БРАВО! Планинските спасители от Дупница вдъхновиха момиче, възпя ги в уникална поема
-
- септември 19, 2018
Планинските спасители от Дупница и последните им акции в Рила вдъхновиха читателка да ги възпее в поема. 16-годишното момиче, в писмото си до нас, не крие, че има свой роднина, който е част от отряда и буди възхищение. „След 2 години ще бъда и аз кандидатка за планински спасител. Това са невероятни хора, смели мъже, които са истинска рядкост в момента в България. Колко са хората у нас, които с риск за собствения си живот, без пари, без никакви облаги, тръгват да помагат в сурови условия на някой закъсал или бедстващ в планината, някой задавал ли си е този въпрос? Те са на пост 24 часа в денонощието, по 365 дни в годината. Оставят семейството си и тръгват. Такива трябва да са примерите на новото време, а нашите спасители от Отряд номер 9 са точно героите на 21 век. Нямам богат опит в писането на стихове, но ако прецените, че ви харесва, ще се радвам да го публикувате“, пише в част от писмото си нашата читателка, която моли да бъде подписана като „Валентина“.
Ангели от планината
Величествен Балканът тихо ни обгръща,
Но вик тревожен в ехо, върхът към нас го връща.
Пострадал някой пак е, дали сега агонизира?!
Или помощ търси, но нийде не намира?!
А вятърът не спира да фучи и да беснее,
Страх обзел е и орела, горд в небето где се рее.
Буря страшна идва, вече наближава. Свърши!
Край! Надежда само в чудото остава.
Ти, късмет-проклет да си! Защо? Защо ме изостави?
А сега? Жена любима, с две деца сирачета остави.
Плени ме с магията на Рила- красива, силна, неподвластна,
И тръгнах, ще я покорявам, но без да зная колко е опасна.
Малко време явно ми остава, отивам си. Простете!
Свещ! Молитва! Поп! Опело-няма как. Но… не плачете!
Самичък тръгнах, сам в планината, сбърках. Съжалявам!
Ех… Смъртта ми е близо, не искам никой да опечалявам.
Болка вече не усещам. Очи затварям, но стъпки долавям.
Идва? Черната с косата? Исусе, душата си я предоставям!
Мила дъще, сине, мамо-ще ви липсвам, знам. Но…това е живота.
Радостен и тъжен, изпълнен с красота, докато не дойде и смъртта.
Стъпките отчетливо се приближават. И чувам даже гласове.
Не е Черната с косата!? Ангели или дяволи обзети от бесове!?
„Ето го, момчета. Жив е, бързо…“. Някой, кой, защо го казва?
Какво се случва? Очи отварям, но защо, защо не се показва!?
„Приятелю, спокойно, тук сме вече… Дишай, не се предавай.
Бори се, стискай зъби, минутка още дай ни, живота защитавай“.
Ангели в червено, не в бяло?! Туристи ли дойдоха? Мираж?
„Спасители сме в планината. Ще живееш, приятелю! Кураж“.
Благодаря ти, Господи, че ги изпрати. Благодаря ти, че ги има!
Тихи и скромни в живота, но храбри и смели и лято и зима.
Бдят денонощно в полите на Рила, не искат похвала ни леснината,
Наричат ги просто „Ангелите от планината“!
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
