Нова мода за сватосване: Село с 9 жители, моми и ергени, искат кметицата да им доведе бежанци сирийци за половинки

main_b

Селската кметица Венета Тодорова

45-г. Лалка: Не държа да е хубав или богат, но по-стар от 55 – г. не искам

Момите и ергените в кюстендилското село Търсино поискаха от кметицата си Венетка Тодорова да им намери бежанци сирийци за женихи. Идеята е на 45 – годишната Лалка. Тя и брат й Кирил никога не са минавали под венчило и досега живеят с майка си Верка. в селото, намиращо се само на 15 минути с кола от Кюс­тендил.

„Нищо не искам, нямам специални изисквания – нито да е хубав, нито да е богат, душата му е важна“, казва Палка. Според нея, ако тя и брат й се задомят, животът им ще стане по-лек, а тя няма да се товари и с типично мъж­ката работа.

„Имаме къща, така че няма проблем устройването на бъ­дещите семейства“, твърди Палка. Тя обяснява и че едва ли ще има проблеми с езико­вата бариера, тъй като бежан­ците от арабската държава вече месеци наред били в България и бързо научили езика ни.

„Чувала съм, че в София има много сирийци, ама как да отида до там, че да си на­меря един, не знам“, казва Лалка и допълва, че „на лю­бовния“ език всички се раз­бират, но е категорична, че по-възрастен от 55-годишен бежанец не иска, защото тя е мома. Жената допълва, че не се притеснява и от верските различия между тях, тъй като най-тежкото нещо за човек е да е сам.

От телевизора знаели, че селото, което вземе сирийски бежанци, получава и 7000 ле­ва от държавата.

„С тези пари така ще си нагласим селото, че да ни е хубаво, защото за нас проб­лем е водата, с парите ще мо­жем да го решим и да станем най-хубавото село за живее­не“, казва селската кметица Венета Тодорова.

В с. Търсино, намиращо се в полите на Осоговската пла­нина, живеят цифром и сло­вом девет души. Повече от по­ловината са самотници, оста­нали без другар в живота. На пейките в селото след иска­нето на Лалка набързо се разгорява оживен дебат, в края на който всички са съгласни, че ако имат възможност, ще си вземат другар в живота, за да не са сами.

„Тук даже имената на ку­четата си знаем, защото, ка­то няма с кого, с тях си гово­рим“, твърди един от най-възрастните жители на селото, 82-годишният бай Георги Пет­ров.

„От и до селото има пре­воз един път седмично, а ма­газинът отваря за един час два пъти в седмицата, като стоката, която се продава, я докарва магазинерката от съ­седното село Берсин. Някой път кара само две кила захар и за това кой да я купи се водят люти битки“, споделят малкото жители на селото, намиращо се на 15 км от об­ластния център.

Вестник „Струма“

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене