Убийствена мизерия в…

За да имам хляб и ток, спрях да купувам животоспасяващи лекарства, докато издържа!, казва Мариана! Мъжът, с когото живее е с инсулт и инфаркт. Много болен. Двама български граждани тънат в нищета, искат домашен помощник, или социален асистент, но институциите нехаят…

„Не живея! Вегетирам! Съществувам в болки и нищета с мизерна пенсия, плащам поради неуредици промишлен ток, не мога да ходя, едната ми ръка е неподвижна, а другата ме боли ужасно, не мога да се обслужвам, пълна мизерия и нищета, която ме поболява още повече“, така започна изповедта си пред Struma.com 56-годишната Мариана Генева.

Български инженер, отдал живота си, работейки в родината до 40-та си годишнина. Едва навършила 40-те, Мариана получава инсулт, който я превръща в полуинвалид. „След инсулта можех поне да се обслужвам, първо с бастун, после бутах количката, горе долу се оправям. Преди две години почина най-скъпия ми човек, моята майка, която ми помагаше. Дали от стреса покрай смъртта и, здравият ми крак започна да ме боли и съвсем отказа. Едната ми ръка е парализирана, а другата ме боли ужасно, разказва Мариана.

За нищо не ставам в момента, нищо не мога да направя сама. Живея с любим човек от години, но съдбата е жестока и той получи инфаркт и инсулт. Живеем с пенсиите си, които не стигат за неговите лекарства, без които той не може. Затова аз се отказах от моите, за да остават пари само за хляб и ток.

Тук сме в кооперация, но още не е оправен тока и всички плащаме по цени за промишлен ток. Писах до ЧЕЗ, обещават, но нищо. В тая зима предпочитам да платя тока, за да е топло, отколкото да купя лекарствата си. Дойдохме с мъжа ми от Белица, той е икономист по образование, уж в Благоевград, за да е по-добре. Има повече институции, които да ни помогнат, но уви.

Писах навсякъде, че искам домашен помощник, който да ни гледа, или социален асистент, но никой не ни обръща внимание, ей така водим едно безсмислено, жалко съществуване, докато умрем“, разказва потресаващо Мариана, която от месеци не приема нужните и лекарства, за да има пари за лекарства на мъжа до себе си. „Болката ми е голяма, как не се намери служба, която да дойде да ни посети, лекар, който да ни види, в какво състояние сме, държавата да се погрижи за хора като нас Сигурна съм, че има много такива хора, жалко е. Държавата за едни е майка, а за други мащеха, сякаш сме виновни, че сме живи“, говори през сълзи Мариана.

Разказът на тази жена ни потресе. Интелигентна, но безпомощна, захвърлена на произвола, докато издържи сърцето и. Мъка и безсилие, което е покъртително. Никаква вяра, че нещата може и да се оправят. „Не вярвам в нищо, просто стоя у дома като посадено цвете и чакам, не ми остава нищо освен да чакам да ме вземе оная с косата, то това нашето живот ли е?!

Обръщаме се към социалните служби в Благоевград, към отговорните в общината: Мариана и съпругът и страдат, не могат да се обслужват сами, пенсиите им не стигат само за лекарства, хранят се със сълзи и хляб! Егати държавата!

Социални работници, вие, които получавате заплатите си от нашите данъци, вие, които отговаряте за такива хора! Помогнете им! Живеят в кв. „Освобождение“ в Благоевград и имат нужда от асистент, който да облекчи страданието им!

Петя Иванова/struma.com