Банско се поклони на Вапцаров

„Не, сега не е за поезия,

ни за римите с звънкия смях,

под дебелата броня железна

ще достигнат ли будно сърце?

Ти започваш да пишеш и ето –

вместо рима избухва снаряд,

озаряват небето ракети

и пожари обхващат града.

Позатихва. Но в твоя бележник

вместо нежни, парфюмни слова

на листата в полетата снежни

се строяват ловджийски ята.

Те се впускат далече задружни,

помирисали някъде стръв. –

И тогаз забелязваш със ужас:

не с мастило, ти писал си с кръв.

Не, сега не отива поезия,

и да искаш, не мож я изпя”.

Преди 76 години, роденият в Банско, поет на вярата, на надеждата в утрешния ден – Никола Вапцаров, пише стихотворението си „Не, сега не е за поезия”. В деня, в който е оправдан на първия образуван срещу него съдебен процес, като пророк на собствената си смърт. Така дни след това, на 23 юли 1942 г., Вапцаров е осъден и разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов.

В знак на уважение към неговото творчество, към безсмъртното наследство на посланията в неговите стихове и идеали, обществеността в град Банско, почете неговата памет. Музеен комплекс – гр. Банско поднесе кратка програма, посветена на живота и писменото слово на поета, след което бяха поднесени венци и цветя пред паметника, издигнат в негова чест. Заместник-кмета на община Банско Ивайло Ръхов, председателя на Общински съвет – Банско, Петър Баряков, народният представител Александър Мацурев, представители на културните и образователни институции, политически партии и признателни граждани, се включиха в церемонията.

Открита бе също фотоизложбата  „Чака ме светът“, в чест на 65 – годишнината от връчването на Международната награда за мир – израз на световното признание пред гениалното му творчество. Изложбата може да бъде видяна в следващите дни в къщата-музей „Никола Вапцаров”.