Нападателят на „Левски“ Илия Димитров: Искам да вкарам на ЦСКА!

 Младият нападател на „Левски“ Илия Димитров е роден на 10 юли 1996 г. в Дупница. Започва да тре­нира в школата на „сините“ още като малък и мина­ва през всички юношески формации на клуба. Дебю­тира за мъжкия отбор на 3 ноември 2013 г. при по­бедата с 4:1 срещу „Пирин“ (Гоце Делчев). След това е преотстъпван последо­вателно на „Нефтохимик“, „Пирин“ (Бл) и „Локомотив“ (Сф). Има и 6 мача за мла­дежкия национален отбор. Завърна се на „Герена“ през лятото и срещу „Ботев“ (Пд) вкара първия си гол за „Левски“ в официален мач.

– Илия, пропуснахте някол­ко мача заради контузия. Каква е травмата ви и кога ще бъдете готов за игра?

– Имах разкъсване в де­сния аддуктор около 2 сан­тиметра. Надявам се от понеделник (б.а. – днес) да започна да тренирам пълно­ценно с отбора. Един кръг и съм готов.

– Срещу „Ботев“ (Пд) от­белязахте първия си гол за „Левски“ в официален мач. От какво значение е той?

– Това попадение означа­ва страшно много за мен. Чаках го дълго време. Рад­вам се, че най-после вкарах първия си гол за „Левски“ в официален мач. Много съм щастлив, а и в случая се ока­за важен, защото донесе по­бедата.

– На вашия пост конкурен­цията е най-голяма. За едно място се борите четири-пет човека. Готов ли да сте пре­борите останалите?

– Конкуренцията в нападе­ние в „Левски“ винаги е била на най-високо ниво. Това е една от най-трудните пози­ции. Надявам се да ми се даде шанс, да го грабна и да преборя останалите.

– Сменихте треньора. Свиквате ли вече със Слави­ша Стоянович?

– Бързо се нагаждаме. Пра­ви разнообразни и интерес­ни тренировки. До момента нещата се получават.

– Каква е основната разли­ка между него и предшест­веника му Делио Роси?

– Не мога да коментирам. През по-голяма част от вре­мето на Делио Роси аз бях преотстъпен в „Локомотив“ (Сф). Нямам близки впечат­ления освен последния под­готвителен лагер, който ка­рах с него. Времето е кратко и не мога да направя срав­нение.

– В момента „Левски“ е на второ място (б.а. – пред мачовете вчера). Какви са шансовете на тима за няка­къв трофей в края на сезона в конкуренцията на „Лудо­горец“ и ЦСКА-София?

– Първенството ще е много оспорвано този сезон. Със сигурност ще има много ин­тересни мачове и изненади. Надявам се „Левски“ да ста­не шампион и да вземе Ку­пата на България. Времето ще покаже. Сили имаме.

– Винаги ли сте били цен­трален нападател, или сте играли и на друг пост?

– Винаги съм играл центра­лен нападател. Дори и при юношите и като по-малък. Не съм се подвизавал на друг пост.

– Кой ви запали по футбола и как започнахте в „Левски“?

– Баща ми е глав­ният ви­новник да заоби­чам фут­бола още като мно­го малък. В начало­то бях в школата на „Ра­ковски“. Оттам ме извикаха на „Гере­на“, където преминах през всички юношески форма­ции. От дете съм в „Левски“. Тук израснах.

– Кой е треньорът, на кого­то дължите най-много?

– Имал съм много настав­ници през годините и съм благодарен. Специално съм благодарен на Георги Тодо­ров. На него дължа много. Като малък той ме извика при по-големите. Даде ми много ценни съвети и ме изгради като футболист.

– При юношите ЦСКА ви бяха любима „жертва“.

– Да, случваше се така, че във всеки мач отбеляз­вах гол. Често беше побе­ден. Получаваха се хубави мачове за мен. Надявам се да дойде 10-ият кръг, когато играем с ЦСКА, да вляза и да вкарам и за мъ­жете.

– Дебютирахте за мъже­те на „Левски“ през 2013 година в мач срещу „Пи­рин“ (Гоце Делчев) (4:1). Какви са спомените от този момент?

– Определено доста при­ятни. Влязох в 79-ата ми­нута. Имаше много хора по трибуните, които ме приеха много добре. По­чувствах се страхотно. Едно неповторимо и неза­бравимо изживяване за мен.

– След това последваха няколко преотстъпвания в различни отбори. Къде престоят беше най-пълно­ценен за вас?

– Най-ползотворният за мен период беше в „Локомо­тив“ (Сф). Благодарен съм на този клуб за шанса, който ми дадоха. Чувствах се добре. Съжалявам само, че не ус­пяхме да влезем в Първа лига миналия сезон. Честно казано, не знам какво не ни достигна в баража с „Вито­ша“. Може би късмет. Да до­пуснеш изравнителен гол в 120-ата минута и след това да загубиш с дузпи. Това е малшанс. За мен беше най-важното да играя редов­но в „Локо“ (Сф). С изявите и головете си мисля, че успях да оправдая доверието.

– През лятото се върнахте в „Левски“. Имаше ли вари­ант отново да бъдете преот­стъпен?

– Не, искам да остана на „Герена“ и да се боря за ти­тулярно място. Това е основ­ната ми цел.

– В момента в първия от­бор сте доста юноши на „Левски“. Това помага ли ви?

– Да, може да се каже. Но в отбора няма разделение юноши на по-възрастни и опитни футболисти. Всички сме едно цяло и сме прияте­ли.

– Кой е най-близкият ви съотборник?

– Иван Горанов.

– А кой според вас е най-го­лемият майтапчия?

– В момента това е Антони Белмонт.

– Ставали ли сте негова „жертва“?

– Да, може да се каже. Но не искам да разкривам как.

– Имате ли любим футбо­лист?

– Възхищавам се на Ли­онел Меси. Любимият ми отбор е „Барселона“. Но не симпатизирам на испан­ското първенство. Пред­почитам Висшата лига. По-оспорвано е, а и за­ради изявите на Агуеро и Хари Кейн.

– А в кое чуждо пър­венство се надяваш да продължиш кариерата си след време?

– Мечтая един ден да иг­рая в Испания, Германия или Англия. Някое от топ първенствата.

– С какво запълвате свободното си време?

– Обичам да излизам с приятели. Ходим на плани­на, правим си барбекю и си прекарваме страхотно. Спе­циално хоби нямам. Правя всичко. Филми гледам по­стоянно. Често ходя на кино. Слушам различни стилове музика.

Костадин Марков

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене