Възкресени храмове връщат на Мелник славата на богозидан град

  Скални пирамиди, възрож­денски къщи, хубаво черве­но вино. Трудно ще се наме­ри човек в България, който да не се сети, че всичко това го има в най-малкия ни град Мелник. Населеното място всеки ден посреща туристи от страната и чужбина. Ар­хитектурно-историческият резерват е с хилядолетна ис­тория. Археолозите вече 50 години възкресяват за нов живот множеството руини в града и околностите му.

 Историците откриват име­то му в древни документи, назован с „божествени“ епитети. „Богозидан град“ е Мелник, според грамота на сръбския крал Стефан Урош, за Константинопол­ският патриарх е „Богопа­зен“ или „Богоспасен“ град – крепост. Титла, давана на градове със слава на силни християнски центрове и не­пристъпни твърдини. Градо­ве, пазители на християнски реликви.

 „Искаме да върнем стара­та слава на религиозен цен­тър на Мелник. Тук някога е имало над 70 църкви, дейст­вали са 4 манастира. След много работа и ремонти сега тук с отворени врати са пет храма, амбицията ни е да стегнем още два, защото на­пливът на туристи към църк­вите ни става все по-голям”, твърди кметът на Мелник – Наско Петев.

 Мелничани се радват, че църквата „Свети Николай Чудотворец”, която бе за­творена почти три години и половина, отново посреща миряни. Много дарители, помогнаха за възстановя­ването на храма, в който в началото на юли 2014 г. лумна голям пожар заради късо съединение. Изпепе­лени бяха иконостасът, цар­ските двери и много икони в построения през далечната 1756 година храм. „Големи­ят ни проблем бе, че бяха унищожени 19 ценни икони. Те нямаше как да се рес­таврират. Наложи се изогра­фисването на нови. Някои са готови и са поставени в църквата, за другите тряб­ват още средства. Липсата на средства бе причина тол­кова дълго да е затворена светата обител, но в края на миналата година тя отвори врати за поклонни­ци”, казва управни­кът на Мелник. Но­вият иконостас е внушителен – дълъг е 4 метра и е висок 3 метра.

 Църквата „Свети Антоний Велики” в Мелник приема десетки миряни за нощувка в нощта срещу храмовия празник на 17 яну­ари. Тя е единстве­ната в България, кръстенана този светец. Хората спят в храма с надежда­та да намерят лек за болките си. По традиция идват и вярващи от съсед­на Гърция. Повече­то са тук, за да тър­сят изцеление и опрощение. 17 януари се празнува за предпазване от болести. Ми­ряните вярват, че светецът ще им помогне. „За нас това е един от най-големите праз­ници, свети Антоний бди над нас. Той е бил лечител, пази ни не само от болести, но и от бесове“, споделят местни жители.

 Колона в средата на храма е опасана с тежки железни вериги и окови. Прангата през годините се е впива­ла в крака на стотици пси­хично болни, на буйстващи хора. Преди десетилетия държавата решила да се реставрира тази църква. Тя останала затворена цели 33 години. Отворила врати чак през 2000 година. Реставра­торите изнесли иконите и от тях до днес няма никаква следа. Цяло чудо било, че точно тази на св. Антоний я оставили в друг мелнишки храм – „Свети Николай“. Тя е върната, където й е мястото – в църквата „Свети Антоний Велики”.

 Вече над година и поло­вина уникална църква в Мелник е като магнит за туристите. Храмът „Света Параскева” /”Света Петка”/, който бе осветен от Невро­копския митрополит Сера­фим, е на 15 века и бе въз­становен след повече от 100 години. В светата обител пак се палят свещи и се молят за здраве хиляди миряни от страната и чужбина. Тя въз­кръсна буквално от пепелта като птицата Феникс. В олта­ра й се съхраняват мощите на трима светци – на Пре­подобната света Параскева, на свети Климент Охридски и на свети Пантелеймон. „Тази църква е една от пер­лите в короната от храмове и манастири в региона. Вяр­ващите я посещават като православен храм, невярва­щите – като музей на вяра­та, който впечатлява всеки.

  Българите са най-много, а от чужденците преобладават гърците и руснаците”, раз­казват  местните хора.

 Възкресяването на църк­вата започна през 2004 го­дина. Тя се намира на око­ло километър югоизточно над населеното място, в склона на Мелнишката кре­пост – под Деспот-Славовия манастир „Св. Богородица Спилеотиса”/ „Света Зонá”. Бизнесменът Живко Литов е в основата на възстано­вяването на храма. Eдна от най-древните църкви в Мел­ник е с богата история. Из­градена е през VI век, била е разрушавана и възстано­вявана през IV десетилетие на ХIII век, в края на ХVI – началото на ХVII век, и през втората половина на ХVIII – началото на ХIХ век. Окон­чателно е рухнала при Крес­ненско-Крупнишкото земе­тресение в 1904 г. Но днес отново посреща миряни от  целия свят.

 Мелник привлича туристи и с обнове­ната главна църква на прочутия сред­новековен и въз­рожденски мел­нишки манастир „Св. Богородица Спилеотиса”, който е в руини. Храмът бе осветен от Нев­рокопския митро­полит Серафим на храмовия празник – 31 август 2016 г. Направен бе и нов иконостас, който бе измайсто­рен в Тряв­на. Сбъдна се мечтата на много местни жи­тели – тази църква да отвори врати посто­янно за миряни и в нея те да палят свещи и да се молят за здра­ве и благоденствие.

 Манастирът „Св. Богородица Спиле­отиса” („Св. Зонá”) е емблематичен хрис­тиянски ансамбъл в археологическия резерват и е с нацио­нално значение. Той е изграден през 1209-1211 г. в източния край на монашеска­та зона на мелнишката кре­пост на платото „Св. Никола” южно над Мелник като пръв манастир на деспот Слав, който се е проявил с голя­мо църковно-манастирско, гражданско и военно строи­телство в града-столица на неговата „Малка България” в първите десетилетия на ХІІІ век. Главната му църква „Св. Богородица” е реставри­рана за последен път през 40-те години на миналото столетие.

 Хората в Мелник се гор­деят, че днес поне главната църква на манастира я има. Те вярват, че в следващи­те години ще се разие още по-добре религиозният ту­ризъм в града им. Църков­но-манастирското културно наследство тук е безценно богатство, което привлича още от края на XVI век вни­манието на множество раз­лични специалисти и люби­тели на старини – българи и чужденци, с разнообразието и високостойностните си архитектурни и художестве­ни ценности с неповторимо обаяние. „Спасихме църква­та и от руини я отворихме отново. Направихме го, за­щото всеки храм е средище на вярата и българщината”, казват жителите на най-мал­кия ни град. Отворена за миряни е и църквата „Свети Йоан” в гробищния парк.

 Амбицията на мелничани е в близко бъдеще да посреща миряни и църквата „Свети свети Петър и Павел”, която е затворена повече от 30 го­дини. Тя е паметник на култу­рата с национално значение, построена е през 19-и век. С изключителна художест­вена стойност са иконоста­сът, амвонът, епископският трон, стенописите и иконите. „Вярващ човек съм, вся­ка сутрин съм на църков­на служ­ба, къде­то пея. Моя ми­сия е да този пре­красен храм да отвори врати за миряни. Недопус­тимо е, че над 30 г. стои под ключ. Но вътре трябва да се направи основен ремонт, от почистване, от освежаване, за да посреща пак вярващи”, твърди Наско Петев. Ремонт е необходимо и в църква­та „Света Варвара”, която също не приема посетите­ли, намира се до прочутата Кордопулова къща – най-го­лямата възрожденска къща на Балканския полуостров, построена през 1754 година. Светата обител няма покрив, ще са нужни сериозни фи­нансови средства.

 „Спасихме едни църкви от руините и ги възстанови­хме, други ремонтирахме. Ще продължим да възкреся­ваме църкви, защото всеки храм е средище на вярата и българщината”, категорични са мелничани. А най-малкият ни град Мелник със своите храмове ще заема все по-го­лямо място в сърцата и спо­мените на своите гости.

Тони Стоянов

Вестник „ТОП ПРЕСА“

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)

Rating0

What people say... Leave your rating

Order by: Most recent Top score Most helpful Worst score

Be the first to leave a review.

Verified

{{{ review.rating_title }}}

{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more

{{ pageNumber+1 }}

Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one