От какво се уплаши Владимир Илиев, председател на Българската федерация по автомобилен спорт?

 Методи БАЙРАКТАРСКИ

За втора поредна година „Kochinka Team Racing” се нае с нелеката задача да ор­ганизират събитие, в което да съберат всички фенове на драг, дрифт, стенс и ту­нинг шоуто в България. Този път „джигитите” отвориха сърцата си за Цветомира Гущерова, която е родом от дупнишкото село Яхиново, тя се нуждае от 24 000 евро за трансплантация на нов бъб­рек. „Приятели, свързаха се с нас и ни предложиха да под­крепим една благотворителна акция. Ние решихме да съче­таем полезното с приятното, и да подкрепим Цветомира Гу­щерова! За нас лев или два са нищо, но за нея са много! Нека покажем че и ние “джигитите” имаме сърца! На събитието ще има кутии, в които всеки ще може да пусне колкото има възможност и да помог­нем! Когато държавата не помага на народа си, народът сам се грижи за себе си!” – споделиха организаторите от “Kochinka Team Racing”. Съби­тието трябваше да се проведе на летище „Сапарева баня”, на 1.04 /неделя/ с начален час – 10:00. Участие в него може­ха да вземе всеки един, който е пленен от автомобилните спортове. Без значение каква марка е управляваният ав­томобил и стилът на каране. “ALL IN ONE” без да робуваме на марки, стилове на каране или вкусове към автомобили­те. Въпреки добрите намере­ния и благородната кауза шо­уто не се състоя. Виновен за това е 69-годишният предсе­дател на Българската феде­рация по автомобилен спорт (БФАС) Владимир Илиев!

– Стеф, разкажи каква беше идеята?

– Идеята тръгна още миналата година. Искахме още минала­та година да изнесем хората от улицата на пистата. Да ги няма тези незаконни състезания по улицата и така нататък. Веднъж или два пъти в годината да се събираме на места, на които не е толкова опасно. Като на бивши летища и т.н. Миналата година го направихме. Нямаше абсо­лютно никакъв проблем с никой. Тази година решава­ме да го направим и като видяхме, че от миналата година има голям интерес към това нещо и посещаемост реши­хме, че можем да направим и нещо добро. Решихме да направим и благот­ворителна акция. За едно моми­че от Яхиново, което се нуждае от трансплантация на бъбрек. Майка и е съгласна да стане донор, но нямат финансовата възможност да го направят. Съ­брали са парите, но нямат въз­можност да заминат. Ние преце­нихме,че примерно от 2000-5000 лв. можем да съберем.

– Парите от какво се събират? От такса ли?

– Не не. Който иска и има же­лание оставя. Минус един литър гориво, плюс един живот. Това ни беше идеята. Сутринта в не­деля отиваме на пистата, беше към осем и нещо. Отиваме и виждаме повече от обичайно полицейско присъствие. Спи­раме до тях. Поздравихме ги и ги попитахме защо са този път толкова много. Те ни казаха, че чакат организаторите. Ние каза

 хме че сме организаторите и ги попитахме какво искат. Те съот­ветно ни казаха, че мероприяти­ето няма как да се проведе. Току що им се били обадили и наре­дили да гонят всеки един който дойде. Ние им казахме, че има­ме над 1000 заявки и че няма как да гонят. Те продължиха да твърдят, че така им е било наре­дено. Ние съответно започнах­ме да спорим. След малко дой­де един господин с един джип. Явно с по-висок чин от Полици­ята. Дойде този господин и ни показа някакво писмо от БФАС – Българска федерация по авто­мобилен спорт, в което пишеше, че единствено те имат необхо­димият лиценз за провеждане­то на каквито и да е състезания. Тази сбирка била нерегламен­тирана. И помолили Община и Полиция да вземат мерки за непровеждането на това ме­роприятие. Пристигат хората. Имахме над 700 състезателни автомобила от цяла България. Повечето пристигнаха на плат­форми. Над 500 лв. е струвало на всеки един от тях да дойде на това състезание. Отделно хората, които имаха желание да дарят и т.н. Пристигат вече хората, а ние не знаем какво да правим. Помолих ги ако обез­опасим района дали ще може да се проведе? Те категорично отказаха. Оттам дойде някакъв представител на общината. Ние се бяхме събрали вече хиляди. Човека ни обясни, че не може да се проведе мероприятието. Ако случайно те направят компро­мис, утрешният ден БФАС могла да съди община Сапарева Баня. Ние се почувствахме като в не­брано лозе. Поканили сме хора от цяла Бъл­гария. Имаше и гръцко и македонско участие. Хора­та дошли с ня­каква идея, че ще помогнат и ще се забавляват. Няма да караме по ули­ците, а на писта. Там вероятността да убием ня­кой е минимална. Уви. Мина деня. Хората бяха изключител­но недоволни и обвиниха нас за цялата тази история. Направиха ни сами да си говорим. Ние по­ехме отговорността. Извинихме се. Никога не сме очаквали, че ще имаме проблем от федера­цията. Федерациите от цял свят подкрепят такива събития, за да не карат хората по улиците. Ние със собствени средства орга­низираме такова събитие, а те ни спъват. Общо взето аз съм потресен за това нещо. Чух слу­хове, че на предното ни събитие е имало хора от БФАС, които са видели наши пропуски по по­вод безопасността. Ок, съгласен съм. Може и да е имало наши пропуски. Когато говорихме с тях те ни казаха, че първо не сме си били обезопасили пистата. Аз ги питам как така те, като ни спират събитието преди да се е състояло са разбрали, че то не е било обезопасено. Те започнаха да мънкат, че били загрижени и носели отговорност ако някой пострада при такова мероприя­тие. Тогава аз ги попитах, след като са загрижени за моят живот, защо ме гонят от пистата и ме пращат да се състезавам на улицата, където вероятността да пострадам е много по-голяма. Отговор все още нямам. Сто пъти ми повто­риха, че само те имали лиценз да правят такива състезания. За­давам въпрос на един полицай, ако примерно аз се прибера в Благоевград и вечерта извикам двама трима приятели да се ви­дим на някой голям паркинг да послушаме музика и да покара­ме това сбирка ли е? И трябва ли да искаме разрешение от БФАС? Отговора беше – Да. Аз бях по­тресен. По тази логика всички събития като BMW – събор и OPEL – събор са незаконни. Го­ворихме и с хора от общината. С тях никога не сме имали пробле­ми. Отговора беше, че сега има входирано писмо и неможе да се провеж­дат такива събития. Помолих да го снимам, но ни беше отказано. Явно пре­дишното ни мероприя­тие, на кое­то присъст­ваха около 300 коли е направило впечатле­ние, за тако­ва отборче като нашето от десет чо­века. А сега се очаква­ха много повече. А и нали знаеш, че ние всичко правим без пари. Очевадно е че пречим на някой. Моето лично мнение е, че това е, за да се запази монопола в Бъл­гария. Не че толкова са загриже­ни за нашата безопасност. За­щото за едно отиване на тяхно състезание само входа за един човек е 20 лв. Говорим само за гледане. За да влезеш с колата се плаща вход за нея и вход за човека. Отделно за да се участ­ва в някакви дисциплини също се плаща такса. Тоест плащаш на тази федерация около 200 – 300 лв. само и само да си там и да те пускат от време навреме на състезания. Ние с отбора го обсъждахме това нещо. Много неща ни дразнеха. За капак тази година вдигнаха таксите двой­но. Така се и роди идеята да го правим това нещо. Напълно без­платно. Първият път успяхме. Дойдоха много хора. Вторият път вече попречихме на някакви интереси и ни спряха. Въпреки, че беше и с благотворителна дейност. Те си твърдяха, че не сме имали никаква безопас­ност. Тогава аз задавам след­ният въпрос: Защо не дойдоха и заедно да го направим? След като са се били самосезирали

 те са знаели много отдавна за това нещо. Нашата идея беше да правим такова нещо за открива­не и закриване на сезона и то с благотворителна цел. Не като тях четири пъти в годината. От­делно и ралитата, които правят. Бяхме наслагали кутии за даре­нията. Събрахме 280 лв. които бяха преброени в присъствието на всички. Даже повечето пари дадоха полицаите, които излязо­ха много разбрани хора. Щяхме да съберем много повече пари за момичето ако събитието се беше състояло. Но уви.

– Добре сега. Какво става с вашата идея? От­казвате ли се?

– Ми нищо не можем да направим. А и явно ние сме трън в очи­те и няма да ни поз­волят ни­кога. Сега даже подведохме едно момчен­це, което се нуждае от операция струваща 150 000 лв. Трябваше да направим такова състеза­ние на Сопот за три дни. Бяхме решили да поканим професио­налисти. Да направим и шоу. Да се забавляваме. Получихме голяма подкрепа от доста клу­бове и частни лица. Откликнаха много хора на това, но уви. Не смеем да го направим, за да не излъжем пак хората. Попитах­ме ги даже от БФАС дали искат пари. Не ни отговарят. И в край­на сметка, за да направим едно добро ние излязохме едни лоши джигити отишли там да карат. Не можахме да съберем пари за момичето. Загубихме си дове­рието в хората. Утрешният ден дори пак да решим да направим някакво добро дело хората ще се сетят за това непроведено съ­битие с толкова много полиция.

– Преди това събитие имахте ли среща с общината?

– Да разбира се. Ние още яну­ари месец почнахме да го орга­низираме това нещо. Всичко уж наред и като отидохме на мяс­тото ни посрещнаха с буркани и полиция. Като някакви престъп­ници.

– Нищо де. Сега ви амбицират да си правите гонки по улиците.

– Точно така. Ние няма къде да караме. Нямаме писта. Един­ствената законна писта това е пистата на Калояново. Но там ти трябва 5000 лв. на месец за да си го позволиш. Таксите са ужасно високи. Входове, наеми.

– Къде се провеждат неза­конните гонки?

– Извън населените места, там където е най-малка вероятност­та да се срещне пешеходец. В града имаме много направени спортни коли, но няма къде да ги караме.

– Не мислиш ли да се допи­таш до адвокат?

– Допитах се. Реално БФАС нямат право да ни го забранят това нещо. Те отговарят за спор­та в България, а ние не организи­раме никакъв спорт. Отказваме се. Няма какво да направим. Те винаги ще ни отговарят, че ни спират, защото са загрижени за нашата безопасност. Да бе да. Гонят ни да караме на улицата, а ни обясняват, че го правят за нашата безопасност. Пълни глу­пости…

Вестник ТОП ПРЕСА