Разкопки на селище, възникнало преди 8 хилядолетия извършват в района на благоевградското село Мурсалево
-
- май 28, 2014
Селище на първите скотовъдци и земеделци в Европа, възникнало преди 8 хилядолетия, проучват край Благоевград. Това каза професор доктор на историческите науки Васил Николов. Разкопките се извършват в района на село Мурсалево, община Кочериново, по трасето на ЛОТ-2 на автомагистрала „Струма“. На обекта от 15 декара се работи от края на месец март, разкопките се извършват от наети безработни между река Струма и жп линията, местността се нарича Деве боаз, откъдето ще мине трасето на магистрала „Струма“. Разкопките по ЛОТ 2 са започнали в края на месец март, като през април са работили десет екипа. Проучваният на два от обектите са приключили в рамките на един месец, като през месец май работят осем екипа. Най-големите археологически обекти са от Праисторията и Средновековието. Най-мащабният праисторически обект се намира при село Мурсалево. Селището, което проучва екипът на професор Николов се оказа най-перспективният по площ обект и с най-дебел културен пласт. Той е и най-интересният и важен обект от научна гледна точка. „Става дума за едно селище датиращо от преди 5 800 години преди Христа, т.е. едно селище на 7 800 години”, каза още професор Николов. Преди разкопките са направени геофизични проучвания, които да ги ориентират в структурата на селището. Останките от него показват, че е било населявано от най-ранните земеделци и скотовъдци в Европа. „Имаме един невероятен пример на социална организация на древното общество, благодарение на която селището е изключително добре планирано. Открихме около три успоредни улуци с много напречни улици, които са застроени с около 35 къщи”, разказва археологът. Това е последното селище на това място, което е преднамерено опожарено по някаква причина, може би епидемия или някакъв друг проблем. По това време къщите са били строени с плет. В земята са впити тънки стълбове, които са били изплетени от върбови или лескови пръчки. Измазани са от двете страни с глина, като по този начин се получава една стена с дебелина 18-20 сантиметра. Направена е дървена конструкция на двускатният покрив, който е бил покрит със слама и тръстика. „Къщите са масивни и не бива да смятаме,че тези хора не са били добри строители, а напротив. С материалите, с които са използвани тогава- глина и дърво, без камък, те са строили невероятно здрави конструкции, като във всяка къща е имало една куполна пещ, в която са приготвяли храната”, допълни професор Николов. Имало е и допълнително огнище, ако къщата е по- голяма, която е служила за отопление. Там е имало дървена лежанка за спане, място за приготвяне на храната, но важно място са заемали зърнохранилищата. „Това са съдове, в които се е съхранявало житото, все пак това са земеделци и те са се изхранвали с тази вид дейност. Житото е съхранявано не в отделни складове, а вътре в къщите. Тези съдове са били правени на място върху глинения под на къщата и е насипвано зърното в него. До самата пещ, където е изпичан хляба се е намирала каменна мелница, която се състои от два големи камъка. Долният е бил много по- голям, а горният по- малък и подвижен. С триенето между двата камъка се е стривало зърното и се е получавало брашното за хляба”, каза Николов. Населението е отглеждало животни, като са констатирани много останки от домашни животни- овце, кози, крави и прасета. Това са основните животни , които те са отглеждали. Селището се намира на брега на река Струма и е доста голямо – 15 – 16 декара. Това описание важи за последното селище на това място, като то е възникнало около 150 – 200 години по-рано на същата място, като има дебелина на пласта около два метра. Под това селище има много къщи. Те са били подновявани, след като дървената конструкция забита в земята е изгнивала или по някаква друга причина къщата е трябвало да бъде опожарена. След подравняване се прави друга къща и постепенно се натрупват останките от това строителство и по този начин се образува културен пласт.
Лора КАЛЧЕВАhttp:/www.focus-news.net
Be the first to leave a review.
