В Европейската нощ на музеите Регионалният исторически музей в Благоевград откри изложбата „Автомагистрала „Струма“ – Пътят към Европа
-
- май 20, 2018
Археолог: Покровник, Дамяница и Мощанец са център на появата на европейската цивилизация
В Европейската нощ на музеите Регионалният исторически музей в Благоевград откри изложбата „Автомагистрала „Струма“ – Пътят към Европа. Покровник, Мощанец, Дамяница – археологически проучвания по лот 3“.
Изложбата е повече от уникална, защото представя доказателствата, че находките са част от цивилизация, от която се заражда Европа.
В Дамяница личи праисторическата култура, която е център на цивилизацията. Културата там е уникална и на много високо ниво, тя е заимствана първоначално от анадолите. Ако вземем предвид Европа, тук е център на появата на европейската цивилизация. Ако сравним неолитната култура в Централна Европа, тя е много по-бедна. Това личи по начина на изработка на съдовете, накитите. Само тук може да се срещне тази култура, затова е с много важно не само национално, но и европейско значение. Римската империя например е била обширна и навсякъде, затова и находките от това време са широкоразпространени и почти еднакви. Докато находките от Дамяница могат да се видят само тук и са уникални.
Това обясни пред ИНФОМРЕЖА Малгожата Кулова – археолог към РИМ-Благоевград, и един от ръководителите при разкопките край санданското село Дамяница.
Настоящата изложба представя три най-важни обекта, които са по трасето на лот 3 на АМ „Струма“. Обектите се намират в посока север-юг на магистралата – лот 3.1 Покровник – Зелен дол, античен обект Мощанец и след него Дамяница на територията на община Сандански.
Първият обект все още се проучва с ръководители доц. Здравко Димитров и екип от 30 археолози, които разкопават много голяма площ от почти 70 дка. Това селище стана много известно с дискусията дали е Скаптопара или не.
„Аз ще се въздържа от мнение, защото смятам, че няма достатъчно доказателства, за да се твърди безспорно, че това е Скаптопара. Трябва да има надписи, инскрипция“, обясни експертът.
Обектът е много интересен, но не е уникален, защото се проучва вила рустика, която е съществувала между III до VI век. В последната фаза на обитаване е свързана и църквата, има и гробница, която е семейна (двукамерна). Тя е ограбена още вероятно през античността, но има и една непокътната, зазидана с вар гробница (вероятно там е положен болен човек). И двете са от IV век. Проучва се и южната периферия на римско селище.
Сред находките от Покровник има тежести, които са интересни, защото са за рибарска мрежа. Те са от олово. Тези открития се намират на първата надзаливна тераса над Струма и вероятно реката е била доста близко до този обект и хората са упражнявали риболов. Намерени са още съдове, предмети от бита, накити – пръстени, обеца, фибули. Има един много интересен печат за хляб и част от военна диплома, както и костни предмети.
Другият обект, премествайки се на юг, е Мощанец. Той има същите хронологически рамки, тоест 3. – 5. век. Има и структури от ранна желязна епоха и средновековието. Освен жилищни сгради и стопански постройки, има също некропола от 70 гроба с много богат инвентар.
„В изложбата показваме гробни дарове, много красиви стъклени съдове, изцяло запазени, накити, фибули, пръстени и естествено монети.“
Третият обект е най-ранното селище Дмяница. Проучването му приключи през 2017 г.
„Разкопахме огромна площ от 90 дка., което е наполовина от селището. Толкова засяга АМ „Струма“. Резултатите обаче са впечатляващи, защото селището има много дълъг живот – от последната четвърт на VI хилядолетие до първата четвърт на VI хилядолетие, т. е. почти 1500 години – късен неолит, халколит и финален халколит. Освен това там проучвахме вила рустика от римско време, тя е от 1. до 5. век. Имахме и некропол, свързан с тази вила. Проучихме 10 гроба с доста беден инвентар, но интересно е едно детско погребение. Детето беше завито в сан и най-вероятно е било болно.“
От Дамяница има уникални находки – амулет от нефрит с формата на змия, изцяло запазен, колекция от накити от мидус пондилус, характерна за средиземноморски тип. Това показва, че тогава е имало много активен търговски контакт. Има и уникална колекция от антропоморфни фигурки, и което е по-интересното, че те са предимно на мъже.
По-късно в праисторията фигурките имат индивидуални черти и експресия в лицата има. Има и някакви монголоидни и негроидни черти на някои от фигурките. В това отношение те са уникални и може да бъдат разделени на модни предпочитания по отношение на прическа.
„Тогава се появяват и шапките. Има три вида шапки.“
Богата е колекцията и от костни и каменни теслички и една медна теличка от края на хаоколитната епоха. Има предмети, доказателство за зародилата се тогава протописменост или както се нарича още Дунавско писмо. То е характерно за региона около Белград, но явно този начин на изразяване е характерен и тук.
„Посветихме в настоящата изложба и витрина с играчки. Тогава се появява и една игра, която още може да се срещне и при някои племена в Африка. Играта е с хазартен оттенък.“
Съдовете са много и прекрасни с различни окраски.
Какво наричаме мода през неолита?
„Гледайки хронологично има прически. Аз ги сравнявам с ранно неолитните фигурки, когато коковете са много популярни. Или такива рогчета, които сега са много модерни, но всъщност такава прическа е имало още през шесто хилядолетие (5 700 г.). Имало е и най-различни плитки. Появяват се и шапките, които ги е нямало в ранния неолит, но се появяват в късния. От халколита пък има фигурки на цяло тяло, покрито с различни врязвания. Това е татуировка или украса на дрехи. Това също е свързано с някакъв вид мода, наречен условно, заради промяната на вкусовете.“
Показани са най-интересните находки – над 400 броя, намерени при спасителните археологически проучвания на трите обекта и заслужаващи внимание!
Be the first to leave a review.
