Старата скопска чаршия с албански облик

Скопие, Скопие, беше убав град, а сега стана, Скопие, гроб на мама, тато и на мо­йот брат…

Се пее в една народна пе­сен, почитаща паметта на жертвите след разрушител­но земетресение.

Други трусове днес обаче има в столицата на Македо­ния.

Една улица символично разделя християни и мю­сюлмани или както се изра­зяват местните: „скопяне“ и „шиптаре“.

Когато запиташе една жена, защо тя не ходи в Старта скопска чаршия, тя отговаря: „Ние не ходим при ОНИЯ!“. Албанското „мал­цинство“ обаче няма про­блем да излиза извън преде­лите на чаршията, на която не се чува македонска реч, а турска и албанска.

Оказва се, че Скопие е на 200 км от Благоевград и на цяла вселена разстояние от Европа. Чаршията буквално вкарва туристите, макар и българи, в един ориенталски свят. Само човек, посетил Скопие, може да усети раз­делението и разликите.

На старият мост на Вардар има пътеводна табела на три езика – македонски, англий­ски и албански.

ДЕЦАТА, КОИТО РАБОТЯТ

В по-голяма част от мага­зините за храни, сувенири, обувки и злато работят деца на видима възраст 12-16 г. Те обслужват туристите и знаят да се пазарят. Ръко­водени са предимно от дру­ги по-големи мъже. Знаят как да дебнат да не им бъде открадната стоката. Жени, които да работят на чаршия­та няма!

Децата и просят. Те са или 2-месечни бебета, спящи в ръцете на забулени жени, или 5-годишни, които искат едно евро. Все пак ЕС тропа на вратата! Често срещани са групите деца, които про­дават мокри кърпички или „дрънкат“ на играчка китара и искат пари.

ЖЕНИТЕ В БУРКИ

Огромна част от жителите на Скопие изповядват ис­ляма, и то в по-радикални форми. Ако в една съседна Албания мюсюлманите хо­дят с разголеми коремчета, то на чаршията и извън нея жените са с бурки до земята. Виждат им се само лицата и ръцете. По магазините също се продават облекла спрямо тази мода.

МЪЖЕТЕ В КОСТЮМИ

Има една странна тенден­ция в магазините да се про­дават повече мъжки дрехи, предимно костюми, и мъж­ки обувки. Мъжете ходят на бербери, имат идеално подържани коси и бради, а по-възрастните са с тради­ционните за исляма бели шапки.

ДВУГЛАВИЯТ ОРЕЛ

Това не е метафора, ако очаквате да видите етниче­ски албанец, повел харема си. Двуглавият орел – сим­вол на Албания, се шири из чаршията. Знамена също. Докато на центъра на Ско­пие всичко е почервеняло от знамената на Македония, то червеният цвят доминира и в „албанския“ квартал, само че със знамената на Алба­ния.

Доста от хората не могат (или не искат) да говорят ма­кедонски и дори продавачи­те на сладоледи предпочитат англий­ския, защо­то сла­вян­ският им е по-тру­ден.

По­между си хо­рата разго­варят на ал­бан­ски или турски, по чаршията на подноси момчета носят чаши с чай и баклава. Не, не Истамбул! Скопие!

Стоките са предимно внос от арабските държави – шампоани от черно семе, мазила с благоухания, шаф­ран, коран, килими за намаз, сини очи, кожени обувки и чанти.

ХРАНАТА

Овче и телешко! Това са ад­ски силните аромати, които се носят из чаршията. Има заведения за хранене, в кои­то се предлага постен боб, салата, кюфтетата и пър­жоли. Има и сладкарници с много, много сладки неща, продават турски сладолед. Забележително е малкото ателие, в което се продава баклава „Ангела Меркел“. На стъклата са налепени плака­ти на Ердоган и Сюлейман Велики… случайно?

Продава се изключително много печена царевица в конкуренция с кукуруза по бреговете на Слънчев бряг.

ЗЛАТОТО

Дюкяните за златни и сре­бърни накити… не е важно, че са много, а че в тях се пазарува. Постоянно има хора (местни), които купуват злато. А то е внушително с плетката си, с изработка, с грамаж.

Интересен е и кварталът „Гази Баба“, в който има из­цяло етническо албанско на­селение.

С него завършва и чаршия­та и започва другия свят – на джамиите, пазара и паза­ренето.

Незнайно защо постоянно се говори за българо-маке­донската дружба, а познава­ме ли съседите си?

Вестник “ Топ Преса „