Нов храм над Мосомище

Юлия БАЙМАКОВА

Тази неделя Баба Марта ни зарадва с почти лятно време. Невъзможно беше туристите, които обикаляме баирите около града и в сняг, и в дъжд, точно в такъв ден да останем вкъщи. Грабнахме рани­ците и “дим да ни няма“!

Пътеката, коя­то води от храма „Свети Георги Победоносец“ в горния край на село Мосомище до параклиса „Възнесение Гос­подне“, е доста стръмна, но пък пейзажът, който се открива към селото, града и цялото Невро­копско поле, си заслужава уси­лията. Час по час спираме – хем да му се порад­ваме, хем „мото­рите“ да се поу­спокоят…

Параклисът „Възнесение Гос­подне“ предиз­виква, както обикновено, радост за очите и душата. Тук всичко е кра­сиво, грижливо поддържано и чисто. Храмът е отворил широ­ко врати и гос­топриемно по­среща миряните.

В близост до християнската обител се на­мира църковна къща с голям равен двор и чу­десни възможности за отдих. Няколко млади семейства от Мосомище заедно с децата си вече са тук, за да прекарат деня сред природата. Тук е и съселянинът им Стоян Мад­жиров, който, за разлика от всички нас, не мисли за по­чивка, а за своя ангажимент ежедневно да посещава но­вата строителна площадка, създадена с доброволния труд на хората от селото, – новостроящия се параклис „Света Троица“. Молим го да ни бъде водач и заедно тръг­ваме през гората.

От скорошните проливни дъждове пътят е доста кален, но разговорите ни помагат да не обръщаме голямо вни­мание на това неудобство. Всички изразяваме възхи­щението си от ентусиазма, с който местните хора продъл­жават своето богоугодно и родолюбиво дело. Не се умо­ряват те да помагат с какво­то могат – кой с пари, кой с материали, кой с доброволен труд… Така за кратко време изградиха храмовете „Свети Георги По­бедоносец“, „Възнесение Господне“, „Животворящ източник“. Общата свя­та кауза ги обединява и вдъхновява, а вече изграде­ното ги кара да вярват в себе си и ги прави за при­мер.

По пътя на­учаваме, че докато мате­риалите за параклиса „Възнесение Господне“ са превозвани на самар, с мулета, то за новостроящ­ия се храм специално е бил продъл­жен и офор­мен пътят, по който да минава стро­ителна техни­ка. Бай Стоян уточнява, че това е стана­ло със съдей­ствието на Община Гоце Делчев и на Кметство Мо­сомище.

Изборът на място за но­вия параклис не е случаен. Местността се нарича Свети Дух. Тук от­коле се е намирал грамаден камък с вдлъбнатина в сре­дата. Наричали го „Духова стъпка“. Днес от него могат да се видят само отломъци, тъй като е бил взривен от иманяри. Мястото е подхо­дящо и защото е нависоко, вижда се отдалече, и в съ­щото време е равно. Колкото до идеята за параклиса, тя принадлежи на столичанина с мосомищки корен Милорад Донков.

На този етап параклисът „Света Троица“ е иззидан до покрив, а площадката около него наполовина е настлана с камъни. „Остава да при­ключим с камъните, после да бетонираме, да покрием и да направим две арки от двете страни на параклиса“ – каз­ва нашият водач.

През юни миналата година в непосредствена близост до „Духова стъпка“ е бил поставен и осветен малък параклис. За да не изоста­ват от мъжете си, жените на Мосомище се грижат за гра­динката около него. В недел­ния следобед заварихме тук Елена Панчева, Виолета и Атанаска Зимпарови и Иван­ка Керанова. Четирите при­ятелки бяха донесли люляк и здравец, за да ги засадят около параклисчето. Други жени преди тях бяха поса­дили чемшир и иглика. Така цветната алейка е вече офор­мена. В бъдеще това красиво място ще е чудесно допъл­нение към зелената площ, която ще се създаде около големия параклис.

На връщане към селото решихме да отидем до ПРО­ВЕРАЧКАТА – доста дълъг скален процеп, чието преми­наване особено за жени си е истинско премеждие. Все пак успяхме да се справим с него и да останем доволни от себе си.

Време беше да се разде­лим със Стоян Маджиров. Разбрал, че ще дадем глас­ност на видяното през деня, той предложи да съобщим номера на телефона му, та ако има хора, които искат да помогнат за построяването на параклиса „Света Троица“, да му се обадят. Телефонни­ят номер е: 0899 757628.