Входът Господен в Иерусалим Неделя Вайа – Връбница, Цветница
-
- април 1, 2018
Съпогребали се с Тебе в кръщението, Христе Боже наш,
сподобихме се чрез Твоето възкресение с вечен живот
и като пеем, викаме: Осанна във висините!
Благословен е, Който иде в името Господне!
Неделно евангелие в Неделя Ваиа – Връбница
Евангелие от Иоан (12:12-18)
Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.
Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)
А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“. Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
Апостол (Филип. 4:4-9)
Братя, радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, – и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, – само за него мислете. Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, – и Бог на мира ще бъде с вас.
Вход Господен в Иерусалим (Връбница)
Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той „Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне“ (Мат. 17:22-23), трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е.
Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Иерусалим. И когато с учениците Си наближил града и дошли до Витфагия при Елеонската планина, Той пратил двама от тях да идат в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея осле; да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа (Мат. 21:2-4). Стопаните, като разбрали, че са пратени от Иисуса, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал така тържествено влязъл в Иерусалим. Изпълнили се думите на пророк Захарий: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9:9).
За празника в града надошли от близки и далечни страни, не само иудеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотворец, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, яхнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Иерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар.
Народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехи, дето минавал Той, хвърлял цветя. Деца и народ пеели и възклицавали: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“ (Иоан 12:13). И при това величествено шествие фарисеите, разяждани от завист и злоба, казали на Христа да забрани на народа да ликува. Но Той им отговорил: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат“(Лук.19:40). И хората продължили да пеят и възклицават „Осанна Сину Давидову…“ през целия град до храма: „Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!“ (Лук.19:38).
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Иерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-18).
На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение. Върбовите клники напомнят палмовите вейки – символичните знаци на победата. Разрешава се риба.
Ето вече толкоз века оттогава и екът от песента и възторгът при тържествения вход на Господа Иисуса Христа в Иерусалим продължава да звучи по целия свят и днес. „Благословен е Идещият в име Господне!“ И ако някъде, подобно на някогашните фарисеи, някои поискат да стихне тая песен, то камъните ще я запеят, защото Господ е казал това. Той донесе мир и радост на света и честити са тия, които с вяра Му пеят като иерусалимците в ония времена. Това е тъй, защото там, дето е Христос, там е мирът и щастието, там сърцата горят в пламъка на любовта, там лицата греят, там има пълно доволство и небесно блаженство…
Тия, които идват да омиротворяват враждуващите наши съседи на Балканите, а и по целия свят, нека идват „в името Господне“, за да бъдат самите те благословени и делото им да бъде благословено, та всички да зарадва.
Да пожелаем „Да бъде!“ и тъй в мир да посрещнем Великден, Пасхата Господня Възкресение Христово и в мир да се поздравим с победния привет: „Христос воскресе!“ „Воистину воскресе!“ Покланяме се на тридневното Му възкресение. Него възпяваме и славим.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор
ЦВЕТНИЦА – ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ
Цветница е подвижен празник, който се чества в неделята след Лазаровден и една седмица преди Великден. Ден на цветята, младостта и зараждащия се живот. В някои краища на България празникът се нарича още Връбница, Цветна Неделя, Вая и Куклинден, но навсякъде е посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с лаврови и маслинови клонки. Какви са традициите и обичаите на Цветница?
На Цветница в църковните храмове се отслужват богослужения, които започват още във вечерта на Лазаровден.
През деня вярващите берат върбови клонки, символизиращи палмовите, с които е бил посрещнат Божият син, откъдето идва и едно от другите имена на празника – Връбница. Те се освещават заедно с пролетните цветя с помощта на специални молитви.
Когато богослужението приключи, всеки взима от осветените върбови клонки и цветя, за да ги отнесе вкъщи за здраве. По традиция клонка от върбата се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки чак до разпукването на следващата пролет. Символиката на празника, който се чества от IV век, се е запазила до днес, а молитвите са отправени към Божия син с надеждата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи. Привечер на Цветница момите и ергените за последен път играят лазарското хоро.
Защо точно върбови клонки? Защото върбата се пробужда първа от зимния си сън, а нейните клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат Исус Христос в Йерусалим, според преданията, яздейки магаре.
В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им донесат нещо, поради което се извършват и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носейки върбови клонки, кадилница вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което забучват върбовите клонки до надгробните плочи, а с царевичните стъбла запалват огън.
Страстната седмица започва от понеделника след Цветница, когато са Христовите дни на страдания преди неговото Възкресение.
На Цветница имен ден празнуват всички с имена на цветя и техните производни. Според статистиката на този ден празнуват близо 1/5 от българите.
Be the first to leave a review.
