Вижте и каква Часовникова кула дари на Баланово местен родолюбец
-
- май 1, 2018
С часовникова кула се гордеят от скоро жителите на дупнишкото село Баланово. Навръх 3-и март, медният звън от камбаната на часовника отбеляза Националния празник. „Часовникът е в чест именно на 140 години от
Освобождението на България от османско иго, а гербът, който е на часовника е в чест на европредседателството ни“, обясни Иван Кьосев. Именно 53-годишният бизнесмен, който е познат не само в родното си село е в основата на изграждането на часовника. „Роди се идеята една нощ преди Коледа. Първоначално се бях спрял на копие на Айфеловата кула, но впоследствие прецених, че няма да бъде естетически издържано на фона на църковния храм до часовника и го направихме с арка. Захванах се, а всеки който ме познава е наясно, че не си оставям нещата недовършени. Сега часовникът отброява всеки час със звън, а на празниците камбаните звънят различно“,
със задоволство отбелязва строителният предприемач. „Имах проблем само с камбаната, но се справих. Тъй като се правят по специфичен начин, бях поръчал в София, но когато отидох да я взема – буквално се разпадна пред мен. И тогава успях да намеря такава в Гърция, въпреки малкото време, което оставаше, но на 3 март огласи селото“, разказва Кьосев.
Часовникът е само на няколко метра от църковния храм „Света Богородица“, който също е съграден изцяло от Иван Кьосев. „Бях на 21 години, когато обещах на Господ, че имам ли рожба, ще направя храм, когато и да е, с цената на каквото и да е. Сега се радвам на трима синове – баткото Николай, както и близнаците Кирил и Красимир, които ще бъдат абитуриенти тази
година. Ние със съпругата ми сме хора на традициите и кръстихме децата си на родителите ни, с чисто български имена. Обещанието си беше обещание и се радвам, че успях да го изпълня. Сега съм решил да построя къщи на близнаците тук, в родното ми село, за да знаят бащината стряха и роден край. Храмът и часовниковата кула са също в съседство с родния ми дом. Закупих имота, построих си къща, успоредно с нея и храма. Имам жилище в София, но всеки ден си пътувам до столицата, и щом свърша работа се връщам в Баланово. Тук съм си у дома“, признава с усмивка Кьосев.
Самият храм е изключително интересен по две причини. Иконостасът е бял, по примера на „Александър Невски“, като това са единствените два църковни
храма в такъв цвят. „Всеки един елемент е правен само и единствено за тук и както казах е заимстван от „Александър Невски“. Един от най-известните иконописци у нас Искра Власева в продължение на 3 години бе ангажирана с изографисването. Убедих се и друго. Господ, трябва да те допусне да го направиш. Прибирам се веднъж и първата ми работа е да видя докъде са стигнали майсторите. До самия входа, видях вино и хляб. Попитах ги какво правят на входа. „Не ни спори работата, все нещо се случва“, отговориха ми тогава те. Хлябът е нафора, виното е Божията кръв. С тези два продукта се пречиства душата на твореца или майстора и той тогава може да влезе и да
работи. Искра Власова също ми е разказвала как докато изографисва иконите в храма ту и падала четката или се разливала боята. Щом хапнела залък хляб и глътка вино, всичко тръгвало по вода. Така правеха и майсторите всеки ден, докато не завършихме храма. Няма да забравя, предпоследният ден преди освета на храма. Беше останала мраморната маса на олтара. 5 пъти се слагаше мраморът, и 5 пъти не се получаваше и падаше. Бяхме много напрегнати всички, защото на следващия ден бе осветът. „Момчета, оставете. Господ трябва да допусне да го сложим. На сутринта ще е“, казах тогава и спряхме работа. На следващата сутрин, по-тъмно още, стана от първия път… Аз съм вярващ човек, имал съм не едно и две премеждия, за които мога да кажа, че Господ е решил да ме запази и знам, че и в този случай Той така бе решил. Има сила свише“, разказва Кьосев.
7 свещенници, цялото село и десетки гости от цяла България присъстват на откриването на храма през 2005 година. „Цялото семейство се грижим и го поддържаме. Всеки е добре дошъл да запали свещичка, да се помоли или просто да дойде и да види. Идвали са хора от Гърция, Македония, Испания,
както и от цяла България. Как са разбрали – не зная… С часовниковата кула, обликът е вече по-различен“, допълва той.
За Кьосев не е тайна, че е преминал през много трудности, докато успее да развие успешен бизнес. „Отидохме в София на квартира в циганската махала със съпругата ми с няколко дрешки и малко посуда от родителите ми – баща ми миньор, а майка ми работничка в местната фурна за хляб. Като се роди синът ни Николай, те се върнаха на село, защото квартирата бе мрачна, влажна, не ставаше за малко дете. Започнах със строителството малко на шега, през 1991 година. С един приятел решихме да опитаме и дори тогава се наложи да спим в тухларната в Луковит, за да купуваме тухли. Нямаше никакви материали, но си бяхме казали, че трябва да успеем. Много трудно беше в първите години, но не се отказвахме и се борехме. Постепенно нещата потръгнаха и бизнесът се разшири. Освен с много труд и лишения, другото най-важно, за да успееш е коректността. Стотици апартаменти сме
построили и един човек не сме излъгали. Затова повече от 25 години сме на пазара и в София ни познават и имат доверие“, разказва Кьосев, който не спира да помага на селото за какво ли не. Не е тайна, че Кьосев, който избягва медийният шум, е помогнал на десетки жители от Баланово, Дупница и региона – да започнат работа, да им осигури професионални лекарско лечение при специалисти или с финансови средства да помогне за операции. „Когато може, трябва да се помага… Защото сме преди всичко човеци. Като отидеш при Господ, там парите и богатството не ти трябват, затова с каквото и с колкото мога помагам. Но човек трябва да остави диря след себе си. Искам след години, моите внуци да казват: „Този храм го е направил дядо, този часовник е от дядо“. Нито храмът, нито часовниковата кула ще си ги отнеса с мен. Те са и си остават на хората от това чудно селце. Баланово е моето райско кътче, защото тук съм роден и тук съм израснал. Затова и всеки ден се прибирам у дома. Помнете бащиното си огнище, съхранявайте родния си край, пазете българското и християнското. Може малко нещо да е, но го оставете от сърце след себе си за поколенията“, заключи Кьосев. /zadupnitsa.com
Be the first to leave a review.
