За една от най-изявените черти на неврокопчанина – подигравчийството!

Всички сме от селата. Да, едни от права линия, други през трето коляно, но все пак… Е, разбира се, едни са потомци на села в днешна Гърция и на бежанци, което е престижно, други са от местните села, което е обидно… Щото като си от село в северна Гърция, е друго нещо, там е нямало магарета и мулета и външни тоалетни… всички са били буржоа. Уловихте ли тънкия момент? Подигравката? Разбира се, че я уловихте. Та тя е една от основните ни черти на местните жители, без значение кой от кое село или град е. Признайте си сега, докато четете този коментар, колко пъти сте били жертва на подигравки в този град?

Колко пъти и вие сте се подигравали?\

Средностатистическият неврокопчанин от ранно детство е с вменено чувство на недооцененост. Такъв си ни е няама, каквото и да направиш, няма кой да те подкрепи, а все ще се намери някой „маана“ да ти нареди. Дет се вика, ако вземеш утре да умреш за някого, по стара неврокопска традиция той ще каже – да не съм те карал! Първо защото сте възпитавани в никакъв случай да не се чувствате задължени и зависими и второ – да не признавате положителните качества на другите. И ето ти беля. Живеем в най- лицемерното общество на века. Всеки парадира с нещо, иска да се покаже, да се види, а зад гърба му се леят подигравки и помия – кой знае какво е направил, ако не беше оня, ако не беше тоя… Проста работа!

Видно от прости хора! Борим се за признание пред тези, които ще ни се подиграват, щото, видите ли, пък във вашите успехи хората виждат своите лични неуспехи. И оксиморонът ни мори. Липсват чистите човешки отношения, липсват признанията и стимулът, липсва уважението… Опростяваме! Какво печелим, ако утре се подиграем с някого? Това означава, че ще омаловажим това, което е постигнал или това, което е… Дори в неравностойно положение да се намира, що пак се подиграваме, кое ти гарантира, че и ти утре няма да си така? Това определено не е общество, а обор с размишляващи говеда. Извинявайте! Така го мисля – така го пиша. Оборете ме с добрите примери. Казах!

Вестник “ Градът „