Изявен радетел за утвърждаване на българщината, 160 години от рождението на Петър Ст. Коемджиев
-
- септември 12, 2018
В годините на Възраждането през 19-ти век в Неврокопския край се заражда, развива и побеждава борбата за независима българска църква и новобългарска просвета. Това се постига след люта схватка с гръцкото духовенство и с представителите на османската власт, които непрекъснато създават пречки за духовното развитие на българите. Освен в Неврокоп и в редица будни села като Либяхово, Гайтаниново, Ковачевица, Старчище и др. се формира едно здраво ядро от родолюбиви българи, които при неимоверно трудни условия въвеждат пеене в черквите на славянски език и преподаване в училище на български език.
Достойно място всред тези патриоти заема и учителя Петър Стоянов Коемджиев, роден в с. Либяхово, Неврокопско през 1858 год.
Той е потомък на смели българи от Костурско /Западна Македония/, гонени от жестоките османски потери и насилия в родния им край. През първата половина на 19-ти век петима братя идват в Неврокопско и се заселват завинаги /поотделно/ в селата Каракьой, Либяхово, Черешово, Долен и Сатовча. Дошлият в Либяхово Стоян умеел да изработва златарски изделия – пръстени, гердани, пафти от сребро със синджири, ковани китки от сребро, които поставяли жените отстрани на главата и др. Тези накити се купували най-много от токущо сгодените момичета /главеници/ и от невестите. И понеже се занимавал със златарство Стоян придобова прякора
‘’Коемджиев’’/от турската дума ‘’куюмджия’’, която значи златар.
В Либяхово Стоян се оженва за момиче на име Миля / Мехалина/ и им се раждат четири деца; Георги, Петър, Султана и Елена. Петър се учи първоначално в родното Либяхово, а след това вероятно в Сяр. Станал учител и през учебната 1879/80 г. учил в първо отделение Борис Петров Сарафов, известният по-късно революционер, активен участник в борбата срещу османските поробители.
След едногодишно прекъсване Петър Коемджиев отново е учител в Либяхово от есента на 1881 г. до лятото на 1884 г. Негов ученик по това време били Кръстьо П. Сарафов, бъдещият знаменит български актьор.
След ново прекъсване той учителствува отново в Либяхово от 1887 до 1890 г.
Заедно с либяховските учители Марко Янков Маламишев и Георги Монев (Симеонов) Гърнев той оставя най-траини следи в просветното дело в Либяхово през последните десетилетия на 19- ти век.
По това време в Либяхово се оформили две партии; народна, която отстоявала решенията за отказване от Гръцката патриаршия и владишка, която пък била за Гръцката патриаршия. Отношенията между тях били крайно обтегнати. Превес взела народната партия, която по примера на гайтаниновци отхвърлила окончателно гръцкия език от училището.
Петър Коемджиев бил един от активните млади дейци на народната партия в Либяхово. Той организирал младежите да не допускат гръцкия владика да служи в Либяховската църква и затова бил арестуван от властите и отведен в Неврокоп. По характер бил весел, благ, много общителен и с рядко хубавия си глас ненадминат певец в църквата. Оженил се, но жена му починала твърде рано. След 1890 г. заминал за Св. гора и около 2-3 години бил учител на неграмотни монаси в един манастир.
Оттам пътувал за Александрия, Цариград, Румъния. През 1897 г. се прибрал в България и станал учител в Панагюрско. Оженил се втори път и се установил в София. Тук отворил малка книжарница и пеел в гърквата ‘’Св. Спас’’. През 1910 г. се преместил със семейството си в Самоков, където преподавал църковно пеене в американския колеж. Отново се завърнал в София през 1920 г. и починал там през март 1926 г. В 1925 г. укрил в дома си братовия му син Иван Г. Коемджиев – известен антифашист от Либяхово.
Be the first to leave a review.
