Грандиозните идеи и изяви на Борис Сарафов по събиране на средства за македонското освободително дело
-
- август 16, 2018
Роденият в с. Либяхово (дн. Илинден), Неврокопско на 12 юни 1872 г. прославен герой от Илинденското въстание Борис Сарафов впечатлява с изключително смелите му идеи и изяви по търсене и намиране на парични средства – особено в чужбина – необходими за освободителното движение в Македония и Одринско. Ето някои от тях ;
През 1895-96 г. някои революционни дейци уверяват, че в Зографския манастир могат да се намерят пари от дарения на монасите. Без колебание Борис Сарафов решава да тръгне натам. За целта успява да вземе 300 лв. от Министерството на войната, в замяна на което да събере и им предостави сведения за положението в Македония – конкретно за дислоцирания Трети армейски турски корпус с щаб в гр. Битоля.
С руски паспорт като българин от Бесарабия, Сарафов пристига през март 1896 г. в Цариград, откъдето по море заминава за Св. Гора като поклонник. В разговор с монасите обаче се уверява, че те нямат пари. Точно в този момент тук пристига на посещение сръбският крал и нашият герой, отличаващ се с изключително плодотворното си въображение, веднага замисля планове за евентуалното му отвличане с цел търсене на голям откуп. Естествено, това е невъзможно.
Оттук Сарафов се отправя за Солун, където се среща с другарите му Пере Тошев, Гьорче Петров, Гоце Делчев и Хаджиниколов, които са членове на новообразувания тук Централен комитет на ВМОРО. Сарафов им предлага да го пленят като руски поданик и след това да искат пари от руския посланик. В ръководството на организацията обаче не възприемат този план под претекст, че не разполагат с чети, които да извършат отвличането. Пък и идеята им изглежда ‘’твърде фантастична и наивна’’
От края на август 1896 г. Б. Сарафов служи в Русчук (Русе), в 5-ти пехотен Дунавски полк. Постоянно кореспондира с Гьорче Петров, от когото получава насърчение в пропагандата и в събирането на средства за революционното дело. В този град се ражда една от най-оригиналните идеи на Б. Сарафов. Той желае да намери кралско покровителство за освободителното движение в Македония. В избора си се спира на принц Йозеф Батенберг. Като научава, че принцът гостува в
Петербург през февруари на 1897 г., Сарафов взема отпуск и веднага заминава за Русия. Ала не успява да завари принца, който малко преди неговото пристигане е заминал за Италия. Вместо това провежда разговор с граф Игнатиев, с когото се познава още от 1895 г., когато учи в академията на Генералния щаб. Последният енергично го съветва ‘’да мирува’’. Сарафов посещава и американското консулство, където предлага да събере 500-600 души български доброволци да се бият в американо-испанската война на страната на американците, за независимостта на Куба. В замяна на това Сарафов търси материална и финансова подкрепа за борбата в Македония. Но консулът отговаря, че нямат нужда от доброволци.
През май 1899 г. Сарафов е избран за председател на Върховния комитет. За година и половина под негово ръководство са събрани 560 хиляди франка.
Повече от половината от тях се изразходват за закупуване на военни материали.
Оръжие се набавя предимно от България, но се купува и от Авсртия и Гърция.
Сарафов прави най-крупната до този момент покупка на оръжие от чужбина; 1100 манлихерови пушки от Австрия, 10 хиляди кримки, 1500 мартини и бердани, около 1500 револвера и други бойни материали. С тази цел той на два пъти в началото на 1900 г. ходи до Виена и други европейски градове. Пушките от Австрия се докарват в България по река Дунав, декларирани като син камък за държавните лозя.
През септември 1901 г. Сарафов заминава за чужбина да търси средства за освободителното движение. Най-напред във Виена го свързват с фон Мюлер, завеждащ информационното бюро по балканските въпроси. Последният изразява възхищение от досегашната дейност на Сарафов, но когато въпросът опира до пари, започва ‘’да извърта’’. Могъл, обяснява той, да отдели средства за лична издръжка на Сарафов и другарите му, което естествено не е прието.
От Виена Сарафов отива в Париж, след това в Лиеж /Белгия/, а след това се установява в Женева. Общителен и находчив, той успява да спечели тук за освободителното дело един богат англичанин, който на два пъти му дава по 8000 лири. Половината от тях изпраща в София за покриване разходите по издаване на в-к ‘’Дело’’- легален орган на Вътрешната организация. В средата на март 1902 г.
Борис Сарафов извършва в Женева една от най-успешните си акции по събиране на средства; успява да получи от богатия англичанин 50 хил. златни франка.
Междувременно става близък и с дъщеря му, която хлътнала по него – хубава мома, която, пише Сарафов, ‘’силно симпатизираше на нашето дело’’. В тази връзка Мерсия Магдермот, в биографичната си книга за Гоце Делчев, пише, че Борис е поразително красив, неудържимо привлекателен за жените, роден артист, с извънредно плодотворно въображение, страст към самоизтъкване, огромна енергия и жажда за хубав живот,
екстравагантен по природа, с умение да взема пари от най-невероятни и неочаквани източници’’.
Получената сума от англичанина Сарафов разпределя по следния начин; с 15 хил. франка започва в Париж издаването на в-к за Македония, в който да се популяризира сред европейската общественост освободителното движение на българите в Македония и Одринско. На Давидов в София изпраща чек от 10 хил.
франка за нуждите на освободителното движение, а също така за лебедови револвери и патрони. Други 10 хиляди дава на Йордан Попйорданов /Орцето/ – главният инициатор на солунските атентатори, когото извиква от Солун в Париж.
Освен че им дава пари, Сарафов закупува от Белгия около 1 тон и 200 кг. динамит за взривяване на ‘’Банк Отоман’’в Цариград и Солун. През Марсилия го изпраща в Дедеагач в 17 бурета, под формата на пратка от син камък за борба срещу филоксерата. За съжаление турските митнически власти успяват да заловят динамита.
През септември 1902 г., с одобрението на Гьорче Петров и Гоце Делчев, Борис Сарафов отново заминава в чужбина за търсене на средства за освободителното движение.
Междувременно в Солун през втората половина на април група македонски революционери начело с Орце Попйорданов проявяват небивал героизъм; те почти
всички загиват при серията от атентати, които извършват с цел да привлекат вниманието на европейските държави да се застъпят за свободата на Македония.
‘’Гемиджиите’’, както ги наричат, са изключително благодарни за финансовата подкрепа на Сарафов. Затова преди атентатите Орцето застрахова живота си в дружеството ‘’Ню Йорк’’ за 10 хил. златни лева, които след смъртта му да се върнат на Сарафов за касата на ВМОК. Защото понякога Борис е обвиняван, че не винаги отчита точно парите, въпреки че в много случай той сам, с голямо умение, дори с хитрост, ги осигурява. Когато дава парите на Орце и групата му, той запазва това в тайна, както е трябвало да бъде по законите на конспирацията. Казва на другарите си от Върховния комитет, че те са откраднати от една лека жена, с която уж бил имал интимна връзка. След смъртта на Орце парите от застраховката чрез Симеон Радев са предадени на Сарафов, който пък по свое усмотрение дава половината от тях на бащата на Орце, а останалите се използват за целите на революционната борба.
След Белград Б. Сарафов посещава Виена, Лондон, Париж Рим, както и Швейцария и Белгия, след което за по-дълго време се установява в Женева. В Лондон го придружава М. Герджиков. Разговарят с известния общественик Барол, искат съдействие от него да съберат 100 хиляди английски лири. Същевременно Борис проучва как да намери и уреди заем за около 2-3 млн. английски лири и при искане на гаранции предлага на английските банкери… ’’бъдеща експлоатация на Охридското езеро след освобождението на Македония’’. Турската политическа полиция тайно следи посещението му в Лондон, опасявайки се да не би да получи материална помощ и да се вдигне ново въстание в Македония и Одринско.
Противниците на Сарафов го обвиняват – до голяма степен незаслужено – в още две неща; че като проявява активност за събиране на парични средства в чужбина след Илинденското въстание, използвайки своята слава, тази дейност той върши по своя инициатива, на своя глава, без да я съгласува с революционната организация.
Това не отговаря на истината, тъй като цялата му мисия в Западна Европа се направлява от Задграничното представителство на ВМОРО в София.
Ако анализираме целия бурен живот и дейност на Борис Сарафов ще установим, че той има изключителни заслуги в борбата срещу вековния османски поробител.
Доказателство за това е и фактът, че той е един от малкото революционни дейци, за чиято глава султанът обещава крупна награда. А след убийството му най-много се радват турците. Разбира се, допускал е и грешки, но определено заслужава достойно място в летописа на националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринско.
Вестник “ Топ Преса “
Be the first to leave a review.
