Димитър Арабаджиев: Предлагам нова система за прием на първокласници, в която да бъде въведено райониране

Димитър  Иванов Арабаджиев е роден на 4.11.1955 г. в  с. Скрът, община Петрич, област Благоевград. Завършил е висшето си образование в ПУ „Паисий Хилендарски” гр. Пловдив – Българска филология  с приложна квалификация ”Специалист по български език и литература” с втора специалност ”Руски език и литература”  – 1981-1984 г.; От 2005 г. до 2007 г. Образователен мениджмънт – ЮЗУ “Неофит Рилски”; Магистър по управление на образованието. Учител в ПГСА “Васил Левски” по български език Благоевград – септември 1985 г. – февруари 1999 г. Пом. директор УВД в ПГСА “Васил Левски” – септември 1995 г. – февруари 1999 г.   От  февруари 1999 г. е директор VІ СУ  “Иван Вазов” в кв. Струмско / Благоевград.

 Докато вървя през двора на училището, хиляди спомени нахлуват в главата ми, защото съм завършил основното си образование тук. Спомени много и хубави, и лоши. Това е училището, в което бях D.J. на училищните партита. Бях единственият рапър и първото момче с обеца (заради което искаха и да ме изключат от училище).

Срещаме се с г-н Арабаджиев в неговия кабинет в VІ СУ  “Иван Вазов”. Без предварителна уговорка, защото се познаваме повече от 25 години. Разчитам на доброто си име и на авторитета на медията, която представлявам, а те както знаете вече са две: „Благоевградска ВЕСТ“ и „Топ Преса“. След кратък разговор пускаме диктофона:

 Г-н Арабаджиев, да започнем с това от кога и от къде се познаваме?

– Г-н Байрактарски, за моя голяма радост, преди доста години беше ученик в Техникум по строителство, където завърши средното си образование. По стечение на обстоятелствата, аз му бях учител по български език и литература. Бил е винаги комуникативен, винаги малко по – различен от другите ученици. Времето беше по – различно и сякаш той беше избягал леко от това време, малко напред в бъдещето. В този смисъл, аз харесвам различното в него. И за моя голяма радост, сега и неговото детенце, симпатичният Гого учи в VІ-то училище. Аз се радвам при толкова много училища на територията на Благоевград, че г-н Байрактарски и неговата съпруга са избрали училището, което в момента оперативно управлявам.  Благодаря на  г-н Байрактарски, че отново се е върнал в коридорите на училището, където е завършил основното си образование. Времето си тече, но така или иначе срещите с хората се случват. По ирония на съдбата ли или по други неведоми пътища, но все пак с   г-н Байрактарски отново сме заедно и му благодаря, че е решил да се срещнем и да поговорим.

    И аз Ви благодаря г-н Арабаджиев за хубавите думи. Благодарение на добри учители по литература като Вас, аз написах над 130 песни. Със сигурност най – стойностните балади в историята на българския рап и най – истинския политически рап.

 Дълъг ли е пътят от учителската професия до директорският пост?

–  Започнал съм кариерата си в образованието / кариера не е отрицателна дума/ в Техникум по строителство през 1985 година. 10 години съм бил учител по български език и литература. Много прекрасни спомени. Много силни срещи с колеги от системата и с учениците. След 10 години се освободи място за помощник директор по учебно възпитателната дейност. Кандидатствах по надлежен ред. Беше обявен конкурс. Спечелих и така от 1995 до 1999 година съм бил помощник директор  на  Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ – Благоевград. Тогава беше с абревиатурата техникум, която идва от руски, но сега са Професионални гимназии. След 1999 година, поради напускане на директора на   VІ СУ “Иван Вазов” беше обявен конкурс за мястото. Явих се на този конкурс. За мен е предизвикателство цялата образователна система и от Професионално училище се прехвърлих в Средно общообразователно училище. Тогава беше Средно общообразователно училище. Сега е вече VI СУ „Иван Вазов“. В продължение на вече почти 17 години управлявам това училище. Акцентирам върху  Средно общообразователно училище  поради факта, че през 1993-1994 год., ако се погледне демографската карта на Благоевград се вижда, че тогава са се раждали много деца. Причините  защо сега не се раждат,  аз няма как да ги коментирам. Те са много комплексни.  Тогава учениците са били 1200. От азбуката от 30 букви, може да си представите колко  паралелки са били. И се е наложила идеята  всички големи основни училища в Благоевград, да се преобразуват в Средни общообразователни училища, говорим за 1993-1994 год. От 2001-2002 година демографския срив в България е доста сериозен и броя на учениците е сериозно намалял. В момента етикета, статута на  СУ не е изпълнен, не е усвоен и ние сме с паралелки до седми клас.

Защо няма осми клас?

– Нямаме осми клас, защото всички паралелки колкото и на брой да сме имали, се явяват на изпит за избор на професия и профил и нашите ученици се преместват, след положен конкурсен изпит по наредба 11  в Езикова, Математическа, Техникум по строителство, Техникум по икономика… Аз се извинявам, че използвам   думата “техникум”, разбирайте: Професионална гимназия… И поради тази причина нямаме осми клас, а не че училището  не е готово и подредено да има осми клас и горен курс на обучение. И самият г-н Байрактарски, преди да  влезне детенцето му в училището, дойдоха и видяха в каква среда, ще се развива неговото дете. Той избра поради факта, че  и през неговия поглед, а и чрез погледа на жителите на квартал Струмско се усеща, че училището е преобразено и създава нормални условия за учебно възпитателен процес…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса