Кирил Илиев: Различни организации правят опити да внасят радикален ислям в България, от страни от Близкия изток

Кирил Илиев е роден в град Благоевград. Завършил е Нов Български Университет със специалност Гражданска и корпоративна сигурност

 Нека започнем разговора с това как съжителстват различните етноси и религии в България? 

– Традиционно българите се славим със своята търпимост към различните етноси и религии. Това е и причината България да се опази през годините от етнически и религиозни конфликти. Един от най-големите поводи за гордост в българската история е спасяването на евреите на територията на България през Втората световна война. На фона на постоянните конфликти и напрежение в съседните ни страни, у нас етническият и религиозен мир е налице. В продължение на векове у нас двете основни религии – християнство и ислям – изграждат два типа култури, които са намерили точната формула на двустранна почит и уважение към религиозните традиции. Именно изградения през годините модел на приятелството и добросъседство между мюсюлмани и християни в България доказва възможността за мирно съжителство между тези две религии. Макар и на пръв поглед да изглежда трудно постижимо на фона на световния сблъсък между християнство и ислям, безспорно България доказва, че различията в обичаите и нравите на двете религии, не означава тяхната задължителна нетърпимост на територията на една държава. Притеснителното е че този модел сякаш подвластен на събитията в международен план, започна да търпи известни изменения, които заплашват мира и крият предпоставки за бъдещи проблеми. Те са свързани с динамичните промени в начина на живот, обичаите и вижданията на определени етноси у нас. Тези етноси са подвластни на промени, поради невъзможността си да се впишат в обществото, както и поради факта, че държавата не успява да намери верния път да изведе маргинализираните общности от гетата и да ги насочи към училищата и университетите, да изгради нужните трудови навици у тях, които да ги направят конкурентноспособни на пазара на труда, заедно с другите български граждани. Така десетки години те живеят изолирани от обществото, подвластни на местни лидери, които често ги държат съзнателно неграмотни и поддържат ниския им социален статус. Така те се превръщат в лесна цел за дадени политически стремежи и обслужват нуждите на определени партии по време на избори. Именно заради невъзможността за пълноценно включване в обществото на определени общности, произтича новия  феномен на реислямизация сред ромите и българите-мюсюлмани и рязката промяна на техните навици, поведение и начин на живот. Безспорно тези общности са обект на интерес от чужди организации, действащи на територията на България, и претендиращи за правото да се грижат и спомагат за техните религиозни нужди. Неслучайно България е и един от лидерите в Европа по брой джамии –  1280. Цифрата е внушителна на фона на нашите съседи, като в  Гърция  джамиите са едва 258, а в Румъния са само 77. Броят на джамиите нараства постоянно, дори там където няма мюсюлмани и където хората не изпитват  нужда от създаване на религиозен храм, защото са атеисти или пък изповядват друга религия. Преоткриването на исляма и процеси на реислямизация можем да открием във абсолютно всички мюсюлмански общности.

Кое предизвиква промените в мюсюлманските общности в България?

– Безспорно ключов фактор са чуждите ислямски организации действащи на наша територия. Бегъл поглед върху промените при мюсюлманските общности у нас след 90-те години разкрива религиозното пробуждане на голяма част от тях – предимно млади хора, които стават част от този глобален процес на реислямизация. Различните процеси на това преоткриване на религията изискват достатъчно млади и образовани хора. Именно те представляват и основния интерес на различните организации у нас, финансирани от Близкия Изток. През последните години има тенденция наши мюсюлмани да получават религиозното си образование в страни именно там. Основната заплаха тук произтича от факта, че младежите са обучавани в съвсем друго религиозно направление от тяхното. Освен това те научават и местната мюсюлманска култура, която се различава коренно от тази в България. Връщайки се след обучението си те донасят със себе си наученото там, новите традиции, начин на обличане, новото разбиране за религията. По този начин процесът на реислямизация предоставя възможност за радикализация на изповядващите исляма у нас…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса