Историята и съдбата на мемориалния парк „Самуилова крепост“ в Петричко

На запад от Петрич в долината на р. Струмешница, на 6 км северно от с. Ключ, там, където планините Беласица и Огражден се приближават, се намира Самуиловата крепост. Село Ключ е известно от писмени източници – византийски и по-късно български, още от VI в. Археологическите проучвания, които започват през 1968 г., дават ценни сведения за историята на крепостта и района.

На това място през 1014 г. се разиграва една от най-големите трагедии в историята на българската държава. Тук през лятото на 1014 година е станала битката между войниците на българския цар Самуил и византийския император Василий Втори. Въпреки изградените отбранителни съоръжения, армията на Самуил била пленена и 14 000 негови войници били ослепени, като на 100 души е оставено само по един с едно око, за да водят останалите. Всичко това сломява Самуил и той умира на 6 октомври 1014 г. За жестокостта си, византийския император е наречен Василий Българоубиец.

Самуиловата крепост при село Ключ е място не само на една голяма трагедия, но и свидетелство за жестокост, непозната дотогава в историята, нечувано военно престъпление. Няма и не може да има друго определение за ослепяването на 14000 обезоръжени и беззащитни пленници. Трагичните събития отпреди 1000 години оставят дълбоки следи не само в паметта на населението от този район, но и в легендите и названията на местности като Очевад, Чукалица, Смърдешница и други.

През 1965 г. в брой 32 на Държавен вестник мястото, където се е водила битката между войските на цар Самуил и на византийския император Василий Втори е обявено за архитектурно-строителен недвижим паметник на културата от Античността и Средновековието с категория от “национално значение”. За увековечаване подвига на Самуиловите воини, по решение на Политбюро на ЦК на БКП, през 1968 година е приета програма за изграждане на Национален парк-музей „Самуилова крепост“. През 1979 г., по инициатива на Людмила Живкова и с подкрепата на българската държава и местното гражданство, на площ повече от 200 дка до петричкото село Ключ започва строителство на паметник. С проекта са били ангажирани пряко Комитета за култура и Националният институт за паметниците на културата.

Националният парк-музей е открит тържествено на 23 октомври 1982 г. с грандиозен общонационален митинг събор. Обектът представлява малък, но просторен парк с хубави павирани пътеки и пейки. Към парка-музей е била изградена водеща алея край брега на р. Струмешница (сред високи чинари, кестени и кипариси), която минава по мостче над реката и през красива голяма поляна с разноцветни полски цветя се отправя към подножието на хълма. Още отдалече пред погледа се очертава бронзовата фигура в цял ръст на Самуил – изразителна, величествена фигура в цял ръст, но с превити колене. Владетелят – прекършен не от поражението, а от болката, която ще го убие, по своите осакатени сподвижници. От двете страни на големи каменни пана са изобразени релефните фигури на ослепените войници, внушаващи величие и героизъм. Автор на паметника е заслужилия художник Борис Гондов. Наблюдателницата е съградена от четири бетонни пилона, които се виждат отдалеч. Между паметника и предната стена на хълма са създадени две зали, в които е уредена музейната експозиция, запознаваща с историята на Самуиловата крепост.Освен това е бил изграден резервоар с вместимост от 1000 куб.м. вода, водопровод с обща дължина 3600 метра и оросителната инсталация със 76 водоразпръскващи системи за напояване на тревната растителност. През следващите години доизграждането на мемориала продължава, но цялостният комплекс, така както е бил предвиден по проект, остава незавършен.
Паметникът на Самуил и наблюдателницата са построени в типичен комунистически стил, който може да бъде видян в зданията и паметниците из цялата страна, строени в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Ежегодно тогава той е бил посещаван от по над 50 000 души, като екскурзоводи и охрана на парка са били назначени 13 души.
През 90-те години паметникът е оставен на произвола на съдбата и знаците на безхаберието е можело да се видят навсякъде. Унищожени са голяма част от съоръженията. Изкъртени са месинговите парапети на 4-колонния бетонен монумент. Откраднати са всички месингови възпоменателни плочи, даващи интересна историческа информация за битката. Нищо не остава и в т.н. музейна зала на мемориалния комплекс. Изпочупено и откраднато е всичко, което е можело да бъде продадено на вторични суровини или да бъде използвано в личните дворове над 3 500 метра оградна мрежа и стотина циментови колци, 120 паркови осветителни тела, извадени са били и всички надземни кабели. Непокътната остава единствено 5-метровата бронзова скулптура на цар Самуил.

Така близо 20 години тук са идвали стотици гости да сложат цвете пред подвига на Самуил, но вместо с някакво вътрешно усещане на гордост те са си тръгвали с чувството на унизение.
Слава богу, наскоро мемориалният комплекс е обновен с европейски пари по проект на Оперативна програма „Регионално развитие“, на стойност 1 923 100 лева. Районът е облагороден. Направени са красиви алеи. Монтирано е осветление. Поставени са и 25 видеокамери, защото крепостта трябва да се пази от набезите на крадци и вандали. Реставрирани, консервирани и експонирани са наблюдателната кула, защитният крепостен вал, покритите землянки, ремонтирани са двете музейни сгради.

За първите 6 месеца на тази година парк-паметника е бил посетен от над 19 300, а македонци и гърци са сред най- редовните му посетители.

Ралица Василева