Пет дни в Рила планина
-
- август 6, 2018
Наистина беше кофти, особено за човек с аерофобия, то и на мен не ми беше приятно… даже се изплаших малко, не за себе си, за него. Милият беше пребледнял ужасно. За самото подсичане какво да кажа – Кончето е демо версия, това е много по-гадно. На Кончето се чувствах като на булевард, на Попова капа се молех да се приключи по-бързо.
След като бях навикана се свалихме за почивка на Страшното езеро (убийствено красиво място, препоръчвам задължително да се иде там) и след известно слизане по камъняка бяхме на х. Мальовица. Доволно скапани, но аз пък изключително щастлива от прехода, трябва пак да го направя.
През нощта на х. Мальовица не успях да спя добре. Имах зверско главоболие и сладкото не помагаше. Цяла нощ се тъпках с аспирини, а на следващия ден ни чакаше качване почти до Мальовица. Едва стигнах до Еленино езеро, после се позакрепих, но началото ми беше много тегаво, поне главата мина. Вече се бях и поизморила, та намразих всякакви морени и камъни поне за седмица напред.
Преди Мальовица отново станах жертва на мъжката аерофобия и отново ме скастриха, че има урва до пътеката, зер, сякаш аз съм я поставила там… Когато излезнахме на билото казахме „довиждане” на Мальовишките чукари, погледахме Рилския манастир в ниското и тръгнахме към х. Иван Вазов.
Ехееееееееееееей, пътека като магистрала, е почти, наложи се да качим Додов връх, ама какво е един връх за нас. От едната ни страна се виждаше манастира, от другата Урдините езера. Твърдят, че били най-красивите в Рила, но на мен Маричините ми останаха в сърцето.
Съдбата ни обичаше и този ден – време прекрасно, точно пред склона на вр. Дамга (Вазов връх) видяхме маркирана пътека към хижата, която я нямаше на моята карта. Чудна пътека, спестяваше ни един връх. Малко по-късно се снимахме на фона на Калините, а хижата беше на две крачки от нас… и така един час. Безкрайно е стигането до х. Иван Вазов, а пътеките из „безкрайната Рилска пустиня” са минирани от всякакъв добитък. Все пак стигнахме, хапнахме, починахме. Беше последната ни рилска вечер, на поредното магическо място.
Последната сутрин започна по изгрев с чай и пържени филийки, после се качихме на Раздела и поехме към Седемте езера и цивилизацията, цивилизацията в лицето на хиляди, маса, народ, ни налази още над Сълзата, на Бъбрека се цивилизовахме още повече. Починахме там и тръгнахме към х. Скакавица по Сухия чал. Видяхме Скакавишкия водопад и си тръгнахме. Довиждане, Рила!
След бърз стоп от Паничище стигнахме и в ниското, колко беше странно да виждам облаците над главата си, а не на отсрещния чукар… Два дни след като се върнахме започнаха проливни дъждове… Гръмовержецът се смили над нас и планината допусна да станем мъничка част от нея. Благодаря!
Be the first to leave a review.
