Ванга и Людмила Живкова, Ванга и българите, Ванга и светът

Твърди се, че е предрекла не само безчет лични съдби, но и ключови за цял свят събития. Ванга е една от най-необикновените фигури на 20 век, пише германският експерт К. Неринг и разказ­ва за отношенията ѝ с елитите в НРБ.

В ничията земя на световната история, в триъгълника меж­ду България, Гър­ция и Македония, прекарва живота си една от най-нео­бикновените фигу­ри на 20 век. Ванга приема в малката си двуетажна къща в Петрич хора от цял свят – и им про­рокува бъдещето. При нея идват пре­зиденти, хора на изкуството, обик­новени селяни. В началото само от България, по-късно от целия Източен блок, накрая от цял свят. Питат я за бъ­дещето си, за про­фесионалната кари­ера, за болести, за Бог, за смъртта, за бъднините на чове­чеството, пише д-р Кристофер Неринг* в Дойче веле..

Преди президент­ските избори през 1997 при Ванга идва и човек на име Петър Стоянов, който си е подсигурил ефектен телеви­зионен съпровод. „Ти ке си следващият президент на България, но си обграден с много лукави хора. (…) Как ке се справиш с това? Не, няма да можеш“, му казва тогава Ванга. И наистина: Петър Стоянов печели пре­зидентските избори, а Ванга се оказва права в съмне­нието си. Защото този пре­зидент не оставя някакъв сериозен отпечатък.

ПЪТЯТ НА ВАНГА

„Петричката врачка“ има видения още в младостта си. На 13-годишна възраст попада в буря, ранява се тежко и в крайна сметка ос­лепява. Тогава започва „да вижда“ по друг начин: до нея достигат свръхестествени и паранормални видения, има предчувствия, сънища и пророчества, облечени в метафори, като виденията ѝ са под силното влияние на православните образи и мистика.

През войната се омъжва за Димитър Гущеров. Мла­дото семейство се премест­ва в Петрич, където Ванга остава до края на живота си. Виденията ѝ се множат и постепенно добиват публич­ност. Вестниците и хорските приказки я правят все по-по­пулярна – и в синхрон разду­ват предсказанията ѝ. Пора­ди което и до днес не се знае кое е вярно и кое – не.

Такава е и историята с царя. Роднини на Ванга раз­казват, че когато Борис Тре­ти я посетил през 1941 годи­на, тя му предсказала ранна смърт. И наистина: цар Борис умира съвършено нео­чаквано през 1943 година, непосред­ствено след среща с Хитлер.

После идват но­вите времена. Ко­мунизмът тръгва да разчиства без­просветната хрис­тиянска мистика: партията на място­то на поповете, со­циализъм вместо пророчества. Под ръководството на Комунистическа­та партия вече ня­мат никакво място не само Раят и Адът, но и всякакви абстрактни видения, проро­чества и свръхестествени възможности. Така партия­та и ДС забраняват дейност­та на Ванга. Къщата ѝ е под наблюдение, посетителите се броят. До Петрич се пъ­тува с открит лист, а хората, които искат да идат при Ван­га, не получават такова раз­решение. Държавна сигур­ност се опитва чрез съпруга ѝ да я убеди да зареже ясно­видството. Но Ванга остава вярна на себе си: разговаря с всекиго, който идва в дома ѝ, отговаря на всеки един въпрос.

През 1960-те години на­тискът на режима върху този необичаен „враг“ постепен­но отслабва. Ванга дори си намира един съвсем неочакван закрил­ник на най-високите етажи на комунис­тическата власт. Не кой да е, а самата Людмила Живко­ва, дъщеря на пар­тийния и държавен ръководител Тодор Живков, се превръ­ща в неин най-голям фен.

ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА И НЕЙНАТА СЛАБОСТ КЪМ ВАНГА

Хората одумват Живкова колкото за тежненията ѝ към окултното, мисти­ката и спиритуали­зма, толкова и за привързаността ѝ към лукса. Дали ще е будизъм, кабала, древни изкуства или антикварни предме­ти – за дъщерята на Първия няма табу­та. В крайна сметка комунистическият елит сам си копае гроба, а Живкова се превръща в сино­ним на корупцията, шуробаджанащината и кухата пропаганда. Телохраните­лите от ДС, които осигуряват закрилата и обгрижването на елитните семейства, са длъжни да задоволяват дори най-ексцентричните желания.

През 1970-те години Живков издига дъщеря си до върховете на политиче­ската йерархия. В партийни­те структури дори се говори, че иска да я нагласи за своя наследничка. В културната сфера са отменени някогаш­ните стриктни политически ограничения, а според вку­са на Людмила Живкова на мода излиза сияйният бъл­гарски национализъм, гар­ниран с доза мистика. Квин­тесенция на всичко това са организираните от нея пом­позно-патриотични търже­ства по повод 1300-годишни­ната на България. Живкова впряга в своята каруца дори Държавна сигурност, която трябва да ѝ събира културни ценности от цялата страна и дори да ги краде от чужбина.

Към баба Ванга Людми­ла Живкова има особена слабост. Нейните видения подхождат на настроения­та както сред обикновените българи, така и сред кому­нистическия елит. Защото този елит се намира в ду­ховна и ценностна криза: за пред хората непрестанни клетви за вярност към со­циализма, а у дома всич­ко натъпкано със западни стоки, за чието набавяне са необходими все повече средства и дори престъп­ни машинации. Вече няма в какво да се вярва, религия­та е надмогната, а социали­змът издъхва, тъй че добре дошли се оказват всякакви алтернативи, дори „паранор­малното“.

В София Живкова основа­ва „Институт по сугестоло­гия“ – дори самото име го­вори за псевдонаука. В този институт се документират и „изучават“ и пророчествата на Ванга. Под ръководство­то на известния психолог Георги Лозанов се търсят начини да се разбере с как­ва честота се сбъдват пред­сказанията на Ванга и в кои точно области тя познава най-често. Успоредно с това при пророчицата непрекъс­нато се устройват „частни аудиенции“ за Живкова и нейния антураж. Според твърденията на Лозанов, 80% от посетителите на Ван­га казвали, че тя е познала бъдещето им.

ВАНГА – ЗВЕЗДА И В СССР

Превъзнасяна от Живкова и нейните езотерични кръ­гове, Ванга в крайна сметка става звезда и в Съветския съюз. Обществените и кул­турни симптоми там са съ­щите като в България, а мос­ковската лечителка Джуна се превръща в руски аналог на българската баба Ванга. През 1981 година списание „Шпигел“ пише, че дори са­мият Брежнев за известно време се изправил на крака благодарение на „био-поле­тата“ на Джуна.

Покрай многообразните българо-съветски отноше­ния при Ванга идват и ви­сокопоставени посетители от СССР. Роднини на проро­чицата си спомнят, че през 1980-те години тя приема посетители по цял ден. Има списъци с чакащи, а дър­жавата дори поема целия мениджмънт – разбира се, срещу малка такса. В края на 1970-те години са допус­нати и първите телевизион­ни записи на нейните част­ни аудиенции. По-късно са направени още много доку­ментални филми за нея. А изреченото от Ванга пред ка­мерата и до днес е всъщност най-благонадеждният източ­ник за нейните видения.

Когато през 1985 година Горбачов ста­ва Генерален секретар на ЦК на КПСС, Ванга загова­ря за залеза на съветска­та империя. Но тази ней­на мисъл не е особено оригинална – същото ми­слят по това време и реди­ца политоло­зи, които със сигурност не притежават ясновидски способности. А когато (като Ванга) имаш толко­ва много кон­такти с кому­нистическите елити, когато те ти споде­лят и най-ин­тимните си въпроси, страхове и мисли, тогава целият политически обрат едва ли може много да те изненада.

Световно-политическият обрат в началото на 1990-те години ни най-малко не при­тъпява публичния ентуси­азъм около Ванга. При нея започват да прииждат още повече журналисти, поли­тици и търсачи на Смисъла. През 1990-те години Ван­га предсказва на Дмитрий Медведев голяма полити­ческа кариера. И ето: рече­но-сторено.

„… И НЕВИННА КРЪВ ЩЕ СЕ ПРОЛЕЕ КАТО РЕКА“

През 1989 от нея избликва още едно видение: „Страх, страх! Американските бра­тя ще паднат, накълвани от птици железни. Вълци ще вият в гората и невин­на кръв ще се пролее като река“. Това предсказание е интерпретирано като ви­дение за атентатите от 11 септември 2001 година. Впо­следствие, разбира се. Твър­ди се също, че Ванга е „видя­ла“ и чернокож американски президент. Да, Барак Обаме беше избран за президент на САЩ, но пророчеството ѝ, че в Америка ще се стигне до втора гражданска война, така и не се сбъдна.

Когато умира през 1996 година, Вангелия Пандева Гущерова отдавна вече се е превърнала в медийно съ­битие. Дълбоко потънала в християнската мистика, тя финансира изграждането на православната черква „Све­та Петка Българска“. Пак по нейно желание къщата ѝ в Петрич се превръща в дом-музей. И до днес „Пе­тричката врачка“ възбужда въображението на безчет хора. Филми, книги и сайто­ве в интернет проследяват нейните видения и се опит­ват да ги свържат с дейст­вително настъпили събития. Години след смъртта ѝ жи­вотът на Ванга доказва, че в кризисни времена „паранор­малното“ се радва на отлич­на конюнктура.

Силвия Стоянова

Вестник “ Топ Преса „