Актьорът Теодор Елмазов: Фестивалът „„ТАРА-РА-БУМБИЯ” показва, че театърът се развива

„Вълшебна нощ” на Народен театър „Иван Вазов“ и Сентър Стейдж под режисурата на Александър Морфов препълни ДТ „Никола Вапцаров” в първия ден от работната седмица. Самоубийството на Гого и Диди ( в ролите Пламен Пеев и Теодор Елмазов), които преживяват живота си в една вълшебна нощ, е част от идеята на Александър Морфов, реализирана по текстове на Бекет, Йонеско и Мрожек . След края на „Вълшебна нощ” публиката дълго аплодира на крака Пламен Пеев, Теодор Елмазов, Рени Врангова, Красимир Недев, Веселин Анчев и, разбира се, режисьорът, който винаги изненадва – Александър Морфов. „Публиката ни прие много радушно и ни прощава и продължава да ни подкрепя”, сподели впечатленията си актьорът Теодор Елмазов, познат като прокурор Къртев от сериала „Седем часа разлика”. За фестивала „ТАРА-РА-БУМБИЯ” той сподели, че най-голямо удоволствие му доставя определението „експериментът на младия театър”. „Този фестивал означава, че театърът се развива, че има хора, които се занимават с него, че търсят и се стремят към неща, които ги вълнуват”, каза Теодор Елмазов. Той е категоричен, че театърът не умира, а голямото разнообразие от постановки прави фестивала впечатляващ и благоевградските зрители трябва да са приятно изненадани. „Заради публиката се работи, заради нея се правят представленията и се надявам, че цикълът се затваря и тя оценява нашата работа, защото без публика актьорската игра е безсмислена”, каза още Теодор Елмазов. На въпрос какви поставки трябва да преобладават на фестивала – класически или авангардни, той отговори, че трябва да се поддържа разнообразието, за да се види цялата палитра от това, което се работи в момента в театъра. „ По този начин публиката може да види къде са младите творци, къде са техните търсения, как виждат театъра”, допълни Елмазов. Той сподели, че се забелязва промяна в театъра и всяко следващо поколение носи своя театър, търси своя театър и прави свой театър. През неговите очи, театърът трябва да запази класиката, да се играе стандартен театър така, както са го правили актьорите преди него.