Катя Кирянова представи новия си роман „В нощта на орисниците“ в Благоевград

Поетесата Катя Кирянова е родена на 29 октомври 1947 година в Петрич. Завършва детска педагогика в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Омъжва се в Марикостиново, където работи като учителка и директор на детска градина. През последните 10 години преди пенсионирането е директор на училище „Европа“ в Петрич. Автор е на над 30 книги, от които 17 за деца, както и на текстове за над 300 песни. Кирянова е един от създателите на фестивала „Пирин фолк“ в град Сандански. Над 90 нейни песни са участвали в конкурсните програми на фестивала, печелили са награди и са се превръщали в хитове. Над 300 нейни песни се пеят от български и македонски певци. Има много награди от литературни и песенни конкурси.

Красимира Кацарска, литератор, представи „В нощта на орисниците“ и Катя Кирянова:

– Няколко години Катето не е идвала при нас. Спомняте си горе в голямата зала нейната среща с поетичните и сатиричните творби. Сега с един сериозен роман почти ще кажа автобиографичен, защото е с основа нейните наблюдения. Обобщени са художествените образи. Включва нейните наблюдения за живота на няколко обществени строя. Само това ще кажа. През комунизма до днес. Проследява идеите, чувствата и мислите на нейната героиня. Тя тръгва от едно време, когато човек осъзнава себе си като личност. Това връщане е свързано не само с детството а с нравствените уроци, до които достига човек. Когато видях първоначално заглавието „ В нощта на орисниците“ си помислих дали тук ще има нещо мистериозно и неочаквано. Започва се със смяна на името, с раждането на детето. Начина по който човек трябва да преодолее всички препятствия, които среща по пътя си. Катерина върви точно в тази посока. С всичките тези препъни камъчета по пътя. В семейството, в приятелският кръг, в работата до пенсионирането. Малко песимистичен и неочакван за мен финал.

Катя Кирянова:

 – Благодаря за топлите думи, които каза за моето смело /така да го нарека/ романче. Първият опит да напиша такава повествователна книга е на моята 70 годишнина. Човек като остарее и малко се побърква. Та и аз така. Прескочих 70. Аз мислех, че няма да доживея ама….Едно спиране на сърцето за седем минути, но Господ ме помилвал и рекъл: „Абе я седи долу. Трябва още да се седи долу.“ По време на операция пак спира за три минути, но Господ пак ме връща. Не му трябвам горе. Останах на земята, но тук търсейки Рая, по често влизах в Ада. Тази книжка точно описва моите чести влизания в Ада, отколкото в Рая. Стремях се да го намеря. За жалост светлото бъдеще все ни го обещават пък не ни го дават. Отдавна зрее в мен тази идея. Много лични преживявания и огорчения. Ето например когато обидих кмет и веднага след това дойдоха да ми вземат поста директор.

Целия материал четете  в печатното издание на Топ Преса