Connect with us

Пиринско дело

Село Пирин, където песента лекува

Published

on

Много на юг, почти в нищото, но точно в сърцето на планината. През село Пирин не можеш да преминеш – там може само да отидеш.

Между два стръмни склона на Пирин планина, между преданията за битки на змейове и битките с халата на времето. Между дуварите на къщи на повече от 200 години и по-малко от 200 човека, които са останали да пазят каменните зидове и спомените.

Едно село, което се крепи между ръцете на възрастните мъже и жени, които са научени, че същите тези ръце без работа не могат да стоят. Дори когато плетат вълнени чорапи за децата в града.

Дори във времената, когато историите за змея, който мести огромни скали и гради къщи са изглеждали съвсем достоверни, хората в Пирин сами са местили тонове камъни – заради силата на вярата и с помощта на Бога.

1885 г.  – тази част на България все още е в границите на османската империя – но в Пирин започват да строят нова църква. По-голяма. Най нависоко. Като за 1500 души и души, които са вярвали, че ще живеят заедно и няма да станат по-малко.

Днес за църквата св. Никола се грижи баба Гела. Тя е и поп, и клисар. Човекът с ключовете за храма и ни води натам през тесните улици и къщи – повечето от които връстници на бабите на хората в селото днес.

Всеки път след черква в неделя – жените от Пирин се събират и обръщат времето назад. Почти като ритуал. Днес е време да сложат старите носии и да се върнат в младостта с песните от миналото. Пътят ни води в дома на баба Петра. Една от жените в групата, която пази традициите в селото.

Докато веза новата си риза, баба Петра ни разказва за филма „Писмо до Америка”, където й е поверена една от най-важните роли. Главният герой, в ролята – Филип Аврамов, издирва песен, която може да възкреси болен приятел. А баба Петра е единствената – която я знае думите и мелодията.

И в живота, и във филма обаче тя е в траур и трудно намира сили да пее. Днес песента е нещото, което лекува душата на баба Петра и я връща в годините, когато тя самата е пеела по жътва./btvnovinie.bg/

Пиринско дело

Вицепрезидентът, Николина Чакърдъкова и Шкумбата са ВИП гостите за събора на Папазчаир!

Published

on

Вицепрезидентът на България Илияна Йотова ще участва в отбелязването на 118-та годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание, на традиционния събор организиран по този повод от община Гоце Делчев. Съборът ще се проведе в село Попови ливади на 31 юли 2021 г. /събота/.
Тя ще присъства на официалната програма, която ще започне в 10.30 часа пред паметника на Гоце Делчев на село Попови ливади. По време на нея Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим ще отслужи заупокойна молитва за загиналите в Илинденско – Преображенското въстание и молебен за здраве. След това, на паметника на Гоце Делчев ще бъдат положени венци и цветя в знак на признателност и преклонение пред паметта на участниците във въстанието.
В 11.30 часа на голямата поляна в село Попови ливади, ще започне празничният концерт. В програмата ще участват оркестрите: „Щуро маке“, „Уникат“, „Ивелия“, „Неврокоп“, „Македонски ритми“, „Европа“ и оркестърът на Панчо Иванов. Тази година специалното участие в празничната програма е на Николина Чакърдъкова и Неврокопски танцов ансамбъл, както и на Димитър Туджаров – Шкумбата.

Continue Reading

Пиринско дело

Честит рожден ден, госпожо Милева!

Published

on

Днес рожден ден празнува, една видна нерокопчанка! Честит рожден ден, на говорителя на главния прокурор Сийка Милева! Госпожо Милева, желаем Ви от сърце щастие, радост, доброта, мир, мъдрост и сърдечна топлина! Нека в дните  Ви има много красота! Нека там не надниква сълза! С уважение, Екипът на Топ Преса.

Continue Reading

Пиринско дело

Д-р Христо Гушков от ИТН положи клетва като депутат! Сандански ще разчита на него

Published

on

Сред новите лица в парламента от Югозапада е и председателят на общинската структура на „Има такъв народ“ в Сандански – доктор Христо Гушков. На плещите му ще лежи огромна отговорност, тъй като е единственият депутат, който ще представлява общината.

Д-р Гушков е един от най-одобряваните млади политици в Сандански, а свидетелство за това са броят преференции, които получи на изборите – 1259.

Правим уточнението, че като цяло от ИТН не са привърженици на преференциалното гласуване и нито един от кандидатите не агитираше за себе си. Това означава, че докторът просто е харесван, а хората го определят като младата политическа надежда на Югозапада!

Continue Reading

Култура

Ексклузивно! Леля Стефка от Петричко : Мама стана помощница на Ванга след като светицата спаси брат ми! СНИМКИ

Published

on

Леля Ванга сама пожелала кой да бъде до нея в последните й години

Леля Ванга сама пожелала кой да бъде до нея в последните й години

 

Семейна драма свързва две силни жени

 Тя ми е пратена от небето, казва пророчицата

“Ванга избра мама за своя спътница до смъртта си. И да, това решение е предопределено свише. Съдбата на майка ми, а и на цялото ни семейство е свързана с пророчицата. Сигурна съм, че всичко това е част от нашата житейска орис.”

Стефка Петревска пази спомените от майка си

Стефка Петревска пази спомените от майка си

С тези думи Стефка Петревска от петричкото село Първомай разкрива пред “Топ Преса” историята на две силни жени, способни да устоят на най-тежки изпитания. Нейната майка Витка Петревска дели един покрив с Ванга цели 11 години. През това време пере, готви, чисти и върти домакинството в дома на ясновидката.

Витка става първа дружка на Ванга до смъртта на пророчицата

Витка става първа дружка на Ванга до смъртта на пророчицата

В къщата си Витка се прибира само в петък вечер, а в събота сутрин отново е на своя пост при пророчицата. Жената остава до Ванга и в най-мрачните моменти, когато гадателката, помогнала на хиляди хора да намерят изцеление, сама гасне в кошмара на неизлечима болест. И в нощите, когато болките и агонията стават непоносимо страшни, пак те двете са сами в къщичката на Рупите. Ванга си отива от този свят на 11 август 1996 г., а нейната близка спътница Витка доживява до 92 години. Тя умира през есента на 2020 г. Стефка Петревска, дъщерята на Витка, пази жив спомена, който ще се съхрани завинаги в родовата памет.Жената от село Първомай е благодарна на Ванга, че е спасила сина й

Жената от село Първомай е благодарна на Ванга, че е спасила сина й

“Историята започва през 1963 г. когато се ражда моят брат – разказва Стефка. – Той е здраво и жизнено дете, но всичко се обърква две години по-късно. След имунизация срещу детски паралич брат ми започва да съхне и вехне. Трудно му е да се придвижва. Едва-едва ходи… Сърцата на мама и тате се късат от мъка. Но те не могат и не знаят как да помогнат на момчето си. Случва се така, че една жена на име Васа, тя е от нашето село Първомай, идва да търси работа. Моли баща ми Иван за помощ. Той е секретар в кметството и партиен член. Има нужните контакти. При едно от посещенията си вкъщи Васа вижда брат ми. И тогава казва на майка ми: “Витке, това дете е болно. Сложи една бучка захар да отида при леля Ванга.” Коя е тя – пита мама. – Гледачката ли?” По това време в нашия край Ванга са я наричали така – Гледачката.

Витка приживе с дъщеря си Стефка

Витка приживе с дъщеря си Стефка

Скоро след това Васа отива при Ванга. Но пророчицата пожелава да се види лично с майка ми. Двете се срещат и Ванга и дава съвет. Настоява майка ми да заведе брат ми при доктор Николов, който е педиатър в Сандански. Когато отиват при него, лекарят изписва някои лекарства. Но и строго препоръчва да се правят бани с орехова шума и морска сол. Както и масажи, за да се раздвижи тялото от кръста надолу.

Баща ми се учудва: “Как така този лекар предписва и лечение от народната медицина?” Тогава майка ми през сълзи признава, че е търсила съвет от Ванга. Преди това е криела от тате, все пак той е известен партиец. Баща ми приема помощта от гледачката. Но предупреждава това да се прави тайно. За да не се навреди на работата му. От този момент нататък майка ми започва да дружи с Ванга, а брат ми се оправи.

Мама е селска жена, умеела е да боядисва вълна, правила е китеници. Някои от тях още стоят в къщата на Ванга. Помагала е и за други неща в дома на гледачката години наред след тяхното запознанство. Ситуацията коренно се промени, когато баща ми почина през 1984 г. Ванга започна да вика майка ми още по-често. Скоро изпрати у дома осиновения си син Димитър Вълчев. Идва той вкъщи и казва: “Лельо Витке, калиманата – той така наричаше Ванга – настоява ти да дойдеш да й помагаш в домакинството. Да живееш при нея.”

Първоначално майка ми отказва – трябва да се грижи за брат ми, гледа животни, има градина… Димитър предава разговора на Ванга, но тя е настоятелна. След няколко дни пак го праща.

През това време майка ми много мисли за Ванга. Спомня си, че когато брат ми е бил най-зле, тя е получила надежда именно от нея. И че тогава е обещала пред себе си: “Тази жена и с камъни да ме товари, аз няма да й върна думата назад.”

Пред нас призна, че тогава е дала такъв обет, въпреки че не очаквала така да се развият нещата. Разговаряхме цялото семейство. Взе се решение майка да отиде при Ванга. Другите от фамилията поехме грижата за всичко останало. И така от 1985 г. до смъртта на Ванга мама беше неотлъчно до нея. Само в петък вечер отивахме и я взимахме от Рупите. Колкото да преспи в село Първомай и да се видим. Събота сутринта шофьорът на леля Ванга идваше и я прибираше.

През последните две години и половина от живота на Ванга те бяха само на Рупите. Изобщо не се прибираха. Накрая, когато леля Ванга вече беше на легло, стана много тежко. Докато беше млада и жизнена, Ванга беше отлична домакиня. Яла съм при нея най-вкусните гозби. Всичко блестеше от чистота. Но след това… Ванга осем години беше болна от рак на дясната гърда. Когато вече беше на легло, майка ми се грижеше за всичко. Било им е много тежко. Мама ми е разказвала как вечер двете стоят самотни на тази безлюдна поляна в Рупите… Сега вече разбирам как се е чувствала.

Когато и мама Витка на свой ред легна болна, виждах как в изтощеното й тяло душата се подготвя за своето пътуване. Сякаш идват да я посрещат всички близки, които вече са си отишли от нашия свят. Вярно е, че Ванга и преди това е имала умението да разговаря с мъртвите, но в края на живота си преживява тежки моменти. Истина е, че нейни близки искаха да я поверят на грижите на медицинска сестра. А майка ми да си се прибере на село. Но тогава Ванга отсече: “Нас с Витка само смъртта ке ни раздели. Аз ида ли у болница, жива нема да ме докарат”. И на мен ми е казвала: “Твоята майка ми е пратена от небето”. Сега двете се събраха там и вярвам, че пак помагат на на, живите”, завършва разказа си дъщерята Стефка Петревска.

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

ПОПУЛЯРНИ