Карикатуристът Иван Сухаров: Обичам зъботехниката като семейството си
-
- май 1, 2018
Вестник „Благоевградска ВЕСТ“ ще ви представи известният благоевградски зъботехник и карикатурист Иван Сухаров. Той е доста интересна личност, мой добър приятел, с който се познаваме повече от 20 години. Тогава той доведе дъщеря си Ани в моята школа по танци в Младежки дом Благоевград. Срещаме се в неговата къща в Рилци. Страхотна къща, чиито вътрешен дизайн е дело на съпругата му Елена. Веднага прави впечатление, че няма стена без картина. Става дума за картини, рисувани от художници, а не такива, дето са отпечатани с някакво евтино мастило…
– Представи се на нашите многобройни читатели?
– Роден съм в град Петрич в семейството на възрастни земеделци, хора сиромаси. Хора, които… както се казва са създали рожбата си на възраст. Това беше и причината да клекнат, както се казва и аз бях принуден да поема кормилото на семейството. Повода, за да го поема беше и факта, че по-големият ми брат бе затворен в Живковите зандани, заради политическите си убеждения. Това ме принуди да напусна редовното училище, до седми клас съм бил редовен ученик. Започнах работа, а училище посещавах по- тъмно вечер. Завършвайки гимназия с е н асочих к ъм т ака наречения по онова време гигант на родната металургия – Металургичен комбинат Кремиковци. Поработих там, от там ме призова и войнския дълг. Естествено, като трудовак, трудова повинност, тъй като бях брат на враг на народа. Последва посока София, специалност з ъботехника към медицинския институт. От 1969 година съм на работа тук в Благоевград, като зъботехник.
– Какво ще ни разкажеш за зъботехниката?
– Зъботехниката за мене е… бих казал, че любовта ми към нея е като любовта ми към семейството. Това са цели 46 години, ден след ден, тотално горене в работата. Наградата, през годините е била на лице от стоящите пред мен много възрастни баби и дядовци, по старчески мълвейки: “Господ здраве да ти дава чедо… ние са па си апнумваме добре, па макар и с чене”. Това ме е галило, давало ми е импулс, сили за да продължавам неуморно напред. И така години наред, обаче минавайки напред, ето че биологичните закони и при мене си казаха своето. Но въпреки всичко не се предавам. Бялото знаме не се вижда и мисля да продължавам и занапред.
– Ти си и доста известен карикатурист, как започна да рисуваш?
– С карикатурата стартирах, през далечната 1973 год.
– Помниш ли къде е била първата ти публикация?
– Първата беше на страниците на тогавашния ежедневник вестник “Пиринско дело”. Дори и датата помня 18 октомври 1973 год. С папка в ръка и няколко карикатури се отбих в редакцията. Там ме посрещна отговорния секретар Стефан Гавриленков, разгледа карикатурите, които носех… Усмихна се, потупа ме по рамото и каза: Една от тях ще бъде публикувана в един от следващите броеве. На изпроводяк изрази желание да продължа да сътруднича. Това за мен бе голямо вълнение. От тогава до последния брой на “Пиринско дело” сътрудничех. В същото това време надникнах и в съседните нам окръзи, кюстендилския вестник “Звезда” и смолянския вестник “Родопски устрем”. Там също бях добре приет. Така наречените по онова време обмен на опит и с трудовите колективи ми даваше възможността да посещавам редица окръжни центрове. Посещавайки ги във връзка с професията – зъботехниката, аз се отбивах и до тамошните редакции. Така се появиха и публикации в “Отечествен Зов” – Враца, “Борба” – Велико Търново, “Черноморски фронт” – Бургас, “Сливенско Дело” и много други… Дойде време да надникна и в централния печат, доста обичах карикатурите на спортна тематика и не след дълго те заваляха на страници на вестник “Народен спорт”. Той беше седмичник, от там започнаха да ме търсят и от списанията и както се казва апетита идва с яденето. Един ден, ето ме и мен, пред вратата на Националния седмичник за хумор и сатира, вестник “Стършел”. Звънкам на вратата и ме посреща Георги Анастасов, с ъщо о тговорния секретар на “Стършел”. Разгледа папката, която бях взел със себе си и рече: “Като идеи ми харесват, харесва ми това, че се ровиш в не дотам обработени полета… Но рисунката, момче, рисунката… ” и добави: “Я ми кажи как да отпечатам твоите карикатури до тези на професионалистите”. А те тогава бяха Борис Димовски, Слави Митев, Доньо Донев, Георги Чавдаров, Георги Чаушев, Велин Андреев, Карандаш и други. Е, какво ми оставаше друго, поех обратно към изхода и си рекох: “Иване, я си плацикай в гьолчето плитко и не поглеждай към дълбокото езеро”. Защото в крайна сметка човек или може да плува или не може.
– Как се почувства тогава?
– Като боксьор, изпаднал в нокаут. Е, все пак намерих сили да стана и да продължа. Хоби, като хоби… Всяка свободна минута отдавам на него.
– Все още ли спортните карикатури са ти любими?
– Спортни, политика… Гледам да бъда актуален, следя политическите събития. Много от карикатурите ми са на политическа тематика. Естествено и икономически и социални, особено социалните проблеми.
– Знаеш ли каква им е бройката?
– Ооо, много са. Никой не ги е броил, хиляди са!
– Ти наскоро отпразнува своя 70-годишен юбилеи, как ти се струва бързо ли минаха тези 70 години?
– Това си го чувал и от други старци, може би като миг мина това време, тези 70 години. И действително изтъркаляха се неусетно, но не гледам назад. Мисля само за бъдещето и гледам само напред. Въпреки възрастта си искам да продължавам да работя да продължавам да правя зъбки. Разбира се, докато това което излиза изпод ръцете и очите ми д а бъде търсено. Зная момента в които да спра, мога съвсем реално да го определя. Докато имам тази възможност, специално за зъбите става дума. Карикатурите може да направим и изложба за 100-годишен юбилеи
– Какво ти дава сили да продължаваш да работиш, да не се отказваш?
– Казах и преди, наградата е да ми кажат: Господ здраве да ти дава и т. н. Но три са движещите сили в моя живот: Семейството, това е гранитния фундамент, който е стъпил всеки един след 20-30 годишнината си, на второ място зъбите и на трето карикатурата. Дава ни сили любовта, любовта към професията. Нека да не звучи, като клише, но много обичам професията си. Направата на зъби… те ме поддържат да бъда в кондиция, във физическа форма. Духа ми е карикатурата. Когато видя нещо, което ми подразни окото съответно реагирам.
– Трудно ли се правят зъбите, там в работилницата Самия процес труден ли е ?
– Технологичния процес, то си се знае. Трябва задължително да има чувство на естетика, форма, обем чувство за моделиране за скулптиране. Това е в основата да можеш да направиш един качествен зъб. Не на празно, бях приет на три места. Избрах зъботехниката другото беше учител по рисуване в Дупница, тогава и т. н. Задължително е това чувство за форма и за обем .
– Ако можеш да върнеш времето назад какво би избрал?
– Ще бъда откровен… Отговора ми е клише. Да, пак бих започнал това. Н о какво се крие зад този отговор, не е само клишето… Без да съм материалист, бих избрал пак това и пак подчертавам не като материалист, а да мога да допринасям нещо нормално за семейството си.
– Какво е за теб семейството?
– Много е важно семейството да е изградено и да е стъпило на гранитен фундамент. Ценностите се знаят… Вярност към семейството, трудолюбие, което да допринася в икономическия аспект.
– Имаш страхотна къща, черпя много идеи от тук за моя дом. Прави ми впечатление, че освен многото картини имаш и много икони.
– Да, разбираемо, родих се в семейство на много религиозни родители. Самия мой прадядо е бил поп в селото Горни Порой в днешна Гърция. До 14 –годишна възраст, аз израснах с майка си в черквата. Помагах на свещеника, зареждах кадилницата с въглени и тамян. На всички празници бях след него. В дома ми има доста икони повечето са рисувани о т Борис Донев, син на големия живописец Стойко Донев.
– Остава ли ти време за Господ, да се обърнеш към него, да го помолиш за нещо ?
– За съжаление, както казах едно дете израснало в църквата, защо да не си призная, не давам от себе си, както казваш да си поговоря с него. Дали за това тази машина комунистическо атеистична някаква малка диря остави в моя мозък. Не мога, като един американец или англичанин в неделя да кажа от колко до колко часа моето място е в църквата. Да остана наистина с Бог, да потърся от него нещо, здравословно от което се нуждае цялото семейство.
Методи Байрактарски
Be the first to leave a review.
