Нова мода за сватосване: Село с 9 жители, моми и ергени, искат кметицата да им доведе бежанци сирийци за половинки
-
- май 28, 2014
Селската кметица Венета Тодорова
45-г. Лалка: Не държа да е хубав или богат, но по-стар от 55 – г. не искам
Момите и ергените в кюстендилското село Търсино поискаха от кметицата си Венетка Тодорова да им намери бежанци сирийци за женихи. Идеята е на 45 – годишната Лалка. Тя и брат й Кирил никога не са минавали под венчило и досега живеят с майка си Верка. в селото, намиращо се само на 15 минути с кола от Кюстендил.
„Нищо не искам, нямам специални изисквания – нито да е хубав, нито да е богат, душата му е важна“, казва Палка. Според нея, ако тя и брат й се задомят, животът им ще стане по-лек, а тя няма да се товари и с типично мъжката работа.
„Имаме къща, така че няма проблем устройването на бъдещите семейства“, твърди Палка. Тя обяснява и че едва ли ще има проблеми с езиковата бариера, тъй като бежанците от арабската държава вече месеци наред били в България и бързо научили езика ни.
„Чувала съм, че в София има много сирийци, ама как да отида до там, че да си намеря един, не знам“, казва Лалка и допълва, че „на любовния“ език всички се разбират, но е категорична, че по-възрастен от 55-годишен бежанец не иска, защото тя е мома. Жената допълва, че не се притеснява и от верските различия между тях, тъй като най-тежкото нещо за човек е да е сам.
От телевизора знаели, че селото, което вземе сирийски бежанци, получава и 7000 лева от държавата.
„С тези пари така ще си нагласим селото, че да ни е хубаво, защото за нас проблем е водата, с парите ще можем да го решим и да станем най-хубавото село за живеене“, казва селската кметица Венета Тодорова.
В с. Търсино, намиращо се в полите на Осоговската планина, живеят цифром и словом девет души. Повече от половината са самотници, останали без другар в живота. На пейките в селото след искането на Лалка набързо се разгорява оживен дебат, в края на който всички са съгласни, че ако имат възможност, ще си вземат другар в живота, за да не са сами.
„Тук даже имената на кучетата си знаем, защото, като няма с кого, с тях си говорим“, твърди един от най-възрастните жители на селото, 82-годишният бай Георги Петров.
„От и до селото има превоз един път седмично, а магазинът отваря за един час два пъти в седмицата, като стоката, която се продава, я докарва магазинерката от съседното село Берсин. Някой път кара само две кила захар и за това кой да я купи се водят люти битки“, споделят малкото жители на селото, намиращо се на 15 км от областния център.
Вестник „Струма“
Be the first to leave a review.
