Киното и театърът през погледа на един голям актьор
-
- юни 18, 2018
Христо Шопов е признат не само у нас, но и в чужбина. Играе главни роли в големи телевизионни и кинопродукции. За ролята си на Пилат Понтийски във филма „Страстите Христови“ (режисьор Мел Гибсън) през 2004 година получава награда за най-добър актьор от филмовия фестивал в Иркутск. Забележителни са изявите му и на театрална сцена. Една от последните пиеси, в които играе, е „Всичко или нищо“, с която неотдавна зарадва гоцеделчевската публика заедно с партньорките си Лилия Маравиля и Ирини Жамбонас. Преди представлението той отдели време за читателите на вестник „Топ ПРЕСА“.
– Господин Шопов, завръщането Ви при театъра трайно ли е, или временно?
– Смятам, че всичко е временно и нищо не е достатъчно трайно, така че самият аз не мога да правя прогнози за това. Да, факт е, че през последните години се занимавам доста с театър. Не съм го търсил или избирал, просто така се случи.
– Къде се чувствате по-добре – в киното или в театъра?
– Различно е. Впрочем, ако текстът е добър, ако партньорите са такива, каквито са моите в тази пиеса, се чувствам еднакво добре.
– Каква е професионалната Ви преценка относно разликата между американското, западноевропейското и нашето кино?
– Разликата става все по-малка. Причината е, че тези екипи, които създават българските филми, през останалото време играят в чужди продукции, снимани в България, и много бързо се научиха. Има поколения, които знаят какво значи американски или европейски начин на работа. Това, пренесено в българското кино, определено помага.
– Коя роля от тия 70, за които пише, че сте изиграли в киното, Ви затрудни най-много?
– Това са много общи цифри. Можем да говорим за 70 участия, между които има вероятно 15 или 20 по-стойностни филма. Всяка роля си има своите трудности. Просто професия. Ако човек подхожда достатъчно отговорно към това, с което се занимава, смятам, че нещата му се получават.
– Към коя роля се връщате най-често в спомените си?
– Не мога да кажа конкретно. Опитвам се да не се връщам назад.
– Продължавате ли турнето с пиесата „Всичко или нищо“?
– Ние редуваме тази пиеса с друга – „Догодина по същото време“. С нея бяхме във Вашия град точно преди една година. Спомням си, че беше много добро представление. Вече започва летният сезон, така че това са последните ни излизания на сцена. В София играя в още една пиеса –„Човек от земята“ в театър „Възраждане“.
– Тежи ли Ви семейната слава? Трябва ли постоянно да се доказвате като син на големия актьор Наум Шопов?
– Още в самото начало разбрах, че трябва да се опитам да игнорирам това нещо. Винаги ще има хора, които да ме сравняват с баща ми, и това е нормално. Нормално е и да сравняват сина ми с мен, макар че неговото участие в киното е случайно и епизодично. Той има съвсем други планове. Не съм обръщал внимание на това сравнение.
– В свободното си време сте проявявали страст към ездата, по-късно към стрелбата. Имате ли и друга страст?
– Обичам фотографията. Това са ми заниманията в общи линии.
– А за какво мечтаете?
– Мечтая да съм здрав и да имам работа.
– От сърце Ви го пожелаваме!
Юлия Баймакова
Вестник “ ТОП ПРЕСА „
Be the first to leave a review.
