За Вапцаров и чалгата

 „Дайте ми ножа да гръм­на!“ – възкликнах аз вчера сутринта, когато нежните ми уши дочуха, че чалга индус­трията е посмяла да посегне на любимия ни Вапцаров. За тези, които наскоро са ги скъсали на матурата по БЕЛ, ще поясня, че говоря за Ни­кола Вапцаров, а не за Къци. В биографиите им не се спо­менава никъде да са родни­ни, затварям скобата. Ако трябва да съм честен, очак­вах рано или късно поп-фол­кът да протегне ръка към класическата българска по­езия, но не и че тази ръка ще гали татуиран мъж, легнал по гръб.

Очаквах това да е с версия на „Я надуй, дядо, кавала…“, но пародия на Ботев щеше да е равно на престъпление срещу отечеството. Гилдия­та взе че се оказа хитра и се насочи към друг автор и не­говото интимно прощаване с любимата. Лека усмивка се появява на лицето ми, за­щото тази случка е доказа­телството, че дори и в този си вариант творбата грабва и ще грабва и след 100 годи­ни.

Докато зареждах ножа и си правех кафе, успях да си припомня как Франк Запа беше казал, че изкуството е да направиш нещо от нищо­то и да го продадеш.

Съществото ми се бунту­ваше яростно, как тук бяхме свидетели на точно обра­тния процес, но със същия краен продукт. Като се за­мисля, доста неща не са яки на този свят. Не е яко да те боли корем, не е яко да ти вържат тенекия, не е яко да остаряваш, не е яко да ти растат косми в ушите, не е яко да вдигат цените на го­ривата, не е яко да отидеш на море и да вали през цялото време, не е яко да те глобят в градския, докато си говориш с непозната мацка, не е яко да те поканят на домашно парти и да те помолят да се събуеш, докато си със стари чорапи. В тази елитна група попада и клип, в който мац­ка с кожено бельо се пипа с батка на фона на „понякога ще идвам във съня ти“. И като ме обзе изведнъж едно чувство на духовна и морал­на извисеност, като взех, че станах един пуритан, събрах набързо останалите селяни и хукнахме да ходим с факли посред бял ден към къщата на Антонина (така се казва певицата). Покрай псувните може да я питам и за теле­фона на момичето от клипа. Току-виж съм я прилъгал с обещание за интервю.

Някои ще кажат, че Ан­тонина го е направила за пиар, известност, скандал. И може да са прави, в крайна сметка тя пее професионал­но от 2001 г., а едва сега по­пада в полезрението ни. От това ми става по-мъчно за Галена и времената, в кои­то се мяташе кат’шашава в оная вана. Сещаш се, говоря за домашното ѝ порно клип­че. Изпълнителката на хито­ве като Moro mouи На две големи беше живото и голо доказателство, че простите неща са най-красиви. Без да има нужда от помощ от Вапцаров, Вазов и Ботев, тя си шляпаше чистак гола и обслужваше някакъв пича­га, постигайки максимален ефект с буквално подръчни средства. 10 години по-къс­но е едно от най-разпозна­ваемите лица в поп-фолка, женена за бившия съпруг на ДесиСлава и… я да фана да прочета някоя книга по- добре, че много задълбах в тия светски хроники…

Всъщност музикалните експерименти с класиче­ска българска поезия не са от вчера и днес. Неотдавна група „Епизод“ направи мега яки хардрок парчета по сти­хове на Вазов и Ботев. На тях като мотивационен фон са изковани и най-сериозни­те постижения на България в бодибилдинга и силовия трибой през последните 15 години. Също така помогна­ха и на много хора да научат „Опълченците на Шипка“ и „Хаджи Димитър“.

Вярно е, че комбинация­та между Вапцаров и чалга е… как да го кажа, не особе­но хармонична, но нали ни учиха да убиваме глупака с мълчание, а не с безплатна реклама и обществени деба­ти?

В ефира на Bulgaria On Air дори се разрази диспут, в който журналистът Иван Тренев обяви, че виновен е Бойко Борисов, което не е вярно, защото и децата зна­ят, че за всичко виновен е Костов. Грешката е на про­дуцентите, защото не са спа­зили основно правило. Една чалга песен не бива да има толкова дълбок, романтичен и смислен текст. В нея лири­ческата героиня (в повечето песни е жена, само в тези на Азис подлежи на допълни­телни тълкувания) е наране­на, изоставена, но независи­ма жена, която многократно или еднократно, не е важен броят, важен е фактическият резултат, се е отдала на плът­ски ласки със здрава батка, който я е изоставил, без да му пука за нея, но въпреки това тя пее своята песен, в която обяснява колко го обича. Няма логика, но така е в чалгата. Вапцаров звучи твърде старомодно на фона на тези елементарни закач­ки. С две думи не очаквам да стане хит по дискотеките.

Добра новина обаче има и тя е в коментарите под пе­сента, където видимо млад мъж казва, че благодарение на тази песен сега 99% от младите ще науча стихотво­рението на Вапцаров.

Избързах малко с добри­те новини, защото, ако 99% от младите слушат актив­но чалга, то вредата от тю­тюнопушенето е незначи­телен проблем в сравнение с културата на растящото поколение. Крайните мерки, които МОН следва да пред­приеме, са заснемането на сериал-мюзикъл по „Под игото“ в колаборация с Ми­нистерството на културата и Пайнер мюзик. Само не знам коя ще е тая срамежли­ва певица, дето да изиграе Рада Госпожина? Мога да ти кажа обаче, че за ролите на Краличът и Кириак Стефчов вече се спрягат имената на Фики и Галин, а чорбаджи Марко ще е самият Митко Пайнера.

А като споменахме за тю­тюнопушенето, защо на цига­рените кутии слагат толкова гадни снимки? Все пак деца ги пушат тия неща. Другия път като направят цигари с цитати от Яворов по кутия­та, обещавам по-сериозно да разнищя темата.

Силвия Стоянова

Вестник “ ТОП ПРЕСА „