Новите варианти за териториално разпределение на България изправиха „на нокти” управниците в Пиринско

Трите варианта на ново райониране на България, предложени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, изправиха „на нокти” управниците на Благоевградска област.

Без оглед на партийната им принадлежност, повечето от тях са категорични, че област Благоевград е изтеглила късата клечка, защото в два от вариантите се пада в един район със София- град. А иначе всички са на мнение, че окрупняването е задължително, за да може областта и след 2020 г. да се възползва от възможностите за европейско финансиране.

Сред силно притеснените от възможността да сме в един район със столицата е кметът на Благоевград Атанас Камбитов, който е от ГЕРБ.

„Включването на София в Югозападния регион за планиране заедно с Благоевград, Кюстендил и Перник ще е фатално за нас, защото развитието на столицата е несравнимо с останалите области”, категоричен е Камбитов. „Заради изключително високите показатели на столицата са високи и показателите на целия Югозападен район за планиране, което води до намаляване на инвестициите в останалите области. Заради тези високи показатели при оценка на проектите фирмите получават по-нисък процент външно финансиране”, даде пример Камбитов, според когото София-град категорично трябва да е отделен район за планиране.

Аналогично е мнението и на кмета на Гоце Делчев Владимир Москов, който е от БСП.

„Не съм запознат с детайлите, но от това, което четох, Югозападният район трябва да е без София-град”, каза той за „Струма“. „Ако столицата остане в нашия район, ние, по-малките общини, губим абсолютно всички предимства по различните проекти. Губим по всички показатели. София е несравнимо по-развита от нас и не ни дава никакви шансове да се доберем до европейско финансиране”, изказа опасенията си Москов.

Доста по-оптимистичен поглед върху ситуацията демонстрира кметът на малката община Струмяни Емил Илиев, издигнат от Реформаторския блок.

„Не е добре да сме заедно със София, това е безспорно, защото оперативно и административно за всичко ще трябва да ходим до София, но трябва да сме гъвкави. А и като погледнем по-глобално на нещата, нямаме особен избор. България се обезлюдява, падаме под всякакви критерии и щем-не щем, трябва да се съобразим с европейските изисквания, ако искаме европейско финансиране”, каза Илиев.

„Няма още нищо решено, първо ще има широко обсъждане на 3-те варианта, с кметомете от областта ще ги коментираме на заседание на действащия Регионален съвет за развитие на Югозападен планов район, там задължително ще поканим и експерти и съм убеден, че в крайна сметка ще бъде избран най-удачният вариант за всички области в страната”, най-умерен беше губернаторът Бисер Михайлов. Важното, според него, е, че границите на общините и областите  няма да бъдат променяни, а специалистите ще направят разчетите при какво райониране отделните области и общини ще имат най-добри шансове за финансиране.

Припомняме, че на последния парламентарен контрол миналия петък министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков обави, че сегашните 6 района на планиране – Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен, ще траябва да бъдат окрупнени или променени, защото част от тях вече не отговарят на европейските критерии.

Междуведомствена работна група изработи 3 варианта за ново териториално разпределение, които са качени на сайта на регионалното министерство. Според тях районите ще са 4, 5 или 6.

Първият вариант предвижда в страната да има 5 района – Югозападен /включващ областите София-град, Софийска, Благоевград, Кюстендил и Перник/, Южен централен /Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян/, Югоизточен /Стара Загора, Сливен, Бургас и Ямбол/, Североизточен /Търговище, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна и Шумен/ и Северозападен /Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново/.
Според втория вариант районите ще бъдат 4 и в него Благоевград отново ще е със София-град. Тук в Югозападния район ще бъдат включени областите Софийска, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник, Тракийско-Родопският район ще обхваща областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян, в Черноморския район ще са Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Шумен, а областите Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра ще формират Дунавския район.
Третият вариант предвижда запазване броя на районите – 6, но с променен обхват. В Западния район ще се включват областите Софийска, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца, в Северния централен район ще са Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра, в границите на Североизточния район ще попадат областите Добрич, Варна, Шумен и Търговище, Югоизточният район ще включва Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас, Южният централен район ще обхваща Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян. Според този вариант София-град ще бъде обособен в самостоятелен район.
Реформата в районирането се налага най-вече заради запустяващия Северозападен район. Там вече живеят по-малко от изискваните според европравилата за регионално деление 800 000 души, а се очаква в близките години това да се случи и със сегашния Северен централен район. Според европейския регламент населението в един район за планиране трябва да е между 800 000 и 3 млн. души.

Новото райониране трябва да влезе в сила за следващия програмен период – 2021-2027 г., за да няма проблеми с усвояването на евросредствата за регионално развитие от новия бюджет на ЕС.

ВАНЯ СИМЕОНОВА/struma.bg