Киното и театърът през погледа на един голям актьор

 Христо Шопов е признат не само у нас, но и в чуж­бина. Играе главни роли в големи телевизионни и кинопродукции. За ролята си на Пилат Понтийски във филма „Страстите Христо­ви“ (режисьор Мел Гибсън) през 2004 година получава награда за най-добър ак­тьор от филмовия фести­вал в Иркутск. Забележи­телни са изявите му и на театрална сцена. Една от последните пиеси, в които играе, е „Всичко или нищо“, с която неотдавна зарадва гоцеделчевската публика заедно с партньорките си Лилия Маравиля и Ирини Жамбонас. Преди предста­влението той отдели време за читателите на вестник „Топ ПРЕСА“.

– Господин Шопов, за­връщането Ви при театъра трайно ли е, или временно?

– Смятам, че всичко е вре­менно и нищо не е достатъч­но трайно, така че самият аз не мога да правя прогнози за това. Да, факт е, че през последните години се зани­мавам доста с театър. Не съм го търсил или избирал, просто така се случи.

– Къде се чувствате по-добре – в киното или в теа­търа?

– Различно е. Впрочем, ако текстът е добър, ако парт­ньорите са такива, каквито са моите в тази пиеса, се чувствам еднакво добре.

– Каква е професионална­та Ви преценка относно раз­ликата между американско­то, западноевропейското и нашето кино?

– Разликата става все по-малка. Причината е, че тези екипи, които създават българските филми, през останалото време играят в чужди продукции, снимани в България, и много бързо се научиха. Има поколения, които знаят какво значи американски или европей­ски начин на работа. Това, пренесено в българското кино, определено помага.

– Коя роля от тия 70, за кои­то пише, че сте изи­грали в киното, Ви затрудни най-мно­го?

– Това са много общи цифри. Мо­жем да говорим за 70 участия, между които има вероят­но 15 или 20 по-стойностни филма. Всяка роля си има своите трудности. Просто професия. Ако човек под­хожда достатъчно отговор­но към това, с което се зани­мава, смятам, че нещата му се получават.

– Към коя роля се връща­те най-често в спомените си?

– Не мога да кажа конкрет­но. Опитвам се да не се връ­щам назад.

– Продължавате ли тур­нето с пиесата „Всичко или нищо“?

– Ние редуваме тази пие­са с друга – „Догодина по същото време“. С нея бяхме във Вашия град точно преди една година. Спомням си, че беше много добро предста­вление. Вече започва лет­ният сезон, така че това са последните ни излизания на сцена. В София играя в още една пиеса –„Човек от земя­та“ в театър „Възраждане“.

– Тежи ли Ви семейната слава? Трябва ли постоян­но да се доказвате като син на големия актьор Наум Шопов?

– Още в самото начало раз­брах, че трябва да се опитам да игнорирам това нещо. Винаги ще има хора, които да ме сравняват с баща ми, и това е нормално. Нормал­но е и да сравняват сина ми с мен, макар че неговото участие в кино­то е случайно и епизодично. Той има съвсем други планове. Не съм обръщал внима­ние на това срав­нение.

– В свобод­ното си време сте проявявали страст към ез­дата, по-късно към стрелбата. Имате ли и друга страст?

– Обичам фото­графията. Това са ми заниманията в общи линии.

– А за какво мечтаете?

– Мечтая да съм здрав и да имам работа.

– От сърце Ви го пожелаваме!

Юлия Баймакова

Вестник “ ТОП ПРЕСА „