Мариета Димитрова в Европейския парламент!
-
- април 3, 2018
Методи БАЙРАКТАРСКИ
– В началото на март, ти и колежката от радио Благоевград бяхте на посещение в Брюксел. Какъв беше поводът?
– Поводът бе международен семинар на тема:“Овластяване на жените и момичетата в медиите и IT сектора: ключ към бъдещето“, организиран от Европейския парламент, по повод 8-ми март. Тази година Европейският парламент постави специален акцент върху следните теми: жени, които формират медиите; овластяване на жените и момичетата чрез дигитално включване; възход на движенията за правата на жените в цифровата ера. Целта на събитието бе да се активизира дебатът между ключови фигури в медийния сектор, експерти и водещи членове на ЕП.
– Какво се случи там, с кого се срещнахте?
– В събитието участваха Сесилия Бонефелд-Дал, главен директор на DIGITALEUROPE, Марта Гарсия-Алер, журналист и писател („Краят на света, какъвто го познаваме“), Хаджар Банмилоуд, журналист/основател на феминистката платформа vileine.com (Нидерландия), Азия Ардженто, актриса и активист на движението #MeToo, заместник председателят на ЕП -Димитриос Пападимулис, председателите на ресорните комисии в ЕП и други високопоставени лица, сред които и нашият еврокомисар Мария Габриел.
– От къде дойде поканата, колко журналисти от България взеха участие в семинара?
– Поканата дойде от Информационното бюро на ЕП в София и Генерална дирекция комуникация. От нашата страна бяхме 6 души, аз и моята операторка, Росинка Проданова от Радио Благоевград, една колежка от списание „Ева“ и двама колеги от БТВ. Имаше колеги от цяла Европа на самото събитие и за нас със сигурност бе много интересно и полезно събитието.
– Кои бяха основните теми, които се обсъждаха?
– Както казах тази година Европейският парламент постави специален акцент върху следните теми: жени, които формират медиите; овластяване на жените и момичетата чрез дигитално включване; възход на движенията за правата на жените в цифровата ера. Равенството между половете, овластяването на жените и пълноценното упражняване на правата от страна на жените и момичетата във всички държави са съществени условия за устойчивото развитие, изкореняването на бедността и преодоляването на нерешените проблеми.
– Какво полезно научи за себе си?
– Разбрахме още веднъж, че основните въпроси включват поддържането на високо равнище на политическа ангажираност и признаването, че постигането на равенство между половете, овластяването на жените и човешките права на момичетата са обща отговорност; укрепването на върховенството на закона, демокрацията и управлението, както и увеличаването на инвестициите в областта на равенството между половете и овластяването на жените и момичетата. Събирането на дезагрегирани по пол данни ще допринесе за постигането на целта за равенство между половете. Потенциалните целеви теми са предотвратяване и премахване на всички форми на насилие срещу жени и момичета; премахване на всички форми на дискриминация срещу жени и момичета; увеличаване на представителството, участието и ръководната роля на жените при вземането на решения на всички равнища и във всички сфери; намаляване и в крайна сметка премахване на разликата в заплащането между половете в публичния и частния сектор. Дисбалансът между половете продължава да съществува, особено в секторите на медиите, информационните и комуникационните технологии. Европейският парламент е загрижен за образа на жените в медиите и за „стъкления таван“, с които все още се сблъскват. Жените представляват 70% от завършващите журналистика и комуникации в ЕС, но заемат едва 30% от управленските позиции в медиите. Този дисбаланс води до увеличаване на разликата в заплащането между жените и мъжете. Депутатите заявяват, че медийните компании трябва да обърнат внимание на кариерното развитие на жените. Те трябва да предлагат управленско обучение за жените или гъвкави работни условия. Трябва да гарантираме, че срещу жените не се допуска дискриминация, било по отношение на тяхната работа, заплата или в надпреварата им за участие във висшето ръководство. Важно е и съдържанието. Медиите се обръщат към жените предимно за мнение или за лични свидетелства, но почти никога като към експерти. Парламентът иска да насърчи най-добрите практики, като създаване на бази данни на жени-експерти, както и медийни кампании и насърчаване на многообразието. Важно е жените да присъстват, да бъдат чути, да има жени-експерти, защото жените предлагат друга гледна точка. В журналистиката е по-малко вероятно жени да отразяват спортни или бизнес събития, като за жените се поставят повече изисквания за външния им вид.
Парламентът призовава медийните компании да актуализират вътрешните си политики, включително кодекса за поведение и мерките срещу тормоза.
Be the first to leave a review.
