Едно момиче с разложки корени пред Ума Търман…

Кристина ДИМИТРОВА

КОЯ Е ТЯ?

Пирина Джупанова е един от най-успешните и търсени български модели в чужбина. След дефилета по цял свят години на­ред 179-сантимет­ровата красавица завърши актьор­ско майсторство в САЩ и вече се из­явява на сцена и пред камера там. Познаваме я от ко­риците на модните библии от Vogue до Еlle, а от Ню Йорк Пирина раз­каза за срещите си с любимката на Куентин Тарантино – Ума Търман, шо­коладовата газела Наоми Кембъл и тъмната страна на модния бранш.

– Пирина, напо­следък четем за ак­тьорските ти изяви предимно в амери­канските медии. От­каза ли се от модния бизнес?

– Модата остана на заден план в последните две годи­ни. Имах нужда от почивка, защото през цялото време се опитвах да отговарям на чужди очаквания как да изглеждам. Това ме изто­щи. Живях над пет години в непрестанен стрес зара­ди старанието да се впиша в определени стандарти за красота. В един момент ми омръзна да ми казват какви дрехи и обувки да нося или как трябва да изглеждам до сантиметър и колко да тежа. Чувствах се ужасно зле, ко­гато не успявах да отговоря на изисква­нията, но това вече приклю­чи.

– Да раз­бирам ли, че модният бранш ти ос­тави неприя­тен белег?

– Перфек­ционист съм и цялата ми енергия се изразходваше там. Ако мо­жех да се върна назад, не бих минала през това отно­во. Насочих се към себе си, научих се да се обичам, ка­квато съм. Отнасям се с ува­жение към тялото си. Имаше моменти, в които исках да изчопля етикета „модел“ от кожата си. Така че – да, мода­та остави следи по мен. Но сега мога да бъда каквато поискам.

– Натрупа ли негативи към тази професия?

– Да, мисля, че е време да се обърне внимание на пра­вата на моделите и тяхното психическо и физическо здраве. Много момичета и момчета навлизат в индус­трията без никаква идея как да се справят по здравосло­вен начин с напрежението и без да знаят какъв тип пове­дение е приемливо или не по време на работа. Не е допус­тимо например да те карат да се събличаш по време на снимки, за да те снимат гол. Нямам проблем с голотата. Голи снимки обаче се уреж­дат и уточняват предвари­телно, когато имаш време да обмислиш и да вземеш адекватно решение, а не на терен.

– По­луча­вала си не­при­лични пред­ложе­ния, така ли?

– Тол­кова пъти съм била на сет и са ме увеща­вали да се съблека чисто гола. И са ми се ядосвали, когато съм отказвала… В коя друга професия се случ­ва това? Моделите трябва да настояват да имат отдел­но място за преобличане. Да имат обедна почивка и да не им се плаща в дрехи. Защото наемът струва пари, храната също. Понякога не ти плащат въобще. Говорим за базови неща като здрав­на осигуровка, справедливо и коректно заплащане, пра­ва. Това е характеристика на професионализма в този бранш. Разбира се, да рабо­тиш като модел е и едно ху­баво изживяване. Срещаш талантливи и интересни хора, пътуваш, отварят ти се много врати и възможнос­ти… но всеки сам решава

(Продължава на стр. 19)

Бивш учител от ПГИТ «Проф. д-р Асен Златаров»,

кръводарител, не успя да вземе парите си,

недопуснат от колегите си да ги пререди на опашката за заслуги

Венко СТЕФАНОВ

Бившият учител от ПГИТ „Проф. д-рАсен Златаров“ в Петрич, Живко Я., не успя да пререди опашката, извила се сутринта пред сградата на пощата, с обяснението, че е дългогодишен кръводари­тел.

Колегите му по възраст не му преотстъпиха реда, с кое­то дългогодишният ветеран по кръводарявания, спасил множество човешки живо­ти на петричани, си тръгна огорчен и без пари вчера в първия ден от изплащането на пенсиите.

“Надявах се да има разби­ране, тъй като съм познат на повечето от опашката с акциите по кръводаряване“, оплака се от некоректното поведение на повечето от пенсионерите, които чинно изчакваха реда си до гише­тата на петричката поща за да получат пенсиите си.

Бившият учител по хране­не в елитната петричка гим­назия не очакваше такова отношение от колегите си.

“Иначе, когато излизам в града, сутрин, някои от тези, които се опълчиха, първи ме поздравяват. Сега се видя, какво е било отношението им към моята скромна пер­сона на готвач“, не скри раз­очарованието си известният майстор –готвач, пенсиони­рал се в училището на инж. Светла Данаилова , веднага след като бе изпъден най-по­зорно от пенсионерите.

Вчера парите в Петрич за­късняха с близо три часа. Раздаването им започна в 10 часа, и дотогава станаха още няколко инцидента.

Възрастна жена от петрич­кото село Марикостиново, се почувства зле, от нава­лицата и на нея, за разлика от колегата и бе осигурен достъп до гишето, с предим­ство без да бъде търсена ме­дицинска помощ от Спешен център – Петрич.

Селските кметове от Подгорието искат откриване

на приемна в село Коларово на РУ – Петрич

Венко СТЕФАНОВ

Селските кметове от район Подгорие настояват за откри­ване на приемна на районно­то полицейско управление в село Коларово. Идеята бе оповестена от управникът на село Самуилово, Кирил Стоя­нов, и колегите му, кметът на село Камена, Осман Деми­ров, на село Беласица, Ве­лик Филчев, и управникът на село Яворница, Стефан Ван­гелов. От името на колегите си Стоянов призна, че в момента хора­та, които стра­дат от битова престъпност няма къде да се оплачат, и пред кого. “За това е необхо­димо да идват чак до Петрич, и то само в понеделник, в приемната на РУ-Петрич. Това са разхо­ди, и е свър­зано с осигу­ряването на транспорт. “, обясни Стоя­нов. Според него е крайно необходимо откриване­то на такава приемна на полицията в района, защото кражбите, по домовете на местното на­селение са зачестили. Друг проблем, с който управни­ците от района се сблъскват ежедневно са пияните шо­фьори или дрогирани, кои­то прекаляват и са реална предпоставка за ПТП-та по улиците на селата и основ­ния път, свързващ града с населените места, водещ до граничния пункт Златарево. “Има неща, които ние като кметове не сме в състояние да решим. Затова хората са в пълното си право да искат откриване на полицейска приемна в най-голямото село в района –Коларово. Там на спокойствие те ще могат да излагат всичките си питания към органите на властта. “, поясни управникът на село Самуилово. Думите му бяха подкрепени и от останалите му колеги, кметове на насе­лени места