се насочват към галерията и минават по моста над реката, за да се върнат обратно по него. Следва посещение на другата зала, в която са открити останки от древните жилища. Тук има огромно водно колело, построено по време на османското владичество – в началото на XX век, за да отвежда част от водата по изкуствен канал, с цел водоснабдяване на близките села. Първоначално то е направено от дърво, а по-късно (през 1930 г.) заменено с такова от метал. То изпълнява функциите си до 1950 г.

Районът около входа на Мааръта е превърнат в чудесно място за разходки и развлечения. Алеите – достъпни и за хора с увреждания, се поддържат много добре. Край тях са изградени заведения, кътове за отдих и параклис. Самата пещера е отворена за посещение през цялата година – всеки ден от 10:30 до 17 часа, а в неделя и празнични дни от 10 до 17:30 часа. Снимането в нея не се разрешава. Престъпването на тази забрана може да доведе до нежелан скандал и изгонване на нарушителя.

Вестник “ Градът „