Гергьовден e – какви са обичаите, традициите и поверията, разказва Аделина Стефанова, уредник в храм „Въведение Богородично“ – Благоевград

На всеки църковен празник Топ Преса ви среща с Аделина Стефанова, уредник в храм „Въведение Богородично“, която разказва какво представлява празника, какво да слагаме на трапезата, какво трябва да правим или да не правим. Предполагам, че това е поредното полезно нещо, което Топ Преса прави за вас. Видео можете да гледате в сайта на Топ Преса – www.TopPresa.com

Сега давам думата на Аделина Стефанова, уредник в храм „Въведение Богородично“:

Свети Георги Победоносец, какво хубаво име… А пък хората, които го носят, го посят с достойнство. Георги в превод от гръцки, означава земеделец. Затова днес празнуват, е само именниците, но и земеделците. Какво да приготвим на трапезата? Разбира се, прословутото агне по това време. Изпечено цяло домакините трябва подобаващо да посрещнат гостите с тази прекрасна трапеза. Свети Георги Победоносец живял по времето на император Диоклециан, той бил воин. Така го изобразяват на иконите, върху кон възседнал и в краката на коня, змея. Легендата идва от град Бейрут, където бил погребан свети Георги. Там в една пещера живял змей, които всяка годишна изяждал по една девойка. Дошъл ред и на царската дъщеря. Изрязал свети Георги да помогне на момичето, като убил змея. От тогава  казвал, че той е герой и го произнасят за такъв – Голям юнак, който бил защитник за местното население. Той е светец и така го изобразяват на иконите. Той е воин и побеждава злото. Говорим за духовната страна на нещата. Това е един хубав летен празник в който овчари, земеделци и стопани изкарват на егрек или на летна кошара своите стада, а пък земеделците засяват семето, което са пазели цяла зима с надежда, че това ще ги изхрани… Било животновъди или земеделци, те трябва по някакъв начин да изхранват семейството си и селото или града където живеят. Богата е трапезата защото, всичко ще сложим на този ден.  И именници и земеделци и животновъди, но и тези които на времето са наемали като ратаи. “Отпус” казвали на Димитровден, когато освобождавали ратаите, за да може на Гергьовден отново да ги наемат. Защото не са могли да се справят с големите стопанства сами, за това са наемали хора, които да им помагат. Тези хора ги наричали ратаи и точно на Гергьовден ги наемали. Така, че на този ден празнуват много хора. Именници, професионалисти или военните, които също са обявили  Гергьовден за свои празник защото, Свети Георги е бил воин… Няма значение, важно е да почетем празника, като се помолим на иконата, запалим свещичка и честитим на този, чиито празник отбелязваме на този ден.

Отец Петър и Аделина Стефанова, уредник в благоевградския храм „Въведение Богородично“.