Нов храм над Мосомище
Юлия БАЙМАКОВА
Тази неделя Баба Марта ни зарадва с почти лятно време. Невъзможно беше туристите, които обикаляме баирите около града и в сняг, и в дъжд, точно в такъв ден да останем вкъщи. Грабнахме раниците и “дим да ни няма“!
Пътеката, която води от храма „Свети Георги Победоносец“ в горния край на село Мосомище до параклиса „Възнесение Господне“, е доста стръмна, но пък пейзажът, който се открива към селото, града и цялото Неврокопско поле, си заслужава усилията. Час по час спираме – хем да му се порадваме, хем „моторите“ да се поуспокоят…
Параклисът „Възнесение Господне“ предизвиква, както обикновено, радост за очите и душата. Тук всичко е красиво, грижливо поддържано и чисто. Храмът е отворил широко врати и гостоприемно посреща миряните.
В близост до християнската обител се намира църковна къща с голям равен двор и чудесни възможности за отдих. Няколко млади семейства от Мосомище заедно с децата си вече са тук, за да прекарат деня сред природата. Тук е и съселянинът им Стоян Маджиров, който, за разлика от всички нас, не мисли за почивка, а за своя ангажимент ежедневно да посещава новата строителна площадка, създадена с доброволния труд на хората от селото, – новостроящия се параклис „Света Троица“. Молим го да ни бъде водач и заедно тръгваме през гората.
От скорошните проливни дъждове пътят е доста кален, но разговорите ни помагат да не обръщаме голямо внимание на това неудобство. Всички изразяваме възхищението си от ентусиазма, с който местните хора продължават своето богоугодно и родолюбиво дело. Не се уморяват те да помагат с каквото могат – кой с пари, кой с материали, кой с доброволен труд… Така за кратко време изградиха храмовете „Свети Георги Победоносец“, „Възнесение Господне“, „Животворящ източник“. Общата свята кауза ги обединява и вдъхновява, а вече изграденото ги кара да вярват в себе си и ги прави за пример.
По пътя научаваме, че докато материалите за параклиса „Възнесение Господне“ са превозвани на самар, с мулета, то за новостроящия се храм специално е бил продължен и оформен пътят, по който да минава строителна техника. Бай Стоян уточнява, че това е станало със съдействието на Община Гоце Делчев и на Кметство Мосомище.
Изборът на място за новия параклис не е случаен. Местността се нарича Свети Дух. Тук отколе се е намирал грамаден камък с вдлъбнатина в средата. Наричали го „Духова стъпка“. Днес от него могат да се видят само отломъци, тъй като е бил взривен от иманяри. Мястото е подходящо и защото е нависоко, вижда се отдалече, и в същото време е равно. Колкото до идеята за параклиса, тя принадлежи на столичанина с мосомищки корен Милорад Донков.
На този етап параклисът „Света Троица“ е иззидан до покрив, а площадката около него наполовина е настлана с камъни. „Остава да приключим с камъните, после да бетонираме, да покрием и да направим две арки от двете страни на параклиса“ – казва нашият водач.
През юни миналата година в непосредствена близост до „Духова стъпка“ е бил поставен и осветен малък параклис. За да не изостават от мъжете си, жените на Мосомище се грижат за градинката около него. В неделния следобед заварихме тук Елена Панчева, Виолета и Атанаска Зимпарови и Иванка Керанова. Четирите приятелки бяха донесли люляк и здравец, за да ги засадят около параклисчето. Други жени преди тях бяха посадили чемшир и иглика. Така цветната алейка е вече оформена. В бъдеще това красиво място ще е чудесно допълнение към зелената площ, която ще се създаде около големия параклис.
На връщане към селото решихме да отидем до ПРОВЕРАЧКАТА – доста дълъг скален процеп, чието преминаване особено за жени си е истинско премеждие. Все пак успяхме да се справим с него и да останем доволни от себе си.
Време беше да се разделим със Стоян Маджиров. Разбрал, че ще дадем гласност на видяното през деня, той предложи да съобщим номера на телефона му, та ако има хора, които искат да помогнат за построяването на параклиса „Света Троица“, да му се обадят. Телефонният номер е: 0899 757628.
Be the first to leave a review.