Здравословно с Цветелина Хаджиева: Slim модата и хранителните разстройства – част 1

Колкото по-слаба, толко­ва по-слаба или успешен опит да съсипеш здравето и живота си. Добре дошла в света на хранителните раз­стройства! Истински свят, където се преплита реално с нереално, здраво с нездраво и разум с безумие. И вечни­ят въпрос, който вълнува из­следователите, близките на страдащите и страдащите в процеса на възстановява­не – Защо? Каква е причи­ната? Причините са много: социо-културни; генетични; медиите, които показват все „перфектни“ тела; социални­те мрежи, където се показ­ва „най-доброто“; семейно­то и близко обкръжение. В последно време, обаче, се обръща все повече внима­ние на социалните мрежи, по-специално на Facebook и Instagram като обективна причина за разпростране­нието на хранителните разстройства сред най-уязвимата гру­па – подрастващи­те.

Там именно е мястото, къ­дето се показ­ват нездра­во слаби тела от „най-под­ходяща­та по­зиция“; имен­но там се на­трапват реклами за диети, нискокало­рични, био храни; там се показват обра­зите на известни хора, отслабнали с еди-коя диета; и там се твър­ди, че слабите хора са най-харесвани, предпочитани и ус­пешни. И всичко това е нереално, но в света на он-лайн пространство­то всичко е възможно, допустимо и дори стра­хотно. Новият капан на slim diet е заложен и на прицел са най-уязвимите и лесно манипулативни, без особена критична мисъл – юношите. Животът е пред тях, но те не­съзнателно, неволно, изби­рат другия път – пътя на раз­рушителната диета, все пак „likes“ е изключително ва­жна част от тяхната он-лайн реалност и сигурен маркер, че са приети и харесвани от останалите.

Не малко из­следвания сочат, че ниското самоуваже­ние е реална пред­пос­тавка за отключването на хранително разстройство. И все пак, уважението по нача­ло тръгва от самоуважение­то – за да уважаваш останалите, преди всич­ко трябва да уважа­ваш себе си – или за да дадеш на другия хляб, трябва да си се наял преди всич­ко ти, и още за да даде пълноценна кър­ма на своето бебе, майката преди всичко трябва да се е нахранила добре. Давам тези примери, опитвайки се да онагледя въздействие­то на субективния фактор спрямо индивидуалното поведение. Сега следва да изясним значение­то на самоуваже­нието – а то е, да уважавам, за­читам собст­вената си личност, нейни­те по­треб­ности, желания, качества, намерения, по­ставяйки ги на преден план с помощта на всички въз­можни ресурси.

Самоуважението е отношение към себе си, грижа и самопомощ. Какво, обаче, се случва с тези които имат ниско самоу­важение?! Те преди всич­ко са уязвими, особено на критика, забележка, дори безобидно подмятане. Те не виждат и не вярват в своите способности; съмняват се в своите възможности; не вярват, че имат достойнства като останалите; преписват си безпомощност, мало­ценност; не способни са да устоят себе си; отстъпчиви; раними; плахи. Изследвания сочат, че хора с ниско само­уважение са по-неуспешни за разлика от тези с високо, които се реализират и общу­ват по-лесно; не изпитват съмнение в собствените си сили и възможности; упори­то и настъпателно преслед­ват целите си. Ясно се вижда как втората група дава реал­на предпоставка да попадне в обсега на хранително­то разстрой­ство, не за друго, а защо­то не оценява адекватно възможност­та и способ­ността си на можещ чо­век. Подце­няването и дори обезце­няването играят лоша роля във всеки един житейски аспект.

За консултации: 0877 34 74 14

Цветелина Хаджиева

Психолог

Вестник “ Топ Преса „