Неврокопчанина Васил Панайотов: Роси ме харесваше и постоянно ме хвалеше
-
- юни 29, 2018
Васил Панайотов се оказа ненужен в Левски, въпреки че беше сред любимците на феновете на клуба. Полузащитникът, който преди години тръгна за футбола именно от „Герена“, изигра общо 34 мача за „сините“ във всички турнири, отбелязвайки 4 гола. Надеждите му бяха да подпише нов договор и да продължи в Левски, но беше неприятно изненадан и сега ще търси късмета си на друго място. 
Роденият в Гоце Делчев 27-годишен футболист още търси логично обяснение защо вече не е на „Герена“, при положение, че треньорът Делио Роси често го е хвалил и му е казвал, че го харесва. Феновете също оцениха подобаващо сърцатата игра на халфа, на когото лепнаха прякора БГ Гатузо. Каква е равносметката му за изминалия сезон в Левски и какво следва оттук нататък, Панайотов беше любезен да отговори на въпросите на БЛИЦ:
– Васко, как си и къде те откриваме?
– Почивам вкъщи, гледам мачовете от световното първенство. Изчаквам най-доброто за мен, за да започна да тренирам и да се развивам.
– Реши ли вече къде ще продължи кариерата ти?
– Има запитвания от няколко отбора, но още не съм наясно къде ще продължа. Приоритет е чужбина, искам да избера най-доброто. Ако нещата не ме устройват финансово, нищо чудно да продължа в България.
– Защо се стигна до раздялата с Левски?
– Нямам логично обяснение. Явно не съм нужен вече на отбора, на ръководството, на треньорския щаб. И така се стигна до раздялата с Левски за мое съжаление. Исках да остана и да дам най-доброто от себе си за любимия клуб, но след като ръководството така е сметнало за добре, аз нищо не мога да направя.
– Делио Роси каза ли ти, че не те желае?
– Не ми е казвал такова нещо. Колкото и разговори да съм имал с него по време на сезона, всички са били положителни – относно работата ми, как съм се държал на терена по време на мач и на тренировки. Роси ме харесваше и ме хвалеше, поне това са били думите му. И беше доволен от това, което давах на отбора.
– В един момент обаче те закотви на пейката.
– Изтърпях го този период и изчаках своя шанс. И като го получих, се възползвах. При мен винаги така се получава, че в много случаи съм бил подценяван, но това ме стимулира да работя и да показвам най-доброто от себе си.
– Как се работи с Делио Роси? Какви бяха отношенията ти с него?
– Чисто професионални отношения между треньор и футболист. Стараех се да изпълнявам указанията му. Донякъде се е получавало, донякъде – не. Когато не съм си вършил работата, разбира се, че треньорът е длъжен да ми покаже, да каже как става. Роси не допуска много футболистите до себе си, това е негов тип на работа. Гледа да дава най-доброто за отбора и всеки футболист има чисто професионални отношения с него.
– Сигурно има горчилка у теб след случилото се?
– Да, донякъде има горчилка, защото знам, че мога да дам още на Левски. Но след като ръководството така е решило, нищо не зависи от мен. Продължавам напред и съм амбициран да покажа моите качества и възможности на друго място.
– Ако останеш в България, ще искаш ли да мъстиш на Левски с новия си отбор?
– Не, не, чак да мъстя… Няма на кого да отмъщавам. Гледам себе си и съм благодарен, че получих шанс да играя в Левски, защото това беше детската ми мечта. Друга такава е националния отбор. Всеки футболист мечтае и да играе за родината. Трудя се, тренирам, давам всичко от себе си, и ако треньорският щаб на националния отбор сметне, че мога да помогна, защо да не заиграя за България.
– Изтъкна, че ръководството на Левски е решило за освобождаването ти. Какви бяха взаимоотношенията ти с ръководителите на клуба?
– Бяха като работодател с работник, съвсем нормални и коректни. Ако те имат нещо към мен, не знам.
– Усещаше ли, че няма да останеш на „Герена“, след като на теб и Роман Прохазка не ви предлагаха нови договори?
– Усещах, че нещо става, и че не съм желан в отбора, но имах договор, който бях длъжен да изпълня. Наслаждавах се на всяка тренировка и всеки мач, в който получавах шанс. Давах всичко от себе си винаги, когато бях на терена, само и само Левски да печели срещите.
– Кои са най-паметните ти мигове с екипа на Левски?
– Първото, което ще запомня, е обаждането, поканата да дойда в отбора. Това ще помня цял живот, както и всеки един мач. Особено, когато излизах на „Герена“ пред страхотната ни публика. Наистина е чест да си футболист на Левски.
– Кой ти се обади да те покани да играеш със синия екип?
– Даниел Боримиров. Бях изненадан и много поласкан. Еуфориятa беше голяма, моментът е незабравим. Изобщо не са замислих, веднага казах „да“.
– Каква е равносметката ти за изминалия сезон и какво научи от престоя на „Герена“?
– Сезонът не беше задоволителен като цяло за отбора, доста колеблив. Не показахме добри игри. Нищо не спечелихме, изостанахме доста от шампиона. Личната ми равносметка е, че просто съм щастлив, че играх за любимия отбор. Аз искам още и още, защото знам, че човек винаги може да се представя по-добре.
– Закърмен си със синята идея и може би ще откажеш предложение от ЦСКА, ако получиш такова?
– Да, със сигурност бих им отказал. Но аз и ЦСКА – това е несериозно да се коментира.
– Оптимист ли си за представянето на Левски през новия сезон?
– Разбира се, има добри футболисти, просто трябва да се работи и да се вярва. Футболистите трябва да се раздават във всеки мач, желая им успех.
– С кого беше най-близък?
– С Иван Горанов, двамата бяхме в една стая на всеки лагер. Също бях много близък с Роман Прохазка, Антонио Вутов и Божидар Митрев. Това са съотборниците ми, с които имам страхотни взаимоотношения, подкрепям ги много силно.
– „Изгоря“ заради някои чужденци, играещи на твоя пост в центъра на терена. По-класни ли са от теб?
– Това е решение на ръководството. Има добри чужденци в Левски, особено Габриел Обертан и Жорди Гомес.
– Когато се запознаваше с Обертан, който е играл в Манчестър Юнайтед, усети ли, че е звезда? Французинът допускаше ли ви до себе си?
– Да, той е изключително земен човек. Стояхме рамо до рамо в съблекалнята. Футболист, който се труди и иска да се развива. Аз съм фен на Манчестър Юнайтед и много съм го разпитвал как е там, как се тренира, как са нещата в такъв голям клуб. Обертан винаги беше учтив и ми разказваше, споделяйки миговете си от престоя му на „Олд Трафорд“. От такъв футболист само можеш да учиш и да попиваш, защото в Англия е играл футбол на най-високо ниво.
– Левски е без трофей от 2009 година насам. Какво е обяснението ти?
– Нямам такова, а и не съм аз човекът, който да каже дали нещо е сбъркано. Аз съм футболист, който дава всичко от себе си на терена. Надявам се още през новия сезон Левски най-после да спечели трофей.
– Ще посещаваш ли мачовете на „Герена“, но вече като фен?
– Щом имам възможност, ще ходя и ще гледам. И преди да дойда в Левски, при възможност бях на „Герена“. Нищо не се е променило.
– Кога за първи път почувства, че се превръщаш в любимец на феновете?
– Всеки мач давах всичко от себе си и исках отбора да печели.
феновете винаги ценят това нещо, радвам се, че ме оцениха.
– Това ли е победата ти – спечелването на обичта на феновете?
– Да, може да се каже. Чувствам се добре да бъда оценен от феновете, защото футболът е за тях. Привържениците на Левски са изключителни.
– Искаш ли да им кажеш нещо?
– Да бъдат здрави и винаги да са такива каквито са – да продължават да бъдат плътно зад отбора. Да имат много успехи и щастливи моменти с любимия Левски.
– Възможно ли е отново да се озовеш в Левски?
– Нищо не е изключено. Футболът е кръговрат. Може би някой ден ще се завърна, може би не. Времето ще покаже.
– Сега се върна, след като преди години беше в школата. Колко време изкара тогава на „Герена“ и какво си спомняш?
– Четири години бях в школата. Имах само хубави моменти. Научих „А“ и „Б“-то във футбола. Имах шанс да се докосна до големи футболисти, които играха тогава в Левски – Даниел Боримиров, Седрик Бардон, Ричард Еромоигбе, Елин Топузаков, Христо Йовов. Станимир Стоилов беше треньор.
– Кой беше първият ти треньор на „Герена“?
– Викторио Павлов. И до ден-днешен усещам подкрепата му. Критикува ме, за да се развивам и да показвам най-доброто от себе си. Дори мога да заявя, че той е най-големият ми критик. Даже не зная дали някога ме хвалил. Но критиката кара всеки играч да продължи да се труди и да се усъвършенства. Бисер Хаздай също ми беше треньор в школата. Тогава живях в апартамент с година по-големите от мен Георги Чакъров, Стефан Станчев, Иван Цачев – също юноши на Левски. Помагаха ми по-бързо да се адаптирам в големия град.
– Кога стана БГ Гатузо, феновете често те наричаха с този прякор?
– Точно привържениците ми го лепнаха, от тази година ми е. БГ Гатузо ми тръгна на шега. Да, харесвам Гатузо, но любимци са ми Лука Модрич и Шаби Алонсо – футболисти, които играят на моята позиция.
– Кои от легендарните ни футболисти са ти идоли?
– Винаги съм се възхищавал на Стилиян Петров. Изключителен човек, футболните му качества не е нужно да коментираме.
– Играл си в Кипър, Полша, върна се в България, как ти се вижда нашето първенство?
– Силно е, има добри футболисти. В Полша се залага на по-силов футбол, а в Кипър на малко по-бърз футбол от нашия. Нивото на българското първенство е добро.
– Лудогорец е шампион вече седем поредни години. Наистина ли са класа над Левски и ЦСКА и доста трудно ли се играе срещу тях?
– Щом седем години поддържат това ниво, следователно те са отборът в най-добро състояние за момента.
– С какво ще запомниш вечните дербита с ЦСКА?
– Със страхотната атмосфера на стадиона. Всеки мач с ЦСКА се превръща в празник. Съжалявам, че не постигнахме победи във всичките мачове.
– Кой беше по-голям дразнител – ЦСКА или Лудогорец?
– Със сигурност ЦСКА. Атмосферата предразполага това нещо. Колкото повече има такива мачове, толкова повече футболистите показват най-доброто от себе си и израстват.
– Имаш ли приятели в ЦСКА?
– Нямам приятели от противниковия лагер.
– Кои са хората, които те насърчават и най-често те съветват?
– Изключително щастлив съм, че имам страхотно семейство зад гърба ми, че са ме възпитали. Те са плътно зад мен и ми помагат във всеки един момент. На семейството ми дължа всичко – това, което съм. И като човек и като личност. С всеки треньор, с който съм работил, ми е помогнал, давал ми е по нещо и аз съм се стремял да попивам.
– Говори се, че ти беше сред най-нископлатените футболисти на Левски, така ли беше наистина и вярно ли е, че си загърбил по-изгодни финансови предложения заради любимия ти клуб?
– Вече е минало и няма значение. Само ще кажа, че можех да остана в Полша при по-добри финансови условия, но щом дойде офертата от Левски, я приех с огромно удоволствие. За пари изобщо не е ставало и дума. Никога не гледам назад, а само напред, стремя се да се развивам.
– Какво обичаш да правиш в свободното време?
– Да се разхождам с приятелката ми, да съм с моето семейство. Обичам да съм с хора, които ме зареждат положително. Като всеки човек обичам да ходя на кино.
– А на дискотека?
– Много рядко, може би един-два пъти в месеца си позволявам излизане в късните часове.
– Фен ли си на татуировките?
– Чак фен не бих казал. Имам един татус, който направих преди години, нещо специално и символично за мен.
– Суеверен ли си и имаш ли някаква традиция, която спазваш преди мач?
– Винаги първо си обувам дясната обувка.
– Няма как да подминем злополучния финал със Славия. Какво не ви достигна, за да спечелите Купата на България?
– Един гол, това не ни достигна. Наистина тежък момент за всеки един в нашия отбор, разочаровани сме. През новия сезон момчетата трябва да се реваншират на феновете.
– С приятелката ти Катерина сте заедно от дълго време, замисляте ли се вече за сватба и наследници?
– Всичко е крачка по крачка. От седем години сме заедно, много се обичаме и сме щастливи заедно.
– За коя страна си на Мондиал 2018?
– Фаворитът ми е Испания.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Be the first to leave a review.
